Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр.София, 08 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 136/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения В. А. Д. за възобновяване на нохд № 574/2012 год. на Кърджалийския районен съд и изменение на присъда № 144/12.07.2012 год. на основанията по чл.422, ал.1,т.5 НПК. Поддържа се, че поради допуснати нарушения при оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства е постановено явно несправедливо по размер наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения от изложените. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Кърджалийският районен съд с присъдата по нохд № 574/2012 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че в периода 20.02.-21.03.2012 год. в гр.К. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, извършил кражба на вещи от владението на Ат.С., Хр.А. и Д.М. на обща стойност 582,51 лева. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приложил чл.25 вр.чл.23 НК за наказанията лишаване от свобода, определени по това и по нохд № 131/2012 год. на Кърджалийския районен съд и наложил едно общо, най-тежкото – 2 години и 8 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приложил чл.59 НК за времето на предварително задържане под стража и се произнесъл по въпросите за веществените доказателства и размера на дължимите разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 – „Съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд”, в което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявил съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на анализ и оценка на събрания на досъдебното производство доказателствен материал съдът е направил верни изводи, че самопризнанието се подкрепя и че са доказани всички обективни и субективни признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. При решаване на въпроса за наказанието няма допуснато нарушение на правилата за индивидуализация. Отчетени са и правилно оценени съобразно изискванията по чл.107, ал.3 НПК данните за личността на подсъдимия и на извършеното като съдът изчерпателно ги е изброил и оценил според тяхната тежест и значение на смекчаващи и отегчаващи. Обосновал е решението си да определи обществената опасност на деянията като типична за този вид с оглед начина на извършване и като завишена за личността. Приел е, че с наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, определено съобразно разпоредбите на Общата част на НК и намалено с една трета на основание чл.58А, ал.1 НК, могат да бъдат постигнати целите на генералната и преди всичко на специалната превенция. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че съдът е определил наказанието като е дал приоритет на данните за предишните осъждания с влезли в сила присъди. Това е едно от обстоятелствата, което е отчетено като индивидуализиращо обществената опасност на личността, но от общо постановените десет присъди, са оценени само данните за тези, които не се отразяват върху квалификацията като опасен рецидив. Наред с него и с оглед действителния им смисъл са оценени и другите относими обстоятелства - тежестта на извършеното, последиците, въздействието в обществото и върху пострадалите, подбудите, които са користни и не могат да се отчетат като възможност за намаляване на отговорността. Не е оставено без оценка поведението на подсъдимия по време на наказателното производство. Определено е като смекчаващо отговорността му, защото е израз на отрицателна оценка на извършеното с проявите на съдействие за разкриване на престъплението и на съжаление за извършеното. Съдът е допуснал нарушение, защото за престъплението, за което е повдигнато обвинение, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. Наказание в размер на 4 години, което е под предвидения минимум, може да бъде определено само ако са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК. От мотивите на присъдата следва, че съдът е приел наличие на предпоставките по чл.54 НК и въз основа на оценката на обстоятелствата, имащи значение за наказанието като смекчаващи и отегчаващи, е направил неверен извод, че съответства на баланса между тях и на среден размер на предвиденото. Решението в посочения смисъл е в полза на осъдения, поради което не е налице касационно основание за изменение и за намаляване на определения размер,каквото е искането. Установената многогодишна престъпна дейност, насочена към собствеността на гражданите, е проява на упоритост и демонстрация на незачитане правилата на обществото и на законите в страната. Наказанието в определения размер, законосъобразно намалено съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, може да се определи като съответно на конкретно извършеното и на целите по чл.36 НК, но не и като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. Д. за възобновяване на нохд № 574/2012 год. на Кърджалийския районен съд и изменение на присъда № 144/12.07.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/