Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София13.09.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 5 април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 620 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., всички чрез адв. Л. Г. против решение от 21.03.2011 г. по в. гр. дело № 24/2011 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.07.2010 г. по гр.дело № 302/2009 г. на Монтанския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателите-ответници, че ищците Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. са собственици на ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при права общо за всички 230/722 ид. части от имота, признато е за установено по отношение на жалбоподателите, че праводателят на ответника Н. И. Г. – И. Г. П. не е бил собственик на описания ПИ на над 298/722 ид.части, обявено е за нищожно на осн.чл.576, вр.чл.580, т.4 ГПК нотариално удостоверяване в нот.акт № */2008 г. и е признато за установено по отношение на жалбоподателите-ответници, че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижим имот по нот.акт № */2008 г., поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г. и е отменен нот.акт № */2008 г. на частен нотариус Б. П. на осн.чл.537,ал.2 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответниците по жалбата Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. не са изразили становище по жалбата. С определение № 21/12.01.2012 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за допустимостта на обжалваното въззивно решение с оглед преценката за наличие на правен интерес от търсената защита с предявените установителни искове – положителни и отрицателни установителни искове за собственост на недвижим имот. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение по предявени обективно и субективно съединени искове както следва: 1. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот – за признаване за установено по отношение на ответниците-сега жалбоподатели, че ищците са собственици на ПИ * по КК на [населено място] с права общо за всички тях на 230/722 ид. части, 2. отрицателен установителен иск – за признаване за установено по отношение на ответниците, че праводателят на ответника Н. И. Г. – И. Г. П. не е бил собственик на ПИ * на над 298/722 ид.части, 3. иск за прогласяване нищожност на нотариално удостоверяване в нот.акт № */2008 г., поради нищожно съдържание на нотариалния акт, неотговарящо на изискванията на закона и посочени в него взаимно изключващи се основания за издаването му, 4. отрицателен установителен иск – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижим имот по нот.акт № */2008 г., поради нищожността на нотариалното удостоверяване в нот.акт № */2008 г., който не е породил права за праводателя И. Г. П.. От фактическа страна съдът е приел, че процесния поземлен имот с идентификатор № *по на КК на [населено място] е идентичен с УПИ * пл. № * в кв.* по регулационния план на [населено място], съответно с друго обозначение по предшестващите регулационни планове на града, който е с площ от 722 кв.м. В процесния имот е изградена двуфамилна двуетажна жилищна сграда – близнак, като ищците са собственици и ползват половината от жилищната сграда откъм дъното на парцела, а ответниците – половината от сградата откъм улицата. Първата ищца Д. Г. П. и първия ответник И. Г. П. са брат и сестра, а другите са техни съпрузи и деца, като между ищците е и съпругът на една от дъщерите им. Прието е, че процесния имот е получен в замяна на отчужден имот, като съгласно нот.акт № */1952 г. наследодателят на ищцата Д. П. и ответникът И. П. - Г. П. Я., Б. П. Я. и Г. П. Я. в качеството си на наследници на П. Я. И. придобили при равни права собствеността върху парцел * в кв.* по плана на [населено място], заедно с построената в парцела жилищна сграда и стопански сгради. Възоснова на съдебна спогодба по гр.дело № 40/1962 г. на М. народен съд, отразена в протокол от 22.01.62 г. Г. П. Я. и Б. П. Я. получили в общ дял дял първи при права за Г. П. 500/631 ид.части от парцела и 2/3 ид.части от къщата, а за Б. П. 131/631 ид.части от парцела и 1/3 ид.част от къщата, а делът на Г. П. е уравнен с парична сума. С нот. акт № */14.05.62 г. е сключен договор, според който Б. П. Я. отстъпила безвъзмездно в полза на Г. П. правото на строеж върху полагаемите й се 131/631 ид.части от имота, като право на строеж е било отстъпено върху дворното място и в полза на зет си П. В. П.-съпруг на Д. П. за построяване на двуфамилна масивна жилищна сграда с обща площ 108 кв.м., от която вътрешната половина откъм дъното на двора да се построи от П. В. П., а другата половина откъм улицата от Г. П.. Прието е, че с нот.акт № */69 г. Г. П. Я. със съгласието на съпругата си продал на ищцата Д. Г. П. 230/631 ид.части от дворното място – парцел *. в кв.* по плана на [населено място] с площ от 631 кв.м. Със съдебна спогодба от 04.12.80 г. по гр.дело № 945/80 г. на МРС е поделено наследството, оставено от Г. П., като в дял на ответника И. Г. е отреден дял първи, включващ масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда, отделно жилище от западното двуетажно жилище, собственост на Д. Г. П., застроено върху 103 кв.м., заедно с отстъпено право на строеж от 131/631 ид.части от дворното място, както и 500/631 ид.части от цялото дворно място, без отстъпеното право на строеж на Д. Г., заедно с 2/3 ид.части от стара масивна жилищна сграда, построена в западната част на дворното място и масивен гараж от към [улица]. За уравнение на дела на другия съделител Н. З. – майка на ищцата Д. П. и ответника И. Г. последният поел посочени в договора задължения. Съдът е приел, че с нот. акт № */97 г. ищците Д. П. и П. П. дарили на дъщеря си А. П. И. 90/631 ид.части от парцел * в кв.* по плана на [населено място], целият от 631 кв.м., както и първия етаж от построената в същия парцел западна откъм дъното на парцела половина на къщата –близнак. С нот.акт № */1997 г. ищците Д. П. и П. П. дарили на дъщеря си В. П. Д. и съпруга й Д. Т. Д. 90/631 ид.части от парцел * в кв.* по плана на [населено място], целият от 631 кв.м., както и втория етаж от построената в същия парцел западна откъм дъното на парцела половина на къщата –близнак. Прието е, че с констативен нот.акт № */2008 г. е извършено нотариално удостоверяване, че ответникът И. Г. П. е собственик на 500/722 ид.части от процесния ПИ ведно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор * със застроена площ 53 кв.м. на два етажа, както и на хангар, депо, гараж със застроена площ 19 кв.м., на друга сграда да обитаване с площ от 47 кв.м. и постройка – допълващо застрояване с площ 19 кв.м. С нот.акт № */2008 г. ответниците И. П. и П. П. дарили на сина им Н. Г. имотите по нот.акт № */2008 г. Съдът е приел, че нотариалното удостоверяване и сключения договор, обективиран в нот.акт № */62 г. са валидни. Прието е, че Г. П. и майката Б. П. като собственици – първия на 500/631 ид.части и втората на 131/631 ид.части от поземления имот са учредили безвъзмездно право на строеж за построяване на двуфамилна двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 108 кв.м., като е отразено и кой от приобретателите коя част от къщата близнак ще застрои. Б. П. учредила право на строеж върху полагащите й се 131/631 ид.части от поземления имот на сина си Г., а двамата заедно върху същите идеални части и на зет им П. В. – съпруг на ищцата Д. П. – дъщеря на Г. и внучка на Б.. Прието е, че договора е подписан от Б. П., чрез полагане на пръстов отпечатък. Според въззивния съд след като полагането на пръстовия отпечатък е извършено в присъствието на нотариус, то не следва документа да се приподписва от двама свидетели. Съдът се е съобразил с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 61/03.05.73 г. на ОСГК на ВС. С оглед на това съдът е направил извода, че не е установена нищожност на нотариалното удостоверяване, поради полагане на отпечатък от пръст на участващо в сделката лице, без подписи на свидетели. Относно сключения договор за продажба с нот. акт № */69 г., с който Г. П. Я. със съгласието на съпругата си продал на ищцата Д. Г. П. 230/631 ид.части от дворното място съдът е приел, че същият е валиден. По възраженията на ответниците за нищожност на договора, поради това, че праводателят не се е легитимирал като собственик върху процесния имот, както и поради липса на отбелязване в нотариалния акт, че представената при сключване на договора декларация от съпругата на продавача за съгласие е нотариално заверена е прието, че продажбата на чужд имот не води до нищожност на сделката и че при тази хипотеза сделката е действителна. В тази насока съдът е взел предвид възоснова на заключение на СТЕ наличието на идентичност на имота, описан в нот.акт № */69 г. с имота по нот. акт № */52 г., собственост на Г. П. и съпругата му на основание разделителен протокол от 22.01.62 г. по гр.дело № 40/62 г. на МРС и по наследство след смъртта на Б. П. през 1963 г. При тези съображения съдът е направил извода, че към момента на продажбата с нот.акт № */69 г. праводателите са били собственици на процесния имот и поради това сделката е породила вещно прехвърлителен ефект. Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на сделката по нот.акт № */69 г., поради липса на отбелязване в нотариалния акт, че представената декларация на съпругата на продавача е нотариално заверена. За да направи извода съдът е приел, че ответниците не са опровергали нотариалното удостоверяване, че са изпълнени особените изисквания на закона и наличието на нотариално заверена декларация съобразно чл.13,ал.7 СК/отм./, поради което същото е валидно, съответно е валидна и сключената сделка. Прието е, че нотариалното удостоверяване в констативен нотариален акт № */2008 г. е нищожно, тъй като съдържа взаимноизключващи се основания за неговото издаване. Прието е, че на това основание с последващата сделка, обективирана в нот. акт № *//2008 г. не са могли да бъдат прехвърлени права. Съдът е приел, че след като праводателят И. Г. П. не се легитимира с нот. акт № */2008 г. нотариалното удостоверяване по който е нищожно, то договорът за дарение, обективиран в нот. акт № */2008 г. няма валидно прехвърлително действие. Прието е, че на осн.чл.537,ал.2 ГПК нотариалният акт № */2008 г. следва да се отмени. С оглед на изложеното съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск, че праводателят на ответника Н. И. Г. – И. Г. П. не е бил собственик на процесния поземлен имот над 298/722 ид.части е основателен. Прието е, че следва да се обяви за нищожно на осн.чл.576, вр.чл.580, т.4 ГПК нотариалното удостоверяване в нот.акт № */2008 г., съответно да се признае за установено по отношение на жалбоподателите-ответници, че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижим имот по нот.акт № */2008 г., поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г., както и да се отмени нот.акт № *7/2008 г. По основанието за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване е допуснато по правния въпрос за допустимостта на въззивното решение с оглед тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради наличие на вероятност същото да е недопустимо. Този извод се налага с оглед преценката за наличие на правен интерес от търсената защита с предявените установителни искове – положителен и отрицателни установителни искове. Съгласно разпоредбите на чл.124,ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право правното естество на което се определя от основанието и петитума на иска и възоснова на правната норма. Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК е наличието на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита, но само в хипотезите, когато за ищеца няма друга възможност, предвидена в закона за защита на претендираните права, както и в изрично предвидените от закона случаи. Примери в тази насока са предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот от лица с възстановено право на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ срещу ползватели по пар.4а и пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, както и искът по чл.440 ГПК, когато правото на ищеца като трето лице е засегнато от насочено върху него индивидуално принудително изпълнение за парично вземане на длъжника. В тази хипотеза изрично е предвидена възможност в закона третото лице, чието право е засегнато от изпълнението да предяви иск за установяване, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника. Когато ищецът разполага с друг път за защита на претендираното право не е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск. Преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск следва да се извършва във всеки конкретен случай оглед на изложените в исковата молба твърдения за начина, по който правата на ответника смущават претендираното от ищеца право. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид изложеното по поставения правен въпрос съдът намира за правилни решаващите изводи на въззивния съд за допустимост и основателност на предявения положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 230/722 ид.части от процесния недвижим имот ПИ * по КК на [населено място]. Обоснован е извода на съда, че сключеният договор с нот.акт № */1962 г., с който Б. П. Я. отстъпила безвъзмездно в полза на Г. П. правото на строеж върху полагащите й се 131/631 ид.части от процесния имот и е учредено право на строеж върху дворното място в полза на съпруга на ищцата П. В. за построяване на двуфамилна масивна жилищна сграда с обща площ от 108 кв.м. от която вътрешната половина откъм дъното на двора да се построи от П. В. П.– съпруг на ищцата Д. П., а другата половина откъм улицата от Г. П. е валиден. Правилно е прието за неоснователно възражението на ответниците-сега жалбоподатели за нищожност на нотариалното действие, съответно нищожност на сключения договор с нот.акт № */62 г., поради това, че прехвърлителката Б. П. положила пръстов отпечатък, който не е удостоверен с подписа на двама свидетели. В тази насока съдът е приел, че съобразно установената практика на ВС ТР № 61/03.05.61 г. на ОСГК е предвидено, че не е необходимо документът, изхождащ от неграмотен или грамотен, но недъгав да бъде приподписан от двама свидетели, когато подписването или полагането на отпечатък от палец или друг пръст става пред съда или нотариуса. Правилно съдът е приел, че е валидна и сделката, обективирана в нот.акт № */1969 г., с която Г. П. Я. със съгласието на съпругата си продал на ищцата Д. П. 230/631 ид.части от процесното дворно място, към този момент с обозначение като парцел *. в кв. по плана на [населено място] с площ от 631 кв.м. Като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ съдът обосновано е приел, че сделката е валидна, а възражението за нищожност, тъй като е продаден чужд имот за неоснователно. Правилни са и изводите за неоснователност на възражението за нищожност на сделката, обективирана с нот.акт № */1969 г. поради липса на нотариално заверена декларация от съпругата на продавача. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения положителен установителен иск за собственост в полза на ищците общо на 230/722 ид.части от процесния имот, като искът е приет за основателен следва да се остави в сила. В сила следва да се остави и решението на въззивния съд в частта, с която е обезсилено като недопустимо решението от 23.09.22010 г. по гр.дело № 302/2009 г. на Монтанския районен съд в частта, с която е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 19.07.2010 г., като в диспозитива на същото е обявил за нищожно нотариално удостоверяване в нот.акт № */14.05.21962 г. и документираната в същия акт сделка-договор за отстъпване право на строеж чрез дарение с учредител Б. П. Я.. Правилно в тази част съдът е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл с диспозитив по непредявен инцидентен установителен иск. Като взема предвид изложеното становище по поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното въззивно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск, че праводателят на ответника Н. И. Г. И. Г. П. не е бил собственик на над 298/722 ид.части от процесния недвижим имот е недопустимо. Правен интерес от предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице в хипотезите при които претендираното от ответника право, отричано от ищеца накърнява по такъв начин правата на ищеца, че последният не може да ги упражнява ефективно, като за него не съществува друг път за защита на претендираните права и не е налице изрично предвиден в закона случай. Претендираното от ищците обем право на собственост върху спорния имот – общо за всички е в размер 230/722 идеални части. Същите са получили защита на тези права с предявения положителен установителен иск за собственост срещу същите ответници, който е уважен като основателен. За ищците не е налице правен интерес от търсената с този отрицателен установителен иск защита над претендирания обем права върху спорния имот - над 230/722 ид.части. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по този иск е постановено по процесуално недопустим иск и следва да се обезсили, а производството по делото в същата част следва да се прекрати. Обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за прогласяване нищожно на осн.чл.576,вр.чл.580,т.4 ГПК нотариално удостоверяване в нот.акт № */2008 г. на частен нотариус Б.П. е неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 587, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че нотариалното удостоверяване в констативен нотариален акт № */208 г. , издаден на осн.чл.587,ал.1 ГПК е изцяло нищожно, поради съдържание, в което се посочват взаимно изключващи се основания за неговото издаване. Прието е, че поради нищожност на този нотариален акт с последващата сделка, обективирана в нот.акт № */2008г. не са могли да бъдат прехвърлени права. Прието е, че договорът за дарение, извършен с нот. акт № */2008 г. няма валидно прехвърлително действие. При тези съображения съдът е направил извода, че нотариалното удостоверяване в нот.акт № */2008 г. е нищожно на осн.чл.576,вр.чл.580,т.4 ГПК и е основателен отрицателния установителен иск, че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижимия имот по нот.акт № */2008 г., поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г. Видно от приложения нотариален акт № * от 12.12.2008 г. на нотариус Б.П. № 113 по регистъра на нотариалната камара с район на действие Районен съд [населено място] със същия ответникът И. Г. П. е признат за собственик на недвижимия имот – 500/722 ид.части от ПИ с идентификатор № * по КК на [населено място], който е процесния, ведно с еднофамилна жилищна сграда, хангар, депо, гараж, друг вид сграда за обитаване, постройка на допълващото застрояване с посочени местонахождение, площ, идентификатори. От съдържанието на нотариалния акт е установено, че същият е констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден възоснова на представени писмени доказателства, което е отразено в съдържанието. Нотариалният акт е издаден на осн.чл. 587,ал.1 ГПК в полза на И. Г. П., който пред нотариуса е доказал правото си на собственост върху 500/722 ид.части от описания имот по наследство и съдебна делба с писмени доказателства. Същият е обозначен, като нотариален акт за собственост на недвижим имот/констативен/ по обстоятелствена проверка. Погрешното наименование на нотариалния акт не налага извода за несъответствие на съдържанието му със законовите изисквания при съставянето – чл.576,вр.чл.580,т.4 и т.5 ГПК, съответно за нищожност на нотариалното удостоверяване. Посоченият нотариален акт е със съдържание, съответстващо на изискванията, въведени с разпоредбите на чл. 588 ГПК,вр.чл.580,т.1, т. 2 и т.5-та. Съгласно разпоредбите на чл.576 ГПК нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши/чл. 569, чл.570,ал.1,чл.574 и чл.575/, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.578,ал.4/относно личното явяване на участващите лица/,чл. 579, чл.580, т.1, 3 и 4 и 6, чл.582, 583 и чл.589, ал.2 ГПК. Видно от съдържанието на нот. акт № */2008 г., както и от останалите събрани по делото писмени доказателства не е налице нито една от посочените хипотези в чл.576 ГПК за да се направи извода за нищожност на нотариалното действие. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение в тази част като незаконосъобразно следва да се отмени. Вместо отменената част предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора по този иск следва да се отмени като незаконосъобразно и въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижим имот по нот.акт № *7/2008 г., поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г. Неправилен е извода на съда, че поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г. праводателят И. Г. П. не се е легитимирал като собственик на 500/722 ид.части от процесния недвижим имот с описаните сгради. Неправилно е прието, че извършеното дарение с нот.акт № */2008 г. на посочения недвижим имот с дарител И. П. не е породило вещно прехвърлително действие. Както се посочи не са налице данни за нищожност на извършено нотариално действие по издаването на нот.акт № */2008 г., поради което сключеният договор за дарение, обективиран в нот. акт № */2008 г. е породил вещно правни последици. Вместо отменената част предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата 1341.90 лв. разноски по делото за всички инстанции съобразно уважената част на жалбата. В полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 856.80 лв. разноски по делото за всички инстанции съобразно отхвърлената част на жалбата. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Обезсилва решение от 21.03.2011 г. по в.гр.дело № 24/2011 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение от 19.07.2010 г. по гр.дело № 302/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците по делото И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., че праводателят на ответника Н. И. Г. - И. Г. П. не е бил собственик на над 298/722 ид.части от поземлен имот * по Кадастралната карта на [населено място] и прекратява производството по делото по предявения иск от Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д., всички от [населено място], [улица] за признаване за установено по отношение на ответниците по делото И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., че праводателят на ответника Н. И. Г. - И. Г. П. не е бил собственик на над 298/722 ид.части от поземлен имот * по Кадастралната карта на [населено място]. Отменя решение от 21.03.2011 г. по в.гр.дело № 24/2011 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение 19.07.2010 г. по гр.дело № 302/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е обявено за нищожно на осн.чл.576, вр.чл.580,т.4 ГПК нотариалното удостоверяване в нот.акт № *,т.*., рег. № *,д. № 4088/2008 г. на частен нотариус Б. П., рег. № 113 при НК и в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците по делото И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижим имот по нот. акт № *, т.*., рег. № *,д.№ 4089/2008 г. на частен нотариус Б. П., рег. № 113 при НК, поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г./описан по-горе/, който не е породил права за праводателя И. Г. П., както и в частта на въззивното решение от 21.03.2011 г. по в.гр.дело № 24/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с която е потвърдено решението на районен съд [населено място] от 19.07.2010 г. по гр.дело № 302/2009 г. в частта, с която са осъдени И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г. да заплатят на Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. сумата 1131 лв. разноски по делото и в частта с която са осъдени Д. Г. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. да заплатят на И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г. сумата 120 лв. разноски по делото и в частта на въззивното решение от 21.03.2011 г. по в.гр.дело № 24/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с която И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г. са осъдени да заплатят солидарно на Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. сумата 465.50 лв. разноски по делото за въззивната инстанция и в частта, с която са осъдени Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. да заплатят солидарно на И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г. направените разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. и вместо отменената част постановява Отхвърля предявения иск от Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д., всички от [населено място], [улица] против И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., всички с адрес [населено място], [улица] за обявяване за нищожно на осн.чл.576, вр.чл.580,т.4 ГПК нотариалното удостоверяване в нот.акт № *,т.*., рег. № *,д. № 4088/2008 г. на частен нотариус Б. П., рег. № 113 при НК. Отхвърля предявения иск от Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д., всички от [населено място], [улица] за признаване за установено по отношение на ответниците по делото И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижим имот по нот. акт № *, т.*., рег. № *,д.№ 4089/2008 г. на частен нотариус Б. П., рег. № 113 при НК, поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г./описан по-горе/, който не е породил права за праводателя И. Г. П. Оставя в сила решение от 21.03.2011 г. по в.гр.дело № 24/2011 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение от 19.07.2010 г. по гр.дело № 302/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците – И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г. и тримата с адрес [населено място], [улица], че ищците - Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д., всички от [населено място], [улица] са собственици на поземлен имот с идентификатор * по Кадастралната карта на [населено място] при права общо за всички 230/722 идеални части от този имот, както и в частта на въззивното решение от 21.03.2011 г. по в.гр.дело № 24/2011 г. на Монтанския окръжен съд, с която е обезсилено като недопустимо решението от 23.09.2010 г. по гр.дело № 302/2009 г. на Монтанския районен съд в частта, с която е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 19.07.2010 г., като в диспозитива на същото е обявил за нищожно нотариалното удостоверяване в нот.акт № */1962 г. и документираната в същия акт сделка. Осъжда И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г. и тримата с адрес [населено място], [улица] да заплатят на Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д., всички от [населено място], [улица] сумата 856.80 лв. разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част на касационната жалба. Осъжда Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д., всички от [населено място], [улица] да заплатят на И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г. и тримата с адрес [населено място], [улица] сумата 1341.90 лв. разноски за всички инстанции съобразно уважената част на жалбата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: