Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 221 С., 14.10. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 2753 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 1999 от 06.04.2015 г. на Г. К. Г. и П. З. К., и двете от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. П. от АК – В., на влязлото в сила решение № 1231 от 26.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1185/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 26/02.03.2010 г., постановено по гр.д. № 83/2006 г. на Девненския районен съд и е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, като от делбата са изключени П. З. К. и К. Г. К. и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. е отменен до размера на ½ ид. ч. нотариален акт № 24, т.ІV, н.д. № 614 от 27.10.2005 г. на нотариус В. М., с който П. З. К. е призната за собственик по давност и наследство на процесния имот. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска не е допуснато до касационен контрол с определение № 718/05.07.2011 г., постановено по гр. д. № 91/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., в производство по чл. 288 ГПК. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че са налице нови обстоятелства, които твърдят че са узнали края на 2014 г. и ново писмено доказателство – служебна бележка с рег. № 7/05.01.2015 г., с която са се снабдили на 05.01.2015 г. Изложени са твърдения, че посочените обстоятелства, за които са узнали след влизане на решението в сила, са от съществено значение за изхода на делото, които ако са били известни при постановяване на въззивното решение, то те биха повлияли върху правните изводи на съда относно собствеността на процесния имот и щяха да доведат до други правни изводи относно предмета на спорното материално право. Молят за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пълномощникът им адв. П. от АК-В. поддържа молбата за отмяна на заявеното основание като подробни съображения излага в писмена защита. Ответниците по молбата за отмяна Г. З. Н. от [населено място] в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК е изразила становище за нейната неоснователност, а К. Г. К. от [населено място] не е изразил такова. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна на заявеното основание е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в производство по допускане на делба на недвижим имот, като е приел, че след смъртта на общия наследодател Злати К. В. на 04.08.1997 год. и след смъртта на синовете му Д. и К., единствени негови и техни наследници са сестрите Г. и П., които към деня на смъртта на баща си са имали равни права върху УПИ VІ-23 в кв.19 по плана на [населено място] от 1930 год., с площ 920 кв.м., наред с живия тогава техен брат К.. Съдът е приел, че не е доказано възражението на П. З. К. за придобиване на имота по давност, започнала да тече от 1993 год., тъй като до смъртта си през 1997 год. имотът е бил индивидуална собственост на Злати К. В. и няма данни за никакво друго владение, изключващо неговото. Посочено е още и че до 30.09.1998 год. е била жива и майката Н. П. П., която живеела в съседния неин собствен имот до 1997 год. В. съд е приел също така, че липсват доказателства, които да установяват, че и след смъртта на Злати К. В. през 1997 год. дъщеря му П. К. е осъществявала владение на процесния имот, което да бъде противопоставено на сестра й Г. и брат й К.. Посочено е, че П. отказала да участва в направата на ограда на процесния имот, тъй като не били уредени отношенията с другите наследници, а в подадената от нея на 18.08.2005 год./след смъртта на втория брат К./ - данъчна декларация, посочила като собственици себе си и сестра си Г. при равни квоти. Окръжният съд е приел, че П. К. е посещавала имота, влизайки в своята част /от 1997 год. е собственик на съседния имот на майка си Н./, откъдето единствено имало вратичка, но няма данни да е демонстрирала осъществяване на фактическа власт и върху частта от цялото неоградено място, представляваща имота, останал в наследство от баща им. С оглед на установените данни по делото решаващият съд е приел, че именно притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота П. К. е прехвърлила на дъщеря си Г. Г. с продажбата на 09.11.2005 год. и е налице съсобственост при равни квоти между купувачката и Г. З. Н., поради което делбата на процесния недвижим имот е допусната между тях при равни квоти. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК от ВКС на 05.07.2011 г., с което не е допуснато касационното обжалване, от тази дата въззивното решение е влязло в законна сила. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай в тази връзка с молбата за отмяна е представено от молителите описаното по-горе писмено доказателство - служебна бележка с рег. № 7/05.01.2015 г. на В. академия – Многопрофилна болница за активно лечение [населено място], която удостоверява, че Злати К. В./общия наследодател на страните/ от 30.05. до 21.06.1994 г. е бил пациент в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ-В. към ВМА С. като стационарен пациент с диагноза: счупване на тазобедрена става и същият е посещавал последвалите контролни амбулаторни прегледи в ПКО на МБАЛ-В.. Представено е и удостоверение от 31.08.2015 г. на [община], Дирекция „И.”, удостоверяващо, че по данни от регистъра за населението лицето Ангела И. К. има съпруг Д. К. С., който е син на К. Г. М.. Последното се представя с оглед на това, че адв. Ангела К. е пълномощник на ищцата в производството Г. З. Н., а нейната свекърва К. М. е била разпитана като свидетел по делото, с твърдението, че показанията й са на заинтересован свидетел. Посочените обстоятелства и представените доказателства не представляват новооткрити по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тази законова норма изисква обективно обстоятелствата и доказателствата да са новооткрити и нови като бездействието на страната да ги твърди/предвид родствената връзка между молителката П. К. и общия наследодател Злати В. – дъщеря и баща/ и представи в същинското гражданско производство не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това твърдяните новооткрити обстоятелства и нови доказателства не установяват обстоятелства, които да са и съществени за изхода на делото по иска с правно основание чл. 344 ГПК, тъй като от тях не могат да се направят изводите, които излагат молителите и те дори да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, съдът не би достигнал до други правни изводи. От тези обстоятелства и доказателства не се установява, че молителката П. К. е била изключителен собственик на процесния имот, придобит по наследство и давностно владение, тъй като в производството по делото е установено, видно и от подадената от нея на 18.08.2005 г./след смъртта на втория брат К./ - данъчна декларация, че тя е посочила като собственици на процесния имот себе си и сестра си Г. при равни квоти. Т.е. представените с молбата за отмяна доказателства, не опровергават установените по делото факти за наличие на съсобственост между Г. Г., последващ прибретател на имота, прехвърлен й от нейната майка П. К. и леля й Г. Н., поради което не доказват основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, молбата на Г. К. Г. и П. З. К., и двете от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1231 от 26.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1185/2010 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по молбата Г. З. Н. направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. К. Г. и П. З. К., и двете от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1231 от 26.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1185/2010 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА Г. К. Г. и П. З. К., и двете от [населено място] да заплатят на Г. З. Н., направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: