Ключови фрази
Нищожност * нищожност на договор * договор за делба * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

гр. София, 31.07.2015 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 4380 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника А. И. Е., чрез адв.Н. А. срещу решение № 74/23.04.2014 г. по в.гр.дело № 40/2014 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 138/02.12.2013 г. по гр.дело № 293/2013 г. на Тутраканския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Ю. И. Я. и С. И. А. искове за установяване спрямо А. И. Е. на нищожността на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 4478, вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454/18.12.2002 г., поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и поради противоречие на договора със закона и е осъдил Ю. И. Я. и С. И. А. да заплатят на Е. И. Е. по 750 лв. разноски по делото и вместо отменената част е прогласена нищожност на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя между Е. А. А., С. И. А., Ю. И. Я. и А. И. Е. с нот.заверка на подписите, поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и поради противоречие на договора със закона.
Жалбоподателят поддържа основания за недопустимост на решението на Силистренския окръжен съд и за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя с решението в обжалваната част въззивният съд се е произнесъл по непредявени основания за прогласяване нищожността на договора, като е въвел промяна в предмета на исковете, което е недопустимо и поради това обжалваното решение е процесуално недопустимо.
Ответницата по жалбата Ю. И. Я., чрез адв. Д. К. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата С. И. А. не е изразила становище по жалбата.
С определение № 319/04.03.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване, поради наличието на вероятност въззивното решение на Силистренския окръжен съд в обжалваната част да е процесуално недопустимо.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с пр.осн.чл.26,ал.1,пр.1 и ал.2 пр.2 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че страните – жалбоподателят А. И. Е. и ответниците по жалбата Ю. И. Я. и С. И. А. са наследници по закон на Е. А. М. – техен баща. Прието е, че с договор за доброволна делба от 18.12.2002 г. наследствена нива от 108,004 дка е получена в дял от ответника А. Е., който е бил пълномощник на ищците и е положил подпис за тях. Приел е също, че за ищците и майката на страните, която към този момент е била жива, е отразено, че получават в дял левовата му равностойност и, че договорът е подписан от майката на страните без заверка на нейния подпис.
Въззивният съд е приел, че основният принцип на делбата, доброволна или по съдебен ред, според чл.69 и сл. от ЗН и чл.341 и сл. от ГПК е, че следва да бъде определен дял за всеки съделител. Прието е, че в процесната доброволна делба не са определени дяловете, а за ищците и тяхната майка не е определено в какъв размер е левовата равностойност и на какъв дял съответства. Според въззивния съд без значение са твърденията на страните и свидетелските показания по този въпрос, че същите не доказват предварително плащане на дялове и размера им. Приел е, че липсата на определени дялове противоречи на закона и води до нищожност на делбата съгласно чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Съдът е приел, че незавереният подпис на майката на страните също е основание за прогласяване на нищожност. Посочил е, че няма данни дали тя въобще е положила подпис пред нотариуса, след като същият не го е заверил. Според съда вписването на нейното име в нотариалните регистри не отстранява порока, тъй като то е техническо последващо отразяване на заверката на нотариуса и не санира порока. Прието е също, че е налице неучастие на един съделител и съгласно чл.75, ал.2 от ЗН това води до нищожност на делбата. Направил е извода за наличие на още едно основание за нищожност поради противоречие със закона.
Съдът е приел, че незавереният подпис съставлява и липса на съгласие от страна на майката на страните като съделител, което е основание за нищожност съгласно чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД.
Относно заявеното основание липса на съгласие на ищците, въззивният съд е възприел мотивите на обжалваното решение в тази част и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. Приел е, че упълномощаване на ответника от страна на ищците не се отрича, че удостовереният от нотариуса подпис на пълномощника е част от официален документ, че ищците не са доказали упълномощаване за друго действие, различно от извършеното.
С оглед на посочените съображения въззивният съд е направил извода за основателност на предявените искове за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба поради противоречие със закона и поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А.. Отменил е първоинстанционното решение в тази част и е прогласил нищожността на посочените основания на процесния договор за доброволна делба. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. В последната част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Обжалваното въззивно решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 02.12.2013 г. по гр.дело № 293/2013 г. на Тутраканския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Ю. И. Я. и С. И. А. иск за установяване спрямо А. И. Е. на нищожността на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя с нот.заверка на подписите с рег. № 4478 на нотариус Й. Д., с рег. № 413 и район на действие Районен съд [населено място], поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и вместо отменената част е прогласена нищожността на посочения договор за доброволна делба, поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. В тази част касационната жалба е основателна.
Ищците Ю. И. Я. и С. И. А. са предявили обективно и субективно кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.26,ал. 1,пр.1 и ал. 2, пр. 2 ЗЗД за установяване по отношение на ответника-сега жалбоподател А. И. Е. нищожност на договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ както следва: 1. поради липса на съгласие – чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД на съделителите Ю. И. Я. и С. И. А., които не били упълномощавали А. И. Е. да извърши процесната делба от тяхно име, 2. поради липса на съгласие – чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД на съделителката Е. А. А., която не подписала договора за доброволна делба, 3. поради противоречие на закона - чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.69,ал.2 ЗН, изразяващо се в неполучаване на дял в натура, нито равностойността на дела в пари от съделителите Ю. И. Я. и С. И. А..
Ищците не са предявили иск за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 18.12.2002 г. с твърдение, че подписа на съделителката Е. А. А. в посочения договор не е с нотариална заверка, според изискванията на чл.35,ал.1 ЗС. Това обстоятелство не е включено в предмета на делото. С въззивното решение съдът се е произнесъл по това основание/фактическо твърдение/, което не е въведено с исковата молба. Въззивният съд е обвързан от посочения от ищците предмет на исковите претенции - правопораждащи факти, петитум и страни и не може да разглежда незаявени основания, тъй като служебно не може да променя предмета на иска, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба, поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. е процесуално недопустимо, тъй като съдът е произнесъл по незаявено основание – т.е. променил е предмета на иска. В тази част въззивното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили.
В останалата обжалвана част въззивното решение е валидно и допустимо и като краен резултат правилно.
Установено е по делото, че страните – жалбоподателят А. И. Е. и ответниците по жалбата Ю. И. Я. и С. И. А. са наследници по закон на Е. А. М. – техен баща. Установено е също, че с договор за доброволна делба от 18.12.2002 г. наследствена нива от 108,004 дка е получена в дял от ответника А. Е., който е бил пълномощник на ищците и е положил подпис за тях. Според същия договор страните постигнали съгласие, че Е. А. А. – майка на страните по делото, С. И. А. и Ю. И. Я. не получават дял, а левовата му равностойност. Видно от договора за доброволна делба същият е подписан от Е. А. без нотариална заверка а подписа. В същият договор е отразено, че данъчната оценка на имота е 7430.70 лв., че дяловете на съделителите са изравнени според левовата равностойност по тяхна преценка. В същият договор е посочено, че се прекратява съсобствеността на поделяемия имот и никой от съделителите не може да има каквито и да са претенции по отношение на другите съделители.
Според установената практика на ВКС за да е сключен договор за доброволна делба следва при сключването му да е постигнато съгласие за начина по който следва да се извърши уравняването на дяловете, че не е необходимо да са посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на уравнението. Според същата практика достатъчно е наличието на постигнато съгласие за уравняване на дяловете, за да се приеме, че договорът е действителен дори конкретният размер на уравнението да не е посочен. Достатъчно е изявлението на страните, че са уредили отношенията си по повод поделянето на имота. Когато начинът на уравнение на дяловете е изрично посочен – посочено е, че уравнението ще се извърши в пари не е налице безвъзмездност на разпореждането. Дори в договора да не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете договорът е действителен, ако е сключен в предвидената в чл.35,ал.1 ЗС форма. Според практиката на ВКС достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с оглед изразената воля на страните при сключване на договора./решение № 40/04.03.2014 г. по гр.дело № 5600/2013 г. на ВАКСА, I г.о.,постановено по чл.290 ГПК/
Като взема предвид тази практика съдът преценява, че в настоящият случай в договора за доброволна делба от 18.12.2002 г. страните са посочили начина на уравнение на дяловете – уравнението ще се извърши в пари и не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена на всеки от съделителите Ю. Я., С. И. и Е. А., която към момента на сключването на договора е била жива. С оглед изразената воля на страните при сключване на договора съдът намира, че уравнението на дяловете не е определяемо. Този извод съдът извежда като взема предвид, че в процесния договор не е посочен конкретно дела на всеки от съсобствениците от съсобствения имот, нито е налице яснота за начина на определяне на уравняването на дяловете в пари – дали същото следва да се извърши на база данъчната оценка на имота към момента на сключване на договора или пазарната такава. Следователно, така както е обективирана волята на страните в сключения договор за доброволна делба уравняването на дяловете не е определяемо. Поради това съдът преценява, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като не предвижда възмездяване на страните, които не са получили дял в натура. Същият договор противоречи на разпоредбите на чл.69,ал.2 ЗН, според които всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Предявеният иск с пр.осн.чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД е основателен. В този смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение. С оглед на това съдът намира, че в тази част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съобразно обективираната воля на страните в договора за доброволна делба уравняването на дяловете в пари е определяемо. Както се посочи така както е формирана волята на страните в процесния договор за доброволна делба към момента на сключването му е невъзможно да се определи уравнението на дяловете в пари на съделителите Ю. Я., С. А. и Е. А., нито това уравняване на дяловете е определяемо.
Като взема предвид изложеното по основателността на предявения иск с пр.осн.чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД – нищожност на договора за доброволна делба, сключен на 18.12.2002 г., поради противоречие със закона – чл.69,ал.2 ЗС съдът намира, че делото не следва да се връща на въззивния съд за произнасяне по предявения иск с пр.осн.чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А.. Независимо от обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по този иск по въведените фактически твърдения от ищците делото не следва да се връща на същия съд, а производството в тази част следва да се прекрати. С оглед становището на настоящата съдебна инстанция за правилност на решението на въззивния съд в частта, с която е уважен предявения иск с пр.осн.чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, то не е налице правен интерес за ищците от установяване нищожност на същия договор за доброволна делба на соченото основание – чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД – липса на съгласие на съделителката Е. А. А.. Поради липса на правен интерес от търсената с този иск защита съдът намира, че производството по делото по същият иск следва да се прекрати, като недопустимо.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 570.73 лв. разноски по делото – по 285.37 лв. в тежест на всяка от ответниците по жалбата за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Обезсилва въззивно решение № 74/23.04.2014 г., постановено по в.гр.дело № 40/2014 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 138/02.12.2013 г. по гр.дело № 293/2013 г. на Тутраканския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Ю. И. Я. и С. И. А. за установяване спрямо А. И. Е. нищожността на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя с нот.заверка на подписите с рег. № 4478 на Нотариус с рег. № 413 Й. Д., вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454 от 18.12.2002 г., поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и вместо това е прогласена нищожност на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя между Е. А. А. ЕГН [ЕГН], С. И. А. ЕГН [ЕГН], Ю. И. Я., ЕГН [ЕГН] и А. И. Е. [ЕГН] с нотариална заверка на подписите с рег. № 4478 на Нотариус Й. Д. рег. № 413, вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454 от 18.12.2002 г., поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А..
Прекратява производството по делото по предявения иск от Ю. И. Я. от [населено място], обл.С., [улица] С. И. А., [населено място], общ.С., [улица] срещу А. И. Е., [населено място], общ.Т., [улица] за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя с нот.заверка на подписите с рег. № 4478 на Нотариус с рег. № 413 Й. Д., вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454, акт.98, т.VII от 18.12.2002 г., поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А..
Оставя в сила въззивно решение № 74/23.04.2014 г., постановено по в.гр.дело № 40/2014 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 138/02.12.2013 г. по гр.дело № 293/2013 г. на Тутраканския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Ю. И. Я. и С. И. А. за установяване спрямо А. И. Е. нищожността на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя с нот.заверка на подписите с рег. № 4478 на Нотариус № 413 Й. Д., вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454 от 18.12.2002 г., поради противоречие на договора със закона и вместо това е прогласена нищожност на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя между Е. А. А., С. И. А., Ю. И. Я. и А. И. Е. с нотариална заверка на подписите с рег. № 4478 на Нотариус Й. Д. рег. № 413, вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454 от 18.12.2002 г., поради противоречие на договора със закона.
Осъжда Ю. И. Я. от [населено място], обл.С., [улица] С. И. А., [населено място], общ.С., [улица] да заплатят всяка от тях на А. И. Е., [населено място], общ.Т., [улица] по 285.37 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: