Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
Гр.С., 25 юни 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 887/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С решение № 336/20.06.11 г., постановено по В.Н.О.Х.Д.4527/10 г., ГС-С. /СГС/, 1 въззивен състав е изменил присъда от 17.06.10 г.,постановена от РС-София /СРС/, НК, 99 състав, постановена по Н.О.Х.Д.2166/05 г., като е намалил наложените на И. М. Г. и Т. Р. С. наказания лишаване от свобода за срок от пет години на четири години и шест месеца за всеки един, търпими при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъдата е потвърдена. Със същата Г. и С. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.211,пр.1 вр. чл.210,ал.1,т.5 вр.чл.209,ал.1,пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 НПК,както и солидарно да заплатят на конституирания като граждански ищец Н. М. Т. сумата от 52 288, 90 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Постъпило е искане от осъдения Т. С. чрез упълномощен защитник, за възобновяване на наказателното производство по делото, с позоваване на наличие на всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се делото да бъде възобновено и при условията на чл.24,ал.1,т.1 НПК осъденият да бъде оправдан; или след отмяна на въззивното решение да бъде върнато на СГС заради допускане на съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон; или да бъде преквалифицирано деянието по чл.210,ал.1,т.5 НК, да бъде намалено наказанието лишаване от свобода и приложен институтът на условното осъждане директно от ВКС.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения поддържа искането.
Прокурорът от ВКП е на мнение, че същото е основателно.
Частният обвинител и граждански ищец и неговият особен представител изразяват становище за законосъобразност на постановените съдебни актове.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:
На първо място следва да бъде изяснено обстоятелството дали искането за възобновяване е допустимо като подадено в законния шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. Видно от самото него, то е депозирано в надлежната институция на 19.04.12 г. Решението на СГС е изготвено с положена върху титулната му страница дата 20.06.11 г. Същевременно липсва дължимо деловодно оформяне на въззивното дело, от което да е видно кога е станало фактическото предаване на решението и кога е приключено второстепенното производство изцяло.
В рамките на касационното производство са изискани данни кога е обявено процесното съдебно решение. Постъпило е ксерокопие от срочна книга на СГС и неподписана от председател на съда служебна бележка с вх.№ 913/ 07.05.12 г., от които е видна дата на обявяване на решението на въззивния съд 12.03.12 г. Тези данни следва да бъдат приети за достоверни, поради което искането за възобновяване се явява допустимо.
По същество погледнато, е и основателно.
Освен че производството е белязано със своята безспорна дълготрайност, то носи и характеристики на изначален структурен дефект на обвинението, непреодолян в хода на съдебното разглеждане на делото. За да бъде разяснен посоченият проблем, е нужно кратко описание на фактологията по престъпната дейност, приета по обвинителен акт и от съдилищата по същество от една страна, а от друга- правната квалификация по нея.
Веднага следва да бъде подчертано, че не може да бъде споделен доводът на защитата по искането за възобновяване, че фактите, възприети от съдилищата, се различават съществено от тези, вменени на осъдения по обстоятелствената част на обвинителния акт. Внимателният прочит на мотивите към присъдата и решението дава възможност за извод, че същностните за обвинението факти са еднакви и по обвинителния документ, и по съдебните актове. Разликата се състои в излагане на повече детайли в присъдата и решението. Това е обяснимо. Съдебната фаза е централна такава в едно наказателно производство и е допустимо с оглед събраните пред съда доказателствени материали, да бъде формулирана доуточнена и разширена фактология по престъпната дейност. Разбира се, ако не се стига до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, когато процесуалните правила налагат съответна компетентна намеса. Ако основните факти, обосноваващи съставомерни елементи по престъплението, са еднакви по обстоятелствената част на обвинителния акт и по приетото от съдилищата в техните съдебни актове, както е в настоящия случай, не може да се говори за извеждане на фактология, срещу която подсъдимият не е упражнил правото си на защита и на този фон, за съществено процесуално нарушение, ограничаващо участието му в производството.
И така, прието е, че през м.април 2003 г. осъдените се представили пред Л. Д. и сина й Н. Т. за служители на благотворителна фондация /с имена К. и Ж./, занимаваща се с възрастни и безработни хора и предложили да намерят работа на Т.. За тази цел няколко дни по-късно поискали да наемат жилището на Д., намиращо се на ул. Г. в С., за да се направи ремонт в него, като обещали да осигурят в замяна друго, на което ще заплащат наема. Дали пари на жената като помощ от фондацията и пожелали тя да упълномощи сина си, с оглед направеното от тях предложение, още повече че щели да му осигурят и работа. Първоначално тя отказала да подпише пълномощно, тъй като разбрала,че в него е предвидена разпоредителна клауза за имота й, но по-късно го направила. Междувременно майката и синът били водени на почивка на В., платена от осъдените, било им осигурено жилище в Чепинци и там им бил пренесен багажът. На 07.05.03 г. Т. бил отведен при нотариус К. под предлог,че трябва да подпише наемен договор със свидетеля Д. и за да се направи ремонт в жилището. На практика обаче бил изготвен нотариален акт, съгласно който Т., като пълномощник на Д., прехвърлил чрез покупко-продажба апартамента на В. Д., без да бъдат получени каквито и да е пари.
В светлината на въздигнатите от защитата възражения, никога не е имало съмнение, че към момента на прехвърляне на жилището Л. Д. е била негов собственик. Това се потвърждава от факта, че Т. е очертан като неин пълномощник. Така че приетото подобно обстоятелство от СРС не се явява ново. По-нататък, вярно е,че психическото състояние на Т. е сериозно изяснявано в хода на съдебното производство и е намерило място в мотивите на съдилищата. Вярно е,че от съда е въведено лицето К. Д., брат на В. Д., със съответно негово поведение. Вярно е, че е възприета съдебна теза, че нотариус К. е прочела нотариалния акт, но Т. не разбрал за какво става дума. Вярно е и че са описани по-нататъшни действия на бившата съпруга на частния обвинител и негови собствени по повод изяви на завист на съседи и убеждаването му да декларира, че не е измамен,както и сторил. Всички тези факти са резултат от приетите за достоверни показания на частния обвинител, депозирани пред съда,което е суверенно право на съдилищата по същество. Тези кредитирани показания не променят престъпната фактология, обосноваваща съставомерни обстоятелства на обвинението по начина, по който то е формулирано словно. Затова не може да се твърди, че са “изненадали процесуално”осъдения до такава степен, че той не е бил в състояние да се защитава срещу тях.
Същото се отнася и за допълнителните факти, приети за изяснени по доказателствения материал, от страна на втората инстанция. Те са уточняващи, но не и влияещи върху съставомерните обстоятелства, свързвани с престъплението измама.
При така описаните факти обвинението е повдигнато за това, че двамата осъдени на 07.05.03 г.в нотариална кантора са въвели в заблуждение Н. Т. и му била причинена имотна вреда в размер на сумата, описана като продажна цена по нотариалния акт, а самите те са целели получаване на имотна облага за себе си. Не може да не се сподели възражението, че не само в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и по доказателствата въобще, липсват данни осъдените и в частност С., да са имали за цел да набавят за себе си имотна облага. Такава в хода на цялото производство е установявана за В. Д., тъй като се твърди, че той не е заплатил продажната цена по нотариален акт, но не е изведена връзка с осъдените по повод целяна за тях имотна облага. Обсъжданото обстоятелство е отчетено и от първостепенния съд /в една част от мотивите да е прието,че имотната облага е и за осъдените, и за Д.,а в друга-че е само за него/, но въпреки това молителят е осъден по въздигнатото му обвинение. СГС не е обърнал достатъчно внимание на възражението в тази връзка и е потвърдил присъдата с третираната неправилна по доказателствата конструкция.
Друго съзряно от СРС изключително съществено неблагополучие по обвинението, въпреки което обаче С. е осъден, е това,че имотната вреда е причинена на Н. Т.. Към момента на изповядване на сделката Л. Д. е била жива и e била едноличен собственик на жилището на ул. Г. в С.. Тя е упълномощила сина си да се разпорежда с имота й и вредата би следвало да е причинена на нея. Без значение е,че Т. й е наследник, както е приел СРС, за да обоснове осъждането на С. по приетото от самия него като неперфектно повдигнато обвинение. Не е обмислено, че пълномощникът би могъл да не бъде наследник на Д., а и тя приживе би могла лично да се разпореди с имота си по начин, че частният обвинител реално да не го наследи. Нито СРС, нито СГС са обърнали внимание /пред въззивния съд е отправяно сериозно такова възражение/ на разпоредбите на Закона за задължения и договорите, касаещи ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО. Съгласно чл.36,ал.2 ЗЗД последиците от правните действия, които представителят /пълномощникът е такъв/ извършва, възникват направо за представлявания. Този принципно решен от законодателството и безспорен въпрос не е намерил вярно разрешение в структурата на повдигнато обвинение. Вредата не би могла да бъде причинена на частния обвинител нито в качеството му на пълномощник, нито в качеството му на наследник, а на неговата майка-собственик. И това е изначално установен факт.
Отделен е въпросът, че на плоскостта на доказването е възможно да бъде прието въвеждане в заблуждение на пълномощник като лице, различно от собственика, комуто /на последния/ се причинява вредата, пред нотариус, както и че договорът е средството, чрез което се реализира целта за имотна облага. Тук може да се спори дали твърдяното за измамническо поведение на осъдените не е започнало от момента, в който те са се представили за работещи в занимаваща се със стари хора и безработни лица фондация. Прокуратурата е подбрала да им вмени единствено деня на изповядване на сделката-07.05.03 г., при която Т. е прехвърлил на Д. процесния имот, и то с изпълнително деяние “въвеждане в заблуждение”. Обсъжданото е изцяло в дискрецията на държавното обвинение. По посочения начин то максимално е стеснило времевия обхват на вмененото престъпление. Казаното обаче не може да поправи грешната квалификация.
Изложените от самото начало на производството сгрешени обстоятелства са съставомерни. Това е така и съгласно направена преценка на указанията, дадени по ТРОСНК 2/02 г.в тази насока Не е имало пречка прокурорът да пристъпи към правилно повдигане на обвинението още с обвинителния акт. Това не е сторено.
Не е имало пречка съдията-докладчик в процедура по чл.248,ал.2,т.3 НПК /чл.241,ал.2,т.3 НПК-стар, доколкото първоначалното насрочване на делото е протекло при действието на този процесуален закон/, да се произнесе в посока на съществено противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинението, както и вътрешно противоречие в обстоятелствената част, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при обвиняването на лицата, довели до накърняване на правото им на защита. И това не е сторено.
Не е имало пречка в хода на съдебното производство пред СРС прокурорът да пристъпи към изменение на обвинението по силата на чл.287,ал.1 НПК, макар и да не би могло да се твърди, че описаните по-горе данни са набавени в хода на съдебното следствие и не са били налични на досъдебното производство. В крайна сметка пред СРС категорично е станало установяването им и безспорно с оглед тях съществено се изменя обвинението, тъй като се въвеждат нови съставомерни понятия. Подобно процесуално действие не е предприето от страна на държавния обвинител.
Вярно е казаното в мотивите на първостепенния съд, че той самият не е легитимиран да измени обвинението, но по-нататъшните му действия по осъждане на С. по обвинение, което е намерено за незаконосъобразно формулирано, не са в синхрон с процесуалните правила. Действително, подсъдимият и/или подсъдимата в един процес могат да бъдат оправдани само, когато се установи, че вменената им престъпна фактология не се вмества в никое престъпление, предвидено в НК, но същевременно осъждането трябва да се подчинява на строги процедурни правила. Едно от тях е да бъде направено изменение на обвинението по надлежен начин от страна на прокурора, когато се установят обстоятелства, навеждащи на извод за съществено изменение на обстоятелствената част на същото. Или съдът в рамките на вменената фактическа обстановка да търси вариант за приложение на еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В случая, тъй като основното инкриминирано престъпление е измама и инкриминираните факти са ясно обособени с оглед нея, не би могло да се пристъпи към прилагане на последната посочена хипотеза.
По-нататък, въззивният съд е потвърдил присъдата на СРС в квалификационен план, без да се занимава с изложените по-горе недъзи на първостепенното и досъдебното производство. По същество той ги е и толерирал, считайки, че няма процесуален проблем и молителят е правилно осъден. Въззивната инстанция /насрочила делото пред себе си в незаконен състав, тъй като липсва трети член по определението по чл.327 НПК, видно от стр.17-19 от второстепенното производство/ е била задължена да приложи правилно и процесуалния, и материалния закон и в рамките на приетите факти да оправдае С., след като производството пред нея е било активирано по жалба на осъдените лица. Друг би бил въпросът, ако прокурор от СРП бе поискал изменение на обвинението от СРС и такова бе отказано. Тогава СГС би могъл да разсъждава на плоскостта на ограничаване правото на участие в процеса на представителя на държавното обвинение /чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК/, присъдата на СРС да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане от друг първостепенен състав, с оглед предоставяне на държавното обвинение на дължимите процедурни права.
Следователно, предвид казаното, съдилищата по фактите са допуснали съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, касаещо реализирането на правото на защита на осъдения. На основа на вярно приетите факти, но неверно изведени правни заключения за виновност на молителя, е нерашен и материалният закон по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Както стана ясно от гореизложеното,ВКС намира, че начинът, по който е повдигнато и поддържано обвинението спрямо С. за деяние, за извършването на което той е осъден, не представлява престъпление. Установените несъмнено фактически положения не съставляват деяние по чл.209,ал.1 НК /още по-малко по квалифицирания в тази връзка състав/. Това са дължи на липса на съставомерност относно лицата-понеслото вредата и облагодетелствало се от престъплението. Тези факти са оргинерно сгрешени. В хода на процеса третираните недъзи не са преодолени. Тепърва това не може да стане, най-малко защото настоящото производство е активирано от осъдено лице и процесуалните възможности, които съществуват, следва да се преценяват единствено в посока на облекчаване на неговото положение. Всяка отмяна на съдебните актове на долустепенните съдилища, с оглед поправяне структурата на обвинението, би повлияла негативно върху положението на молителя.
Затова, в рамките на приетите законосъобразно факти по престъпната дейност на С., върховната съдебна инстанция по наказателни дела следва да приложи разпоредбата на чл.425,ал.1,т.2, пр.посл. вр.чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. вр.чл.348,ал.1,т.1 вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК, да възобнови наказателното производство по отношение на молителя, да отмени постановените осъдителни съдебни актове и да го оправдае, наред със следващите в тази връзка отхвърляне на предявения срещу му граждански иск и отмяна на осъждането му за понесени разходи.
С оглед отбелязаното, е ненужно да се обсъждат останалите възражения по искането за възобновяване, свързани с оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност, довела до неправилно формирана съдебна воля. Същото се отнася и за претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание досежно С.. Единственото обстоятелство, заслужаващо да бъде отбелязано от ВКС, е, че незаконосъобразно предишно осъждане на молителя за извършен грабеж е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство. И това е така,тъй като осъденият е реабилитиран по право и както е отбелязано в самия обвинителен акт, се води неосъждан.
Представителят на ВКП намира, както вече бе казано, искането за възобновяване и финално оправдаване на осъдения за законосъобразна последица по това производство. Прави обаче разграничение между доказателствените източници за поведението на С. и Г. /нейното очертано като измамническо/, намирайки, че липсват факти и доказателства за реализирана измама от страна на молителя. Настоява ВКС да не прилага по отношение на осъдената разпоредбата на чл.347,ал.2 НПК.
Вярно е, че приетите в настоящия съдебен акт обстоятелства са относими в неправилно формулиран квалификационен план и досежно Г.. Но едновременно с това по отношение на нея има влязла в сила присъда. Точно поради това ВКС в този му състав счита, че макар и съобразно разпоредбата на чл.426 НПК, доколкото няма особени правила по глава 33 на част 6 от НПК, да се прилагат правилата на касационното производство, нормата на чл.347,ал.2 НПК не може да намери директно приложение в процесния случай, тъй като не става дума за невлязъл в сила съдебен акт. След като е налице влязла в сила присъда по отношение на Г., отмяна на същата и евентуално оправдаване на осъдената могат да бъдат постигнати по различен от настоящото производство процесуален начин, иницииран от прокуратурата или самата Г..
Последиците в наказателно-осъдителната част за С. водят и до отхвърляне на гражданския иск, присъден от съдилищата по фактите за претърпените от конституирания граждански ищец имуществени вреди. Същевременно се отнасят и до разноските, които той е осъден да заплати от СРС, при това солидарно с Г.. Последното без съмнение е неправилно, тъй като направените по едно дело разноски не обосновават солидарна отговорност за дейците. Такива са теоретичните постановки по въпроса и свързаната с тях и със закона практика на съдилищата. Като илюстрация в случая може да бъде посочено решение №284-82-2 н.о.на ВС на РБ, актуално и с оглед настоящата редакция на чл.189 НПК /макар и постановено в съгласие с нормата на чл.169 НПК-стар/. Според него съподсъдимите по едно и също дело не отговарят солидарно за направените разноски. Съдът е длъжен да определи частта, платима от всеки от тях, и то за обвинението, за което е признат за виновен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1,т.2, пр. посл. вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.354, ал.1, т.2, пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.4527/10 г.по описа на ГС-С., НО, 1 въззивен състав.
ОТМЕНЯВА решение № 336/20.06.11 г.,постановено от ГС-С.,НО, 1 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.4527/10 г. в частта по произнасяне за Т. Р. С..
ОТМЕНЯВА присъда, постановена на 17.06.10 г.от РС.-С., НО, 99 състав по Н.О.Х.Д.2166/05 г. в частта,с която Т. Р. С. е признат за виновен и осъден, уважен е предявеният срещу него граждански иск за имуществени вреди и е осъден да заплати направените по делото разноски.
ОПРАВДАВА Т. Р. С. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.211,пр.1 вр.чл.210,ал.1,т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения срещу Т. С. граждански иск за имуществени вреди от гражданския ищец Н. М. Т., в размер на 52 288,90 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от същото незабавно да бъде изпратен на ВКП, сектор “Изпълнение на наказанията”, с оглед предприемане на действия относно изпълнение на наказанието спрямо С. по отменената влязла в сила присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|