Р Е Ш Е Н И Е № 145 Гр.София, 04.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.734/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №18/09.05.22 г., постановена от ОС-Плевен /ПлОС/ по Н.Д.224/22 г., подсъдимата М. С. М. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.116,ал.1,т.3 и т.4 вр.чл.115 НК и вр.чл.55, ал.1, т.1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години, търпимо при първоначален строг режим. Присъдата е потвърдена с решение №105/28.07.22 г.,постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/, Втори наказателен състав, по В.Н.Д.181/22 г. Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимата чрез нейния защитник с развито касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Иска се изменение на решението и при приложената норма на чл.55 НК- намаляване на определеното наказание за срок между десет и дванадесет години. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата и нейният защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания. Представителят на ВКП настоява тя да не бъде уважавана. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея възражения и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Единственият касационен повод, който е релевиран в настоящото производство, е този по чл.348,ал.1,т.3 във връзка с ал.5,т.1 НПК, а именно, твърди се на практика /макар и не точно с тези думи/, че наложеното в рамките на чл.55 НК наказание на подсъдимата М. се явява явно несправедливо. Преглеждайки предложената аргументация, настоящата инстанция намира,че оплакването е свързано с подценени отчетени смекчаващи обстоятелства и с неотчетени важни такива, което прави обсъждането на решаващите съдилища непълно. Трябва да се подчертае,че мотивировката на ВтАС относно наложеното наказание е изготвена по начин, че дава отговор на представените пред нея възражения срещу акта на първостепенния съд повече, отколкото да e пристъпeно към пореден преглед на доказателствата, относими към индивидуализация на наказанието. Казаното е допустимо, доколкото се споделят съображения на ПлОС от една страна, а от друга-доколкото за този съд става възможно да проследи волята на решаващия контролиращ второстепенен състав по обсъждания въпрос, предвид негови собствени разсъждения по неприемливо приет повод за убийството и неотчитане на лоши характеристични данни за подсъдимата, както и наличието на две квалифициращи обстоятелства. Ето защо ВКС ще разсъждава на плоскостта на приетото от съдилищата, но изцяло в контекста на визираните пред него конкретни обстоятелства по жалбата. С оглед казаното е необходимо най-напред да се обърне внимание на изложените от първата инстанция множество смекчаващи обстоятелства, в границите на които, макар и понякога имплицитно, следва да са протекли разсъжденията на апелативния съд. А това са: направеното от подсъдимата по време на досъдебното производство самопризнание, съществено спомогнало за разкриване на престъплението и неговия автор; липсата на съдимост; младата възраст на касаторката; демонстрираното от нея разкаяние; неблагоприятаната семейна среда, в която е израсла; материалните и житейски несгоди,съпътствали жизнения й път. Като отегчаващо обстоятелство е приета изключителна високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние. Що се касае до втората инстанция, тя е отхвърлила преценката на защитата за омаловажаване на определени облекчаващи отговорността фактори като самопризнанието и израстване на М. в неблагоприятна семейна среда, и сам е определил, както бе казано по-горе, присъствието на повече от едно квалифициращи обстоятелства и лошите характеристични данни за жената като отегчаващи несъставомерни елементи. Касационният съд поначало се съгласява с всички изложени от съдилищата по фактите обстоятелства и тяхната финална преценка. Някои от изтъкнатите в касационната жалба облекчаващи фактори са взети предвид при определяне на дължимото наказание, което е отмерено на плоскостта на разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 НК почти към максимума от петнадесет години и въпреки претенциите на държавното обвинение за налагане на десет-дванадесет години лишаване от свобода. Несъстоятелно е в този смисъл изявлението на ВтАС, изписано на л.35, гръб, посл.абзац от второинстанционното дело, че наказанието на М. в размер на четиринадесет години било и без това съществено намалено. При положение, че е приложена нормата на чл.55,ал.1,т.1 вр.чл.116,ал.1 НК, без да се спори по това, отмереното наказание е изключително близо до максималното визирано такова. Трябва да се заяви, че и ВтАС, и ПлОС преди него /макар да е по-благосклонен в изказа/, не са се задълбочили в рефлектиране на личностните характеристики на подсъдимата върху нейните действия. Няма съмнение,че те са формирани в едно дисфункционално семейство, което само не е било в състояние да й дава правилни насоки за житейско поведение; в което родител е посягал на телесна неприкосновеност на свое дете; и на последно, но не по важност място, което в голяма степен е оставило касаторката млада и неопитна без топла загриженост при отглеждане на едно малко и неособено желано собствено момиченце /най-вече това важи за рожденатата й майка/. Самите родители на М. са й създали модел на живот, който не би било обективно да се охарактеризира като благоприятна среда. Точно поради казаното може да се отчете соченият от защитата неприет от решаващите съдилища фактор за полагане от страна на касаторката на нелоша грижа за малолетното й дете. Този съд е склонен да се съгласи,че тя се е справяла незле в рамките на своя личен капацитет, без по никакъв начин да бъде пренебрегвана зловещността /с тази най-обща дума би могло да се охарактеризира стореното според пледоарията на прокурора от ВКП/ на извършеното от нея престъпно деяние. Последното казано дава повод да се изложат размишления по втория важен въпрос, сложен на обсъждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Действително, като смекчаващо обстоятелство е отчетено доброволно даденото от подсъдимата самопризнание, спомогнало за разкриване на обективната истина. Но по мнение на ВКС не му е придадена достатъчно доминантност при правилно формулиране на ценимите при индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Конкретното поведение на касаторката по разкриване на собственото й поведение определя изцяло съдбата на настоящото наказателно производство, защото именно въз основа на него са разкрити както извършеното престъпление, така и механизмът на осъществяването му. Всичко изложено от държавния обвинител в неговия обвинителен инструмент и приетото от съдилищата по фактологията по престъпната деятелност, се дължи точно на направеното самопризнание на М.. То е дало възможност да се разгърне и дейността по разследване с назначаване на съответни експертизи и разпити на относими към предмета на доказване свидетели. На последно място, подсъдимата е съдействала на правосъдието и със своето процесуално поведение пред първата инстанция и по-късно. По нейно и на защитата й искане е експлоатирана в пълнота процедурата по чл.371,т.1 и сл.НПК /очевидно поради процесуална невъзможност да бъде приложена тази по т.2 на чл.371 НПК/, поради което не само се е стигнало до бързо постановяване на съдебен акт по съществото на престъпната деятелност; но и това е станало със спестяване на сериозен финансов ресурс, дължим при пълноценно провеждано съдебно следствие. ВКС се солидаризира със съображенията, изложени в касационната жалба на подсъдимата, макар и не с подобен изказ, по третираното обстоятелство. Ето защо, въпреки че приема аргументите на втората инстанция за налични отегчаващи обстоятелства, този съд намира,че касаторката следва са бъде бонифицирана, решението на ВтАС- коригирано, и наложеното й наказание- намалено на лишаване свобода за срок от десет години. Този срок се явява необходим и достатъчен за създаване на здрави устои за спазване на законови и морални правила,наред с преосмисляне на собственото противоправно поведение в посока на негово заклеймяване. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №105/28.07.22 г., постановено от АС-Велико Търново, Втори наказателен състав по В.Н.Д.181/22 г. в частта, с която е потвърдена присъда №18/09.05.22 г., постановена от ОС-Плевен по Н.Д.224/22 г. по наложеното наказание,както следва: НАМАЛЯВА определеното на подсъдимата М. М. наказание лишаване от свобода от четиринадесет на ДЕСЕТ години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/