1 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115 гр. София, 18.03.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2557 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби, подадени от Г. Т. Г. и В. Г. П. срещу определение № 190 от 18. 08. 2021 г. по ч. гр. д. № 376/2021 г. на Врачански окръжен съд, ІІ въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане № 263076 от 29. 04. 2021 г. по гр. д. № 1/2021 г. на Врачански районен съд. С него е върната искова молба вх. № 266314 от 31. 12. 2020 г, с която Г. Т. Г. е предявил срещу ТПЗК „Импулс“, [населено място] иск по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на извънредното общо събрание на кооперацията от 20. 12. 2020 г., прекратено е производството по гр. д. № 1/2021 г. на Врачански районен съд и е оставено без уважение искането на В. Г. П. за присъединяване към иска на първоначалния ищец Г. Т. Г.. В частните касационни жалби се поддържат идентични доводи, поради което настоящият състав ги разглежда заедно. Частните касационни жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона. Оспорват извода на съда, че ищецът Г. не е легитимиран да води иска по чл. 58 ЗК, доколкото не доказва да е бил член-кооператор в ответната кооперация към момента на вземане на атакуваните решения на общото събрание на кооперацията. Излагат оплаквания, че при преценката за членство на ищеца в ответната кооперация първоинстанционният и въззивният съд са допуснали нарушения на закона, тъй като не са съобразили представени по делото косвени доказателства, не са изискали от ответната кооперация актуално извлечение от книгата на кооператорите на ТПЗК „Импулс“ и не са извършили служебна справка по реда на ТРРЮЛНЦ по партидата на ответната кооперация. Молят обжалваното въззивно определение и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Врачански районен съд за продължаване на процесуалните действия. Допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касационни жалбоподатели поставят следните въпроси: „1. Допустимо ли е възникване на членствено правоотношение в кооперация по реда на чл. 8 ЗК в производство по чл. 58 и сл. ЗК да се доказва с всички допустими от закона преки и косвени доказателства и доказателствени средства, включително със свидетелски показания по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК, когато в кооперацията не се съхраняват законоизискуемите документи за приемане на член-кооператор и същите са изгубени или унищожени не по вина на член-кооператора?; 2. Дали съдът е длъжен при прилагане на разпоредбата на чл. 190 ГПК – изискване на документ от другата страна задължително да укаже, че непредставянето на документа води до последиците на чл. 161 ГПК?; 3. Относно задълженията на въззивната инстанция при разглеждане на частна жалба, длъжен ли е въззивният съд служебно да провери всички правнорелевантни факти, сам да преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него?“. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовават: по първи въпрос – на решение № 69 от 8. 06. 2012 г. по т. д. № 226/2011 г., ІІ т. о. и решение № 28 от 13. 05. 2019 г. по гр. д. № 2212/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., по втори въпрос – на решение № 119 от 4. 03. 2020 г. по т. д. № 2734/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и по трети въпрос – на Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Сочат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържат, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частните касационни жалбоподатели, прие следното: Частните касационни жалби са процесуално допустими - подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В обжалваното въззивно определение е прието, че предявеният иск по чл. 58 ЗК е недопустим, тъй като от представените от ищеца Г. Г. доказателства не може да се направи извод за валидно възникнало членствено правоотношение с ответната кооперация. Изложени са съображения, че с оглед твърденията на ищеца за приемането му в кооперацията през 1995 г. и въпреки дадената му възможност той не доказва осъществяването на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 ЗК /отм./, а именно взето по писмена молба на Г. решение на УС за приемането му като член-кооператор и утвърждаване на същото от общото събрание на кооперацията. Съдът е счел, че представените от ищеца списъци имат само косвено доказателствено значение и обсъдени във връзка с предоставения от [община] опис на талони за дялово участие, обосновават извод, че ищецът Г. има само имуществени права в качеството на наследник на своите родители, но не и членствени такива, в това число и право на иск по чл. 58 ЗК. Заключението на съда за недопустимост на иска е подкрепено и с аргумент за извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на пререгистрираната ТПЗК „Импулс“, при която не се откриват доказателства, че Г. е член-кооператор. Изложени са и съображения, че поради недопустимост на предявения иск по чл. 58 ЗК е недопустимо и присъединяването на други член-кооператори в образуваното производство. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Касационното обжалване не може да се допусне на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая липсват твърдения и не се установява обжалваното определение да е засегнато от такива пороци, поради което не е обосновано твърдяното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация. Първият въпрос в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите в частта относно доказването на качеството „член-кооператор“ от значение за допустимостта на иска с правно основание чл. 58 ЗК и възможността възникването на членственото правоотношение да се доказва както с преки, така и с косвени доказателства отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като има обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Касационното обжалване на въззивното определение на Врачански окръжен съд следва да бъде допуснато по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед посочената от частните касационния жалбоподатели практика на ВКС по смисъла на посочената разпоредба, а именно постановеното по реда на чл. 290 ГПК – решение по т. д. № 2696/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. В останалата му част – относно допустимостта на свидетелски показания за установяване легитимацията на ищеца по иска по чл. 58 КЗ, въпросът не е обусловил правните изводи в обжалваното определение, поради което не съответства на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Втори и трети въпрос не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат характера на въпроси по приложение на процесуалноправна норма, а изискват преценка дали извършените съдопроизводствени действия са съобразени със закона. По правния въпрос, по който настоящият състав извърши преценка, че следва да се допусне касационен контрол, в решение № 69 от 8.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, II т. о. е прието, че правото на иск по чл. 58 ЗК за отмяна на незаконосъобразни и противоуставни решения на органите на кооперация принадлежи на лимитивно изброените в ал. 2 на чл. 58 ЗК лица, сред които и членовете на кооперацията. Качеството „член-кооператор“ към момента на вземане на оспорваното решение е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. За да обоснове легитимацията си в производството по чл. 58 ЗК, ищецът трябва да докаже валидното възникване на членствено правоотношение с кооперацията - ответник, която от своя страна носи тежестта да докаже последващо настъпване на погасяващи членството факти, ако ги твърди. Предпоставките за придобиване на членство в кооперация са уредени изчерпателно в чл. 8 ЗК и установяването на активната легитимация по иска с правно основание чл. 58 ЗК е обусловено от тяхното доказване. ВКС е приел, че решението на общото събрание, с което член-кооператор е утвърден за такъв на основание чл. 8, ал. 2 ЗК, както и протоколите за решения на общото събрание на кооперацията, от които се установява участието на член-кооператора в общите събрания на кооперацията, представляват косвени доказателства за валидно възникване на членствено правоотношение. Изяснил е, че съставянето на протокол за взетите от УС и от ОС решения е задължение на управителните органи на кооперацията – чл. 23 ЗК и чл. 18 ЗК, чието неизпълнение не може да се противопоставя на член-кооператорите по повод защитата на признатите им от закона права. Възприетото в посоченото решение на ВКС относно доказването на членствено правоотношение от значение за легитимацията по иска по чл. 58 ЗК на член-кооператор и възможността същото да бъде осъществено с преки и косвени доказателства напълно се споделя от настоящия състав на ВКС. По основателността на частната касационна жалба: В конкретния случай в исковата молба ищецът Г. Г. се е позовал на членството си в ответната кооперация – ТПЗК „Импулс“, [населено място] към момента на вземане на оспорените с предявения иск по чл. 58 ЗК решения на извънредното общо събрание, състояло се на 20. 12. 2020 г., като се е легитимирал с актуален списък на член-кооператорите, поканени на посоченото общо събрание, и списък на член-кооператорите, присъствали на събранието, в които е фигурирало името му. Без да предостави възможност на ответната кооперация да изрази становище относно легитимацията на ищеца по иска по чл. 58 ЗК и да посочи доказателства, при извършената проверка за редовност на исковата молба и допустимост на предявения иск, с разпореждане от 4. 01. 2021 г. за оставяне на исковата молба без движение съдията-докладчик е указал на ищеца да докаже изпълнението на предвидения в закона фактически състав за валидно възникване на членствено правоотношение с ответната кооперация, като представи решение на УС съгласно чл. 8, ал. 2 ЗК, което впоследствие е представено за утвърждаване от общото събрание на ответника. С оглед изявлението на ответната кооперация, по повод задължаването й от съда по искане на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи решение на УС и протокол от ОС за приемането на ищеца за член-кооператор, че в архива на кооперацията не се намират такива документи, първоинстанционният съд е дал последна възможност на ищеца да докаже възникването на членственото си правоотношение, като представи посочените в разпореждането от 4. 01. 2021 г. документи. Изводите на първоинстанционния и на въззивния съд в обжалваното определение за липса на валидно възникнало членствено правоотношение на ищеца, съответно за недопустимост на иска са основани на липсата на представени доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 9 ЗК /отм./, а именно на решение на УС на кооперацията за приемането му като член-кооператор и на решение на общото събрание за утвърждаването на този акт. Съдилищата са отрекли доказателственото значение на представените от ищеца списъци на член-кооператори в ответната кооперация по отношение на активната му легитимация в производството по чл. 58 ЗК. С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, извършената преценка за недопустимост на предявения иск по чл. 58 ЗК поради липсата на качество на ищеца Г. на член-кооператор към момента на вземане на оспорените решения на общото събрание на ТПЗК „Импулс“, [населено място] е неправилна. При тази преценка съдът в съответствие с материалния закон /чл. 9 ЗК /отм./, съответстващ на чл. 8 от действащия ЗК/ е приел, че членството в кооперацията възниква от решението на управителния съвет, което е правопораждащият юридически факт за придобиване на качеството член-кооператор. Неправилно обаче е разбирането на съда, че възникването на членството в кооперацията може да се доказва само с това решение на УС и акта на общото събрание за утвърждаването му, мотивирало отказа му да обсъжда представените от ищеца доказателства относно поканването му за процесното общо събрание с оглед включването в актуалния списък на член-кооператорите, както и представените заедно с декларацията на ищеца за идентичност на имената списъци на член-кооператорите от фирменото дело на кооперацията, включително на поканените за общото събрание на 26. 10. 1997 г. По изложените съображения настоящият състав приема, че преценката за осъществяване на основанието по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото – недопустимост на иска е неправилна, поради което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане следва да бъдат отменени и делото да се върне първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Първоинстанционният съд следва да връчи исковата молба на ответника за отговор и да му предостави възможност да изрази становище по въпроса за активната легитимация на ищеца Г. по иска по чл. 58 КЗ с оглед качеството му на член-кооператор към момента на вземане на оспорените решения на общото събрание, както и да посочи доказателства. Изводът на съда относно членството на ищеца в ответната кооперация следва да бъде формиран при съобразяване на становищата на страните и след съвкупната преценка на всички събрани в тази връзка доказателства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 190 от 18. 08. 2021 г. по ч. гр. д. № 376/2021 г. на Врачански окръжен съд, ІІ въззивен състав и потвърденото с него разпореждане № 263076 от 29. 04. 2021 г. по гр. д. № 1/2021 г. на Врачански районен съд. ВРЪЩА делото на Врачански районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.