О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 125 Гр. София, 14 декември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Паунова наказателно частно дело № 1156/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. а. х. д. № 14082/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура писмено е изразил становище, че не са налице условията на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на подсъдността. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: Производството по н. а. х. д. № 14082/2018 г. по описа на СРС е образувано по жалба от търговско дружество [фирма], представлявано от П. В. П., чрез адв. Б. М. – АК Варна, срещу наказателно постановление № 76/0023-4270/18.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с уврежданията, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания. С определение постановено на 13.11.2018г., съдията – докладчик от СРС е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на ВКС за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК, поради това, че дружеството – жалбоподател развива дейност в [населено място], а свидетелите живеят в района на Варненския районен съд. При така установените обстоятелства, касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК за изпращане на делото на Районен съд – гр. Варна. Цитираната разпоредба поставя като критерий за промяна на подсъдността много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Видно от акта за установяване на административно нарушение № 21-СИ/29.03.2018 г., актосъставителят е на длъжност старши инспектор в Дирекция „ИХУ“ към Агенцията за хората с уврежданията – [населено място], а свидетелят по акта - М. К. е с адрес за призоваване в [населено място]. В конкретния случай не може да се приеме, че е удовлетворено коментираното законово изискване, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е само един, а с оглед общата бройка на лицата, които могат да бъдат призовани в качеството на свидетели, тези, живеещи в гр. Варна, не са преобладаваща част. Изложеното обосновава извод, че чрез промяна на местната подсъдност не би се постигнала процесуална икономия, с оглед своевременно разглеждане на производството и при минимални разходи, поради което искането за промяна на подсъдността следва да бъде оставено без уважение, а делото – да бъде върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Софийски районен съд за промяна на подсъдността по н. а. х. д. № 14082/2018 г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.