О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 402 София, 22.10.2020 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1068/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД, учредено и регистрирано в Република Панама, против определение № 1566 от 30.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1683/2020 г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 1833 от 29.04.2020г. по т.д. 221/2020г. по описа на СГС, VI – 17 състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че правен интерес,като процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, от установяване съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, е налице за трето на спорното правоотношение лице,само ако върху правната му сфера съществуването на спорното право/правоотношение рефлектира директно или индиректно. От изложените в исковата молба факти, въззивният съд е обобщил, че частният касатор твърди, че е хирографарен кредитор на ответника „Силистра ленд“ АД, [населено място]- за вземане за дружествен дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 4 160 834,94 лв., като именно в това качество е предявил искове за оспорване на вземанията по договор за кредит, сключен между ответниците, като погасени с плащане от солидарен длъжник- А. П., с оглед което е поддържал и твърдения за погасяване на учреденото за обезпечаване изпълнението им заложно право в полза на кредитора „Българо-американска кредитна банка“ АД, [населено място]. Съдът е направил извод, че правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за несъществуването на вземанията по договора за кредит и учреденото право на особен залог за обезпечаване на същите, не може да бъде обоснован по отношение на страните в спорното правоотношение, нито може да произтича от обстоятелството, че при евентуално проведено изпълнение по ЗОЗ от „привидния кредитор” А. П. /придобил вземанията по договора за кредит чрез твърдян привиден договор за цесия между него и банката/ ищецът нямало да може да удовлетвори своето вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Съставът на въззивния съд е посочил, че в настоящата хипотеза липсвали твърдения и доказателства за издаден в полза на ищеца изпълнителен лист,няма и доказателства за образувано изпълнително производство, нито за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, поради което евентуално решение, с което се уважават исковете на ищеца за установяване несъществуване на оспорените права на другите две страни, не би се отразило на правната сфера на ищеца по никакъв начин, доколкото решението не би рефлектирало върху твърдените права на ищеца на дружествен дял, нито на тяхното възникване и съществуване, нито на възможността за тяхното удовлетворяване. Като решаващ аргумент, съдът е мотивирал, че правен интерес не може да произтича от бъдещо несигурно събитие. Посочил е още, че в закона била предвидена възможност за защита интереса на ищеца като кредитор на залогодателя чрез уредените специални отрицателни установителни искове – иск по чл. 42 ЗОЗ и иск по чл. 464 ГПК, но било необходимо да има висящо производство по изпълнение по ЗОЗ или ГПК, каквото и съобразно твърденията на ищеца не било налице към датата на предявяване на исковете в съда и към датата на постановяване на въззивното определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касатор е инкорпорирал своето изложение в частната касационна жалба. Поддържал е, че определението било очевидно неправилно. В подкрепа на това си твърдение е заявил, че не оспорва фактическите изводи на САС относно това какъв иск е предявен, какъв е неговият петитутм и какъв е правният интерес на ищеца, но оспорвал изводите, че съдебно решение по тези искове не би имало ефект върху правната му сфера, защото считал, че признаване несъществуването на спорното правоотношение улеснявало удовлетворяване на вземането му чл. 125, ал. 3 ТЗ. Като друг довод за очевидната неправилност на определението е сочил, че правният му интерес се обуславя от евентуално пристъпване към изпълнение по ЗОЗ на привидния, според него, заложен кредитор , от което е изведено разбиране, че качеството му хирографарен кредитор на дружество, обезпечило цялото си имущество с ипотеки в полза на банката, пряко рефлектирало върху удовлетворяването му, предвид законния ред на предпочтително удовлетворение. Изразил е и несъгласие с предложения в определението на САС алтернативен ред на защита посредством иск по чл. 42 ЗОЗ или по чл. 464 ГПК. Касаторът е изложил съображения, че за хирографарните кредитори не съществувала възможност да бъдат оспорени правата на присъединен кредитор, доколкото само друг присъединен заложен кредитор или кредитор с изпълнителен лист бил легитимиран да завежда тези искове.Като трето основание за очевидна неправилност е посочена неправилност на извода на съда, че непроизнасянето му по молбата по чл.83ГПК няма отношение към правилността на постановения съдебен акт.Частният касационен жалбоподател е поддържал и хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулирайки правен въпрос „1. Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник?“ – твърдяно произнасяне на въззивния съд в противоречие с приетото в определение № 477 от 06.11.2019 г. по ч.т.д. № 2111/2019 г. на ВКС. Алтернативно е обосновал хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсваща съдебна практика по следните въпроси: „2. Разполага ли хирографарният кредитор с общия отрицателен установителен иск срещу привиден заложен кредитор на неговия длъжник като способ за защита срещу упражняване на правата по изпълнение по ЗОЗ на привидния заложен кредитор?“, „3. Пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, предпоставка ли е за предявяване на иск за несъществуване на вземането на привиден заложен кредитор спрямо длъжник на хирографарния кредитор?“, „4. Разполага ли хирографарният кредитор с процесуалната възможност да предяви иск по чл. 42 ЗОЗ срещу привидния заложен кредитор преди хоргорафарния кредитор да се е снабдил с изпълнителен лист?“, „5. В случай че привиден заложен кредитор на цялото търговско предприятие пристъпи към изпълнение на заложеното имущество, като съвкупност като главен, а не присъединен по смисъла на чл. 42 ЗОЗ, допустимо ли е срещу него да се предяви иск по чл. 42 ЗОЗ от хирографарен кредитор?“. Други доводи не са развити. Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него, чрез посочените по-горе доводи. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обосновала с несъгласие с изводите на състава, така развити и от нея, без да изложи доводи, съобразно обсъдената дефинитивност на основанието, като се е позовала на оплакванията си за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Касаторът обосновава довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първият поставен въпрос / по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ е релевантен, като свързан с решаващите изводи на съда. Освен, че установява общо основание, страната е поддържала и обоснован от нея допълнителния селективен критерий чрез соченото определение на ВКС- № 477 от 06.11.2019 г. по ч.т.д. № 2111/2019 г. Както е заявил частният касатор - с този акт е разгледан иск за прогласяване нищожност на договор във връзка с упражняване правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ, като разглежданата с определението хипотеза, третира права на хирографарен кредитор на дружеството, който претендира установяване на нищожност на договор за заем и договор за особен залог на предприятие, сключени между дружеството и трето лице, а правният интерес в случая е обусловен от бъдещо удовлетворение на правата му. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че останалите въпроси не покриват общия критерий за допустимост. Те не са релевантни, тъй като са основани на неправилна интерпретация на мотивите на съдебния състав във връзка с развити в определението съждения за пълнота на изложението. Но дори и да се приеме, че от така формулираните въпроси може да бъде изведен релевантен, то налице би било единствено общо основание като основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано. За да е налице това основание, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта. С оглед изложеното, както бе обосновано по-горе налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания от касатора въпрос „1. Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник?“ Налице е и твърдяното противоречие с приетото в определение № 477 от 06.11.2019 г. по ч.т.д. № 2111/2019 г. на ВКС.С това определение ВКС, е приел, че с оглед неудовлетворената претенция на ищцата за изплащане на наследствения й дял от ООД, тя се явява кредитор на търговеца. Доколкото, цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите, то е налице и правен интерес у кредитора, макар и трето лице спрямо сключените от търговеца сделки да иска прогласяване на тяхната недействителност. В разглеждания случай, ищецът е искал да установи, че вземането по договор за банков кредит от 18.12.2015г., сключен между Българо- американска кредитна банка АД и „ Силистра ленд“ АД е погасен, чрез изплащането му от солидарния длъжник А. П., поради което и дружеството и П. не дължат на Българо-американска кредитна банка“АД парични суми по този договор за кредит,както и че учредения в обезпечение на това вземане особен залог върху търговското предприятие на АД, също е погасен и в полза на банката не съществува това заложно право. Страната е обосновала правният си интерес от тези искове с това, че като хирографарен кредитор на дружеството „Силистра ленд“ АД, за реализиране на твърдяните си права по чл.125, ал.3 ТЗ, уважаването на исковете би довело до възможно удовлетворяване, с оглед това, че вземането обезпечено с особен залог би било признато за погасено, възможност която не би съществувала в конкуренция с обезпечен кредитор. Спрямо така обоснования правен интерес, обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт производството по установяване вземането му по чл.125,ал.2 ТЗ е висящо е ирелевантно, поради материланоправния характер на твърдението за това, че е кредитор, в която връзка и доказването му е факт свързан с основателността на иска, а не с неговата допустимост. Извън това, висящото съдебно производство по установяване на тези парва би било основание за първостепенния съд да спре производството до произнасяне на решение установяващо или не правата на ищеца, а не за прекратяване на производството. Правно необосновано е разбирането на въззивния съд, че в настоящия случай липсата на започнало изпълнение по ЗОЗ определя и липса на правен интерес за ищеца от исковете, тъй като ефектът от решението не може да бъде проявен при липса на проведени изпълнителни действия,а доколкото в бъдеще бъдат инициирани такива, то спрямо тях ищецът разполага със защита по ЗОЗ и ГПК. Доколкото, цялото търговско предприятие на дружеството е предмет на особения залог, а и ищецът твърди, че и други имоти са послужили като обезпечение за кредита, за който се поддържа, че е погасен,поради плащане, правният му интерес е обоснован. Цялото имущество на длъжника следва да служи за удовлетворяване на неговите кредитори, а залагането на това имущество, с оглед обезпечаване на несъществуващо вземане / твърдяно в случая/ води до невъзможност за такова удовлетворяване, поради което е налице правен интерес да бъде предприета защита, установяваща принадлежност към патримониума на длъжника на това имущество, като при отказ доброволно да бъде погасено вземането чрез плащане, да се удовлетвори от него като получи част равна на дълга. Извън това, както иска по чл.42 ЗОЗ, така и този по чл.464 ГПК третират възможност за оспорване на вземането на друг кредитор, участващ в изпълнението върху длъжниковото имущество и предполагат висящо производство по принудително изпълнение, каквото в случая не е налице, поради което преценката за допустимост на исковете следва да бъде съобразена с твърдяните в исковата молба факти и свързана с това дали търсената защита би могла да бъде постигната адекватно с предявените искове, осигуряващи на хирографарния кредитор правната възможност не само при евентуално настъпило изпълнение да бъде третиран с равни права с другите кредитори върху налично имущество, при изключване на обезпечението което определя привилигировано удовлетворение за някой от тях, но и това да изиска доброволно плащане, с оглед наличното имущество на дружеството длъжник. Затова и посочената от въззивният съд защита по ЗОЗ и ГПК не може правно да изключи предприетата от ищеца по настоящия спор. Или, постановеното определение, както и оставеното с него в сила, като неправилни следва да бъдат отменени, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1566 от 30.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1683/2020 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1566 от 30.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1683/2020г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение №1833 от 29.04.2020г. по т.д. 221/20г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: