Ключови фрази


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 14.03.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4986 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№356800/19.10.2021г., подадена от С. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв.Т. Б. от САК, срещу решение № 264712, постановено на 13.07.2021г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав по в.гр.д.№4267/2020г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са отхвърлени предявените от С. В. Д. срещу А. К. Д. искове за:
-прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен н.а.№..., том ..., рег.№.........., дело №......./2015г. на нотариус А. Ч. с район на действие СРС, поправен с н.а.№......., том ...., рег.№........., дело №......../2015г. на същия нотариус, на поземлен имот с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], [община], район П., [улица], ведно с построената в дворното място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .........., както и гараж с идентификатор ............;
-за признаване за установено по реда на чл. 108 ЗС, че С. В. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор ........., находящ се в [населено място], [община], район П., [улица] на построените в този поземлен имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ............и гараж с идентификатор ............, както и за предаване на владението на тези имоти.
Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:
1.Определен размер на неравностойност на насрещните престации по възмездна сделка (10 и повече пъти) достатъчен ли е сам по себе си да обоснове нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави).
Обосновава искането с твърдението, че въззивният съд е приел, че неравностойността на двете насрещни престации по оспорената сделка (покупко-продажба) въпреки големия размер на тази неравностойност (около 12-14 пъти) не е достатъчна, за да приеме, че сделката е недействителна.
2.Могат ли отношенията между страните, които отношения са извън сделката между тях, да са критерий за действителността на сделката, особено в случаите, когато неравностойността на двете насрещни престации е в такъв размер, че води до практическа пълна липса на насрещна престация; възможно ли е наличието или липсата на еквивалентност на насрещните престации да са до такава степен относителни в зависимост от другите отношения между страните.
Обосновава искането с твърдението, че въззивният съд е приел, че независимо от големия размер на неравностойността на двете насрещни престации, сделката не е недействителна поради роднинските и добри лични отношения между страните.
3.Може ли да се приеме, че една сделка с по същество mortis causa не противоречи на добрите нрави, когато е сключена като друга каузална сделка, но с различна – acquirendi causa.
Обосновава искането с твърдението, че въззивният съд е приел, че със сделката прехвърлителят е целял да разпредели, раздели за след смъртта си имуществото си между дъщеря си и внучката си (при наличието и на друг имот).
4.Подобна скрита цел на сделката не води ли до нейната недействителност поради противоречие с добрите нрави, независимо от изразената в сделката различна и допустима от закона цел.
Обосновава искането с твърдението, че по делото е установено, че прехвърлителят по сделката е целяла да „лиши от наследство“, да „прескочи“ прекия си наследник.
Поддържа също така, че въззивното решение е очевидно неправилно, доколкото не дава защитата на страна по сделката, респ. на нейния правоприемник, която не е получила насрещна престация по една възмездна сделка, както и поради очевидното неотчитане на накърняването с тази сделка на добрите нрави.
Навежда довод, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС (която според касатора приема, че когато неравностойността е над определен размер, то е налице липса на насрещна престация и сделката е недействителна). Позовава се на решение №452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на I г.о. на ВКС; решение №615 от 15.10.2010г. по гр.д.№1208/2009г. на III г.о. на ВКС; решение №1444 от 04.11.1999г. по гр.д.№753/1999г. на V г.о. на ВКС; решение №160 от 14.03.2006г. по гр.д.№325/2004г. на II г.о. на ВКС; решение №597 от 28.05.2008г. по гр.д.№2365/2007г. на I г.о. на ВКС; решение №119 от 22.03.2011г. по гр.д.№485/2011г. на I г.о. на ВКС; решение №24 от 09.02.2016г. по гр.д.№2419/2015г. на III г.о. на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба А. К. Д. чрез процесуалния си представител адв.А. Т., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
С. В. Д. е предявила срещу А. К. Д. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 25.09.2015г., с който Л. С. Т. е продала на ответницата процесния недвижим имот, с твърдението, че договорът е бил сключен с цел тя да бъде увредена и лишена от наследство. Поддържа, че волята на починалата прехвърлителка Л. С. Т. е била опорочена от ответницата, която като нейна внучка я манипулирала, както и че е налице неравностойност на насрещните престации, доколкото действителната стойност на имота многократно надвишава стойността, за която той е бил продаден, което според нея обосновава нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави. И тъй като е наследник по закон на починалата Л. С. Т., иска да бъде призната за собственик на имота и владението върху него да ѝ бъде предадено.
В писмен отговор ответникът А. К. Д. оспорва иска, като поддържа, че сочените от ищцата твърдения не отговарят на истината. Оспорва твърдението за наличие на несъответствие в насрещните престации по договора, доколкото цената надхвърля данъчната оценка на имота. Твърди също така, че е била в прекрасни отношения с баба си, която за нея била повече от майка, че се е грижела за баба си и помежду им имало морална подкрепа и истинска обич, като поддържа, че при извършването на преценка действителността на двустранните възмездни сделки при твърдения, че същите накърняват добрите нрави, следва да се вземе предвид действителната воля на страните, формирана от всичките им уговорки, като се отчита взаимната връзка и целта на договора.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че фактическата власт върху процесния недвижим имот се упражнява от ответницата А. К. Д., както и че Л. С. Т. (майка на ищцата С. В. Д. и баба на ответницата А. К. Д., която пък е дъщеря на С. В. Д.) е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот на низходящ срещу задължение за издръжка и гледане (н.а.№...., том .........., дело №......../1983г.). С н.а. №.........., том ..........., дело №............/2015г. Л. С. Т. е продала на А. К. Д. имота за сумата от 5000лв., като в нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на имота възлиза на сумата от 5199.50 лв.
Отбелязано е в обжалваното решение, че пред нотариуса при изповядване на сделката през 2015г. страните са декларирали, че продажната цена на имота представлява действително уговореното плащане съгласно чл. 25, ал. 9 ЗННД, както и че купувачът е заявил, че купува имота при цената и условията на договора, че страните са участвали лично при сключване на сделката и нотариалният акт е подписан от тях и от нотариуса.
Взето е предвид, че в нотариалния акт, съставен на 25.09.2015г. е посочено, че данъчната оценка на „дарявания недвижим имот“ възлиза на 5199.50 лв., както и че нотариусът се е уверил, че „дарителят е собственик на имота“; че по делото е представено пълномощно от Л. С. Т., с което е упълномощила А. К. Д. да я представлява пред нотариус и да подпише нотариален акт за поправка на нотариалния акт за покупко-продажба; че на 09.10.2015г. е съставен н.а.№......., том ..., дело №......./2015г., с който е извършена поправка на н.а.№........., като на стр. втора, ред 11 вместо „дарителят е собственик на дарения имот“ се чете „продавачът е собственик на продавания имот“; че при извършването на поправката Л. С. Т. е представлявана от пълномощника А. К. Д..
Въз основа на представеното по делото удостоверение за наследници въззивният съд е приел, че Л. Т. е починала на 12.05.2017г. и оставила за свой наследник по закон дъщеря си С. В. Д..
Прието е за установено също така, че данъчните задължения на имота за периода 2011г.-2015г. са били в размер на 263.63 лв., като същите са погасени чрез плащане на 09.07.2015г. от ответницата А. К. Д., която е заплатила и разходите, свързани с погребението на Л. Т. на стойност 160лв.
Взето е предвид, че в производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, като според св.Х. Б., съсед на семейството на ищцата, разпитана на 04.06.2019г., в последните десетина години преди смъртта на Л. (починала според свидетелката преди около половин година) отношенията между нея (ищцата) и дъщеря ѝ били влошени, като според свидетелката причина за това е ответницата А. Д., която „не слушала“ и „правела проблеми“ – когато била на 17-18 годишна възраст ответницата поискала да отиде да живее при баба си, като дотогава отношенията между страните по делото били нормални, а след това започнали проблеми. Свидетелката е заявила, че А. живяла при баба си 3-4 години, след което се изнесла, че през последните години Л. била депресирана, дължала пари на входа и вземала бързи кредити, на няколко пъти искала да се самоубива. Свидетелката е заявила също така, че знае от С. (ищцата), че А. искала имота на Л. в [населено място], но С. не била съгласна имотът да се прехвърли на А.. Пояснила е, че обстоятелствата, за които свидетелства, ги знае от ищцата, но преди 10-12 години присъствала на разговор, когато А. поискала да отиде да живее при баба си. Виждала е как Л. се държи с ответницата – обожавала я, а А. също се държала добре с баба си преди 15 години, но в последните 10 години Б. не е била свидетел на отношенията им.
Взето е предвид, че като свидетел е разпитан Р. Д., син на ищцата и брат на ответницата, който споделил пред съда, че в периода, в който завършвала училище, сестра му имала поведение, което не се харесвало на родителите му – не слушала какво ѝ се говори, не се подчинявала, отношенията им били обтегнати. Заявил е пред съда, че ответницата се преместила да живее при баба си след като завършила гимназиален етап и живяла там около 2 години, след което се изнесла. За прехвърлянето на имота свидетелят разбрал от ответницата, която го помолила да не споделя с никого, тъй като се притеснявала как ще се възприеме, но той споделил с майка си за прехвърлянето и след като се разбрало, че имотът е продаден, свидетелят неси говорил с ответницата. Мотивът за прехвърлянето според свидетеля бил, че жилището, което ответницата обитавала със семейството си, било тясно, като инициативата за сделката изхождала от нея. Според този свидетел баба му имала дългове и това било причина да иска да се самоубива.
Въз основа на показанията на св.В. В., който познавал Л. Т. от около 23 години, въззивният съд е приел за установено, че ответницата от 2007-2008г. се преместила да живее при баба си, че Л. и А. се подкрепяли и имали уважение една към друга, докато от Л. знаел, че не се разбирала с дъщеря си. Свидетелят е заявил, че С. не е присъствала на погребението на Л., че Л. била нормална жена, с акъла си, в ежедневното си общуване с нея я оценява като неподатлива на манипулации.
Посочено е, че [населено място], леля на ответницата по бащина линия (сестра на съпруга на ищцата), е споделила, че през 2009г. се нанесла в къщата н [населено място] с позволението на Л. поради сериозни проблеми от лично естество, че ищцата не е посещавала имота, докато свидетелката живеела там, че А. се нанесла в имота 2014-2015г., изчистили къщата и я пригодили за живеене, тъй като детето на А. било малко; че когато Л. била в болница преди да почине само А. ходела всеки ден, като с оглед необходимостта от парични средства по лечението на баба си свидетелката изтеглила пенсията на Л. от пощата и дала парите на А.; че след като А. се изнесла при баба си братът на свидетелката и ищцата (родители на ответницата) поставили на свидетелката условие да не разговаря с нея. Според тази свидетелка баба и внучка живеели добре заедно – Л. работела в магазина, готвела като се прибере, А. вземала заеми, за да се подпомагат финансово, тъй като пенсията на баба ѝ била ниска; че А. се грижела за Л. – давала ѝ пари, ходела често след като се изнесла от апартамента, понякога оставяла детето, че Л. страдала, че не поддържа отношения с ищцата; че С. не се интересува от дъщеря си и не познава внучето си; че Л. споделяла със свидетелката, че гарсониерата ще остане за ищцата, но се чудела какво да направи с имота в [населено място].
Взето е предвид, че по делото са представени писмени сведения, дадени от А. К. Д. на 09.05.2017г. по повод постъпила срещу нея в СРП жалба, подадена от С. В. Д., като съгласно същите баба ѝ решила да ѝ припише имота с оглед на това, че майка ѝ (С. В. Д.) не заслужавала по думите на баба ѝ наследството, тъй като години наред се дезинтересирала и не се грижела за нея, не ѝ помагала, включително и финансово, което я довеждало до отчаяние и желание да сложи край на живота си.
Посочено е, че по делото е изслушано заключението на вещо лице по първоначално назначена съдебно-оценителна експертиза, според което пазарната цена на имота към 23.11.2015г. е била в размер на 64 884 лева. Взето е предвид, че според изслушано допълнително заключение на съдебно-оценителна експертиза, пазарната цена на имота и сградата е в размер на 57 434 лв., а на гаража – 1051лв., като вещото лице е посочило, че гаражът може да се ползва само като склад за определени вещи поради влагата в него и единствено като обслужваща постройка. Съобразено е също така, че е прието заключение и на повторна съдебно-техническа експертиза, според което цената на имота към м.септември 2019г. възлиза на 60 204 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извода, че предявените искове са неоснователни.
Изложени са съображения, че законът не дефинира понятието „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, но противоречие с добрите нрави е налице тогава, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала, каквото противоречие е и значителната липса на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори. Взето е предвид, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на договора, но тази свобода на договарянето не е безгранична – повелителните норми на закона и добрите нрави са определени като нейна крайна граница. С оглед на това е прието, че накърняването на добрите нрави следва да се разглежда с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само с оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект, при което преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално съдържание, а поради естеството на този порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. По тези съображения въззивният съд е приел, че тази неравностойност трябва да е такава, че практически да е сведена до липса на насрещни престации, при което преценката за нищожност на това основание всякога следва да е конкретна, с оглед установените по делото факти, свързани с индивидуалния интерес на всеки конкретен правен субект – страна по сделката, на конкретно установени факти за цената на сделката, за данъчната оценка и пазарната цена, като само съпоставката на всички конкретно установени факти във всеки конкретен случай би могла да формира извод за такава липса на еквивалентност на насрещните престации, която да води до накърняване на добрите нрави.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, вкл. и на посочената в обжалваното решение (решение №119 от 22.03.2012г. по гр.д.№485/2011г. на ВКС; решение №288 от 29.12.2015г. по гр.д.№2293/2015г. на III г.о. на ВКС; решение №166 от 07.02.2017г. по т.д.№950/2015г. на II т.о. на ВКС; решение №128 от 17.01.2019г. по гр.д.№3170/2017г. на I г.о. на ВКС).
Въззивният съд е изложил също съображения, че облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от „добрите нрави“ и то императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако е уговорена друга цена, която е по-ниска от нея, от което следва, че законодателят допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. Взето е предвид, че в същото време понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, а с оглед на това е прието, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на практиката на ВКС, вкл. на посоченото от въззивния съд решение №452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на IV г.о. на ВКС.
Въззивният съд е посочил, че данъчната оценка е призната от закона правнозначима стойност като оценка на определен имот, която е въведена като законов критерий и база за определяне на задълженията на собствениците на оцененото имущество към държавата и общините при заплащане на данъци и извършването на сделки, както и че извършването на сделки по покупко-продажба на недвижим имот по цена на или близа до данъчната им оценка не е въведено като нарушение на закона и не нарушава установените обществото правни принципи – законодателят допуска продажната цена на един недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната оценка по волята на страните.
Взето е предвид обаче, че според съдебната практика понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на престациите и в случай на констатирано явно несъответствие може да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Изложени са свързани с тази констатация съображения, че когато е налице отклонение от пазарната стойност и заплащане на цена на имота по данъчната оценка, не се налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до нищожност на сделката при условията на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото е налице ответна престация, която макар да се отклонява от обичайната, не може да се приеме, че е така неравностойна, че да прави самата сделка нищожна.
В случая е отчетено обстоятелството, че договорът за покупко-продажба е сключен при продажна цена близка, но надвишаваща данъчната оценка на имота, като е прието, че това само по себе си не обосновава извод за липса на насрещна престация за купувача по договора и не прави сделката нищожна поради противоречие с добрите нрави, а в производството не се поддържа друго основание за нищожност на договора, вкл. и поради относителна симулативност на същия.
Така изложените от въззивния съд съображения съотвестват на практиката на ВКС, вкл. на посоченото по-горе решение №452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на IV г.о. на ВКС, на което и касаторът се позовава в изложението. Следва да се отбележи, че в посоченото от касатора решение №24 от 09.02.2016г. по гр.д.№2419/2015г. на III г.о. на ВКС тази теза е допълнително развита, като е прието, че значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда (унищожаемост по чл.33 ЗЗД), ако такъв иск е предявен. Или в обобщение - само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. И тъй като обжалваното решение напълно съответства на така установената практика на ВКС, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос.
Действително в соченото от касатора решение №615 от 15.10.2010г., постановено по гр.д.№1208/2009г. на III г.о. на ВКС е прието, че е налице пълна нееквивалентност на двете престации по договор за покупко-продажба, тъй като продажната цена е дванадесет пъти по-ниска от действителната цена на имотите. Но следва да бъде взето предвид, че според практиката на ВКС при извършването на преценка дали сделката е нищожна като накърняваща добрите нрави, следва да бъдат взети и други релевантни към сключването ѝ обстоятелства, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. Или, както е прието и в соченото от касатора решение №119 от 22.03.2011г., постановено по гр.д.№485/2011г. на I г.о. на ВКС, доколкото възмездните сделки и в частност продажбата, е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценка действителността ѝ и целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните.
Според въззивния съд, за да се прецени дали сделката е нищожна като накърняваща добрите нрави, следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, релевантни за нейното сключване, в това число и отношенията между страните по сделката, като преценката не може да се основава единствено на математически сметки колко пъти по-ниска е продажната цена (и данъчната оценка) на имота от неговата реална пазарна цена.
По тези съображения въззивният съд е приел, че сключената на 25.09.2015г. сделка за покупко-продажба не накърнява добрите нрави (доколкото насрещна престация е налице) като е съобразил установените по делото обстоятелства, а именно, че страни по същата са роднини по права линия – баба и нейната внучка, които са имали хармонични роднински взаимоотношения, живели са заедно в продължение на няколко години, уважавали са се и взаимно са се подкрепяли, в това число финансово. Изложени са съображения, че това са обстоятелства от значение за спорното право, доколкото по предявения иск се изследва нарушаването на морално-етични категории (добри нрави) в това число и на установените в социума неписани правила за взаимно уважение, подкрепа, признателност и грижа към потребностите на лицата от най-близкия родствен кръг. Посочено е, че когато се извършва преценка за съответствието на една сделка с добрите нрави, следва да се даде отговор и на въпроса едни и същи изисквания ли следва да бъдат отправени по отношение на сделки, сключени между несвързани с нищо съконтрахенти, и такива, които се намират в определена степен на свързаност, близост и родство, или с други думи обхваща ли свободата на договаряне на продажната цена по един договор за покупко-продажба нейното определяне с оглед личността на страните по същия.
Изложени са и съображения, че според действащото законодателство сключването на сделки между роднини, в това число и възмездни, е допустимо, като в случая по делото е установено, че страните по атакуваната с доводи за нищожност сделка са полагали грижи една за друга във времето преди прехвърлителят по договора Л. Т. да почине. Посочено е, че в тази връзка съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Ч., доколкото същите са последователни, непротиворечиви, кореспондират си помежду си, не противоречат на събраните други доказателства и не на последно място отразяват личните впечатления на разпитаните лица, а не преразказаното им от ищцата и/или от съпруга ѝ. Прието е, че показанията на св.Б. не следва да се кредитират, доколкото са противоречиви, изпълнени с неточности, а в голяма степен пресъздават онова, което ѝ е било казано от ищцата, както самата свидетелка е заявила няколко пъти по време на разпита. Посочено е, че показанията на св.Д. не допринасят за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.
Взето е предвид също така, че според заключенията на вещите лица по изслушаните в хода на съдебното дирене пред СРС експертизи и от показанията на св.Ч. е установено, че постройките в имота са се намирали в лошо състояние към момента на извършване на продажбата, че сградата не отговаря на нормативните изисквания за жилище, доколкото липсва възможност да бъде изградена баня и тоалетна, че в помещенията има влага и мухъл, гредите са изгнили, покривът е пробит, в цялата постройка има следи от течове, а гаражът е функционално неизползваем по предназначение. Прието е, че с оглед състоянието на сградите и отношенията между страните по сделката паричната нееквивалентност при съобразяване и на останалите, изложени в решението обстоятелства, не е до степен съществена, че да обуслови по отношение на сделката най-тежкия порок – нищожност поради противоречие с морала, доколкото продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена сделката, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети лица, каквито основания в настоящия случай с исковата молба не са заявени и за които по делото няма доказателства.
Изложени са съображения, че дори ако поради някаква причина едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на практиката на ВКС, вкл. на посоченото от съда решение №128 от 17.01.2019г. по гр.д.№3170/2017г. на I г.о. на ВКС – изложените от въззивния съд съображения са напълно идентични с тезата, възприета в решението на I г.о. на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по втория, поставен в изложението правен въпрос.
Прието е, че по делото не се установява сделката да е била сключена на договорената между страните цена с цел ищцата да бъде лишена от наследство. Взето е предвид, че от показанията на св.Ч. е установено, че приживе прехвърлителката Л. Т. е заявила намерението си притежаваният от нея апартамент в[жк]да остане за дъщеря ѝ (ишцата), за да ѝ даде сигурност при евентуална раздяла между ищцата и нейния съпруг, като и ищцата не оспорва, че е придобила в наследство от майка си този имот.
С оглед неоснователността на иска за нищожност на договора за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави въззивният съд е приел, че следва да бъде отхвърлен и искът по чл. 108 ЗС, доколкото по делото не се установява ищцата да е собственик на процесния имот по наследство от Л. Т..
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационното обжалване по третия, поставен в изложението въпрос. На първо място по причина, че сключената на 25.09.2015г. сделка няма по същество mortis causa. При сделки mortis causa правото на собственост върху определено имущество преминава от патримониума на едно лице в патримониума на друго след смъртта на първото. Подобна клауза сключеният на 25.09.2015г. договор не съдържа, поради което същият следва да бъде определен като договор inter vivos, при който целените от страните правни последици настъпват с неговото сключване, а не се отлагат до настъпване на смъртта на прехвърлителя.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението въпрос, доколкото въззивният съд е приел, че по делото не се установява, договорът за покупко-продажба да има за скрита цел лишаването на С. В. Д. от наследство, включително като бъде взето предвид, че приживе прехвърлителката Л. Т. е заявила, че желае притежаваният от нея апартамент в[жк]да остане на именно на дъщеря ѝ С. В., което категорично противоречи на самата идея за лишаването ѝ от наследство.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно – то не е постановено в нарушение на материалния закон, нито при постановяването му е била приложена отменена правна норма. От прочита на решението не може да се стигне до извода, че законът е приложен в неговия обратен смисъл. При постановяването на решението е съобразена и трайно установената практика на ВКС по приложението на материалния закон. Събраните по делото доказателства са обсъдени и анализирани според установените в ГПК правила и са изложени съображения за правните последици на установените по делото релевантни за спора факти и обстоятелства.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №264712 от 13.07.2021г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав по в.гр.д.№4267/2020г.
ОСЪЖДА С. В. Д. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на А. К. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща направените по делото разноски.
В останалата част определението е окончателно.
Председател:

Членове: