Р Е Ш Е Н И Е № 383 София, 16 февруари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети октомври ........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1310 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпило искане от страна на осъдения Й. Й.. Иска се отмяна или изменяване по реда на възобновяването на неподлежащото на касационен контрол решение № 26 от 25.02.14 год., постановено по ВНОХД № 23/14 год. на Русенския окръжен съд. С последното е изменена присъда № 195 от 21.10.13 год. по НОХД № 2072/13 год. на Русенския районен съд, с която Й. е осъден за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Искането е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание на посочените в него основание и доводи. Прокурорът счита, че искането е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, сочените с него основание и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Й. е осъден за това, че на 11.09.13 год. в [населено място], държал акцизни стоки по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове – 210 кутии, съдържащи 4 200 къса цигари, без акцизен бандерол, какъвто се изисква по чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, на обща стойност 1 575.00 лв., поради което и на осн. чл. 234, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 1 575.00 лв. Съдът на осн. чл. 234, ал. 3 НК е отнел предмета на престъплението в полза на държавата. С решението присъдата е изменена, като при условията на чл. 55, ал., т. 1 НПК наказанието лишаване от свобода е намалено на ПЕТ месеца, търпими при същия режим и затворническо общежитие. В искането се навеждат доводи, че необосновано е прието, че предмета на престъплението са на осъдения, а не на свидетеля И.. Твърди се, че превратно са възприети показанията на свидетелката Д. Х. /майка на осъдения/, че цигарите, намерени в дома и, са на Й., като инстанциите по фактите не са съпоставили заявеното от нея с изявленията в съдебно заседание на поемните лица. Това са доводи за необоснованост, която е извън касационните основания, поради което не може да е такова и за възобновяване на делото, като ВКС не дължи произнасяне по тях. Следва да се отрази, че районният съд е взел отношение по доводите на л. 64 от делото, а въззивната инстанция – на л. 33 от ВНОХД. Твърди се, че претърсването в дома на свидетелката Х. е било започнало, открити са цигарите и са поставени на маса, когато са дошли поемните лица, поради което те не са присъствали на откриването им и на изявленията на Х., че са на сина и, т.е. кредитиран е негоден протокол за оглед и изземване. Твърдението не може да бъде споделено. Приложеният на л.л. 4-8 от ДП протокол за претърсване и изземване, придружен със съответния детайлен албум /л. л. 9-13/, отговаря на всички изисквания по чл. 129 НПК, на основанието и на целта на извършеното процесуално действие по чл. 160 НПК. Извършено е от компетентен орган при условията на неотложност и е осъществено по предвидения в чл. 163 НПК ред в присъствието на поемни лица и майката на осъдения /чл. 162, ал. 1 и ал. 4 НПК/, поради което е годно доказателствено средство за извършените действия, за реда, по които са извършени и за събраните доказателства и във връзка с разпоредбата на чл. 107 ЗАДС. При изготвянето му поемните лица Е. А. и И. Б. не са съобщили искания, бележки и възражения, в това число, че са дошли след намирането на цигарите и познават Й. и неговата майка. Подписали са протокола. На 11.09.13 год. съдът е одобрил протокола за претърсване и изземване. При това не е бил необходим разпит на поемните лица от първоинстанционния съд. В мотивите към присъдата съдът е посочил защо е дал вяра на отразеното в протокола за претърсване и изземване, а не на изявленията на А. и Б. в съдебно заседание /л. 65/. Отношение по въпроса е взел и окръжният съд /л. 35/. Показанията на А. и Б. в съдебно заседание насочват към неизпълнение на задълженията им като поемни лица, за което е предвидена отговорност като свидетели по силата на чл. 137, ал. 3 НПК. От друга страна, единствено окръжният прокурор на осн. чл. 422, ал. 1, т. 2 НПК може да направи искане за възобновяване на делото, ако са налице предпоставките за това. В искането е развит доводът за незаконосъобразна преценка на решаващите съдилища по чл. 86, ал. 2 НК. По същия начин районният съд на л. 66, а окръжният на л. 35 от съответните дела са взели отношение, като не са възприели направеното от защитата тълкуване на посочената норма. Посоченото от тях е в пълен синхрон с константата практика на ВКС. Съгласно чл. 86, ал. 2 НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано по право. Дори историческото тълкуване води до заключение, че няма значение дали първата реабилитация е била за престъпление, извършено от дееца като непълнолетен или като пълнолетен. В случая, Й. преди извършването на настоящото престъпление е осъждан два пъти. Първото му осъждане по НОХД № 134/68 год. е за деяние, извършено като непълнолетен, за което е реабилитиран по право. Второто му осъждане по НОХД № 861/99 год. е за престъпление, което е извършено като пълнолетен и за същото може да бъде реабилитиран единствено по съдебен ред, за което по делото няма данни, или при условията на чл. 88а, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 82, ал. 1, т. 3 НК. Във връзка с осъждането на Й. по НОХД № 861/99 год., последната реабилитация е могла да настъпи на 29.01.15 год., ако той не бе извършил на 11.09.13 год. престъплението, предмет на настоящото дело. По тези причини и във връзка с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК законосъобразно е отказано условно осъждане. Наложеното на Й. наказание лишаване от свобода за срок пет месеца, направено с изменението на присъдата от втората инстанция с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК, в никакъв случай не може да се приеме за явно несправедливо спрямо осъдения. За да намали наказанието на посоченото основание, окръжният съд е отчел преди всичко здравословното състояние на съпругата на Й., игнорирайки ръста и динамиката на този вид престъпления и значителните икономически загуби за българската икономика. При тези съображения искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения Й. И. Й. за възобновяване на ВНОХД № 23/14 год. по описа на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................