Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 22.10.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4171 /2018 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 265 от 27.05.2019 г.. по касационна жалба, подадена от М. М. С., П. С. П. и Е. С. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 28.05.2018 г. по в. гр.д.№ 357/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 363 от 08.06.2017 г. по гр.д.№ 1683/2015 г. на РС-Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от касаторите против А. М. К., Ф. К. Й. и М. С. Й. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху собствения им УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], [община], ведно с изградените в него сгради, като премахнат дървената конструкция – втори етаж с едноскатен покрив, покрит с керемиди, представляващ подпокривно пространство изградена върху стоманобетонната плоча на второстепенна постройка, представляваща лятна кухня в дъното на собствения им УПИ .... от кв. .... по плана на същото село до границата с имота на ищците - УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място]. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, ЗТСУ/отм/, чл. 121, ал.1 ППЗТСУ /отм/, чл. 125, ал.1 от Наредба № 5 /1977 г., за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка заключението на СТЕ и за необоснованост на изводът, че постройката, чието пълно, или частично премахване е поискано, не пречи на ищците, като не е съобразено, че тя е с 1,05 см. по-висока от допустимото и, че покрива навлиза с един ред керемиди над имота на ищците, което пречи на ищците пълноценно да упражняват правото си на собственост. Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, като считат, че решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, тъй като не са установени твърдяните от ищците форми на пречене да упражняват правото си на собственост, а само нарушението на строителните правила и норми не е достатъчно за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, особено като се има предвид, че е признат статут на търпимост на сградата, чието премахване се иска. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: изграждането на постройка на регулационната граница, чийто обем навлиза в имота на ищците във височина съставлява пречка за пълноценно използване на имота им и пречи ли за нормалното огряване от слънцето такава сграда, ако покрива й надвишава нормативно допустимата височина, т.е. ако нарушава строителните правила и норми. В разясненията към т.3 от ТР №4/ 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК като пречки за упражняване правото на собственост са посочени случаите когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Относно навлизането на стрехата на сграда над съседен имот, съдебната практика приема следното. Фактът на попадане на стрехата на сградата, изградена на регулационната линия над имота на ищеца напред е достатъчно основание да се приеме, че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем, защото собственикът на терена е собственик и на пространството над него. Навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява навлизане в чужд имот и затова съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, освен ако собственикът не е дал изрично съгласие за това. Такова неоснователно действие, собственикът не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. /виж Р № 782/05.07.2010 г. по гр.д.№ 946/2009 г. на ВКС, І гр.о./ Затова нормативните актове, определящи строителните правила и норми определят изисквания за отстояния от регулационните граници. Тези правила осигуряват освен нормална плътност на застрояване и оптимално огряване от слънцето, нормалната осветеност на имотите и проветряването им, които имат пряко отражение върху ползването на имот. По касационната жалба: Безспорно е, че ищците са собственици на УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място] след смъртта на техния наследодател С. П. С. на 19.10.2005 г. Ответниците са собственици на южно стоящия спрямо имота на ищците УПИ .... от кв. ...., като общата граница и за двата имота е дъното им. На имотната граница е изградена около 1980-1982 г. процесната сграда в имота на ответниците, като от другата страна в имота на ищците има кокошарник и кочина. Издадено е удостоверение за търпимост № 94-00-389 от 23.08.2013 г. освен за плътна ограда и за „едноетажна сграда от допълващо застрояване”, долепена до плътната ограда в УПИ .... от кв. .... с височина 2,20 м. Отразено е, че в този си вид сградата е допустим строеж по строителните правила и норми по време на изграждането им и по действащите към момента на издаване на удостоверението чл. 42, ал.3 / предишна ал.2/ ЗУТ. От СТЕ се установява, че процесната постройка е масивен строеж с плоча над първия етаж. Над плочата е изграден надзид и покрив, покрит с керемиди, като пространството между плочата и покрива е оградено с дъсчена обшивка. Наклонът на покрива е към имота на ответниците, завършва с улук, който се оттича в имота на ответниците. Към ищците, покрива е с променлива височина. От ниво терен до плочата разстоянието е 2,08 м., плочата е дебела 0,10 м. Или височината със стоманобетонната плоча е около 2,18 м. Над плочата дървената обшивка е висока 0,80 м., дебелината на покривната конструкция е 0,15 м., т.е. височината на сградата до стрехата е 3,13 м. Максималната височина на покрива е 4,65 м. и в тази най-висока точка, покрива се допира до покрива на сграда от допълващото застрояване в имота на ищците, разположена диагонално спрямо процесната. Разстоянието от плочата до максималната височина на сградата е от 80 см. до 2,20 м. Към декларираният момент на изграждане на процесната сграда в процедурата по пар.16 ЗУТ – 1980-1982 г. е действал чл. 121, ал.1 ППЗТСУ / отм./ и чл.125 от Наредба № 5 за правила и норми за териториалното и селищно устройство от 1977 г. Тези два нормативни акта са допускали изграждане на второстепенни постройки на допълващото застрояване в селата без ограничение във височината на страничната регулационна линия / не на улично-регулационната/, но така, че да са групирани от двете страни на границата. Изисквало се е обаче да има противопожарен зид между тях. Такъв между постройките на допълващото застрояване в имота на ответниците над ниво първи етаж няма. Вещото лице е обяснило, че противопожарният зид трябва да е с височина над покрива, за да изпълни предназначението си – да ограничава разпространението на пожар към съседен имот. Към момента на издаване на удостоверението за търпимост, касаещо само сградата на един етаж, действа чл. 44, ал.1 ЗУТ, който допуска също в селата изграждане на постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, но има ограничение във височината на свободно изградените такива постройки според вида й. Над ниво първи етаж, процесната сграда е такава на свободно застрояване. В имота на ищците от другата страна на границата има само кочина и курник, които не са на два етажа. В конкретния случай вещото лице е установило, че покривът на процесната постройка е от 0,63 м. до 1,05 м. по-висок от допустимото по чл. 42, ал.3 ЗУТ. Вещото лице е констатирало и, че един ред от керемидите на покрива попадат над имота на ищците. Удостоверението за търпимост се отнася само за едноетажна сграда. Изградената дървена конструкция с покрив над него не се ползва с такъв статут. Въззивният съд е възприел изводите на РС, че не се установяват твърдените от ищците пречки за упражняване правото на собственост, тъй като водите от покрива на процесната сграда се отичат в имота на ответника предвид направения улук на покрива. Прието е, че обстоятелството, че покрива е по-висок от допустимите нормативно установени граници към настоящия момент не създава пречки на ищцата, защото на местото, където покрива би хвърлял сянка, ищците не гледат растения, а там е курника им и има кочина. Навлизането на един ред керемиди над имота на ищците също е преценен като не създаващ пречки за правото им на собственост по никакъв начин. Предвид отговорът на въпросите, по които се допусна касационно обжалване, въззивното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск. В тази част то е постановено в противоречие с материалния закон – цитираното императивно правило на чл.125 от Наредба № 5 за правила и норми за териториалното и селищно устройство от 1977 г., което е действало към момента на изграждане на сградата и е целяло в случай на пожар, той да не се разпространява в съседните имоти.. Запазването на надстроената част е недопустимо и към настоящия момент предвид нормата на чл. 42, ал.3 ЗУТ, определяща максималните височини на сгради от допълващото застрояване в зависимост от това къде са изградени. Установените изисквания за застрояване осигуряват санитарно хигиенни и противопожарни норми и обезпечават нормалното ползване на съседния имот. Парцелът на ответниците, в който е изградена сградата с по-голяма височина от допустимото, без противопожарен зид и с навлизащ ред керемиди над имота на ищцата е южно стоящ спрямо имота на ищците. По-голямата височина на покрива на процесната постройка пречи за огряването от слънцето на имота на ищцата, разположен северно. Без значение е дали в дъното на парцела си, ищцата гледа животни или го засажда, защото възможността за огряване от слънцето не зависи от това за какво биха ползвали имота си. Зависимостта е обратна – огряването от слънцето определя по-пълноценното му изполване. Надвисване на стрехата на сграда над съседен имот, както вече се посочи, съставлява навлизане в чужд имот, за което няма данни ищцата да е дала съгласие. Това и завишената височина над допустимото имат негативно влияние и върху осветеността на имота на ищцата и нормалното му проветряване. Предвид изложеното, предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са налице. Въззивното решение, с което този иск е отхвърлен е постановено в противоречие и с тази норма. Изводите на съда, че не е доказано, че с допуснатите нарушения на установените нормативно изисквания за изграждане на сграда от допълващото застрояване се пречи на ищците, са необосновани. Затова решението следва да се отмени, а по същество – искът да се уважи по отношение на тримата ответници. Действително по делото е установено, че процесната постройка се ползва само от ответника А. М. К., но тя е построена в съсобствено дворно место без суперфиция и предвид нормата на чл. 92 ЗС решението следва да е еднакво по отношение на тримата съсобственици. Фактът, че ответниците Ф. К. Й. и М. С. Й. не са изградили надстрояването на процесната постройка и не я ползват се отчита от съда при присъждане на разноски на касаторите, съгласно чл. 78, ал.2 ГПК. Съобразно този резултата и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски съобразно уважаването на евентуалния иск. Като се съобразява, че е допуснато касационно обжалване само за евентуалният иск, а изплатеният адвокатски хонорар от касаторите е в размер на 800 лв., съдът намира, че следва ответникът А. М. К. да бъде осъден да им заплати половината, т.е. 400 лв. и платените от тях държавни такси, т.е. 455 лв. На основание чл. 78, ал.2 ГПК, ответниците Ф. К. Й. и М. С. Й., които не са дали с поведението си повод за предявяване на иска, не следва да понесат отговорност за разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 114 от 28.05.2018 г. по в. гр.д.№ 357/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 363 от 08.06.2017 г. по гр.д.№ 1683/2015 г. на РС-Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от М. М. С., П. С. П. и Е. С. Д. против А. М. К., Ф. К. Й. и М. С. Й. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които им пречат да упражняват правото си на собственост върху собствения им УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], [община], ведно с изградените в него сгради, като премахнат дървената конструкция – втори етаж с едноскатен покрив, покрит с керемиди, представляващ подпокривно пространство изградена върху стоманобетонната плоча на второстепенна постройка, представляваща лятна кухня в дъното на собствения им УПИ .... от кв. .... по плана на същото село до границата с имота на ищците - УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място] и вместо това постановява: ОСЪЖДА А. М. К., Ф. К. Й. и М. С. Й. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. М. С., П. С. П. и Е. С. Д. да упражняват правото си на собственост върху собствения им УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], [община], ведно с изградените в него сгради, като премахнат дървената конструкция – втори етаж с едноскатен покрив, покрит с керемиди, представляващ подпокривно пространство изградена върху стоманобетонната плоча на второстепенна постройка, представляваща лятна кухня в дъното на собствения им УПИ .... от кв. .... по плана на същото село до границата с имота на ищците - УПИ VІ-193 от кв. 12 по плана на [населено място] ОСЪЖДА А. М. К. да плати на М. М. С., П. С. П. и Е. С. Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 455 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: