Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. София, 11 май 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Кети Маркова
при секретар Лилия Гаврилова и с участието
на прокурор от ВКП - Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 181/2010 г.
Срещу въззивна присъда №446/ от 23.10.2009 год., постановена по внохд№458/09 год. на Окръжен съд гр. Б., по реда на чл.346,т.2 и сл. НПК, са подадени КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ и допълнение към него - от Окръжна прокуратура гр. Б. и КАСАЦИОННА ЖАЛБА и допълнение към нея - от частният обвинител и граждански ищец В. А. К. , чрез повереника му , адвокат К.
Касационният протест е с правно основание - нарушение на закона, поради неправилното му приложение , тъй като от събраните доказателства са установени инкриминираното деяние по чл.330, ал.1 НК и авторството му от подсъдимия Г. В допълнението към касационния протест недопустимо е наведено съвсем ново касационно основание – за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата. На практика ,от съдържанието на допълнението към протеста се атакува начина на формиране вътрешното убеждение на съда и се прави оценка на доказателствата ,навеждаща за необоснованост, която не е касационно основание за проверка. Иска се отмяна на присъдата на основание чл.354, ал.3,т.3,вр. с ал.1,т.4 и вр. с чл.348, ал.1,т.1 НПК и връщане делото за ново разглеждане за отстраняване нарушенията на закона, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
С КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на частния обвинител и граждански ищец присъдата е обжалвана изцяло, във всичките й части и по всички касационни основания. Доводите са по чл.348, ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК. За нарушение на закона се изтъква неправилното му прилагане с постановяване оправдаване по обвинението по чл.330 НК ; събрани са доказателства, установяващи деянията по чл.346, ал.1 НК и по чл.330, ал.1 НК ; в гражданската част се твърди неправилно приложение на чл.45 ЗЗД. За съществени процесуални нарушения са изтъкнати: незаконосъобразно приложение на чл.24, ал.1,т.6 НПК, довело до неправилно прекратяване на производството по обвинението по чл.346, ал.1НК; неправилна проверка и оценка на доказателствата, поради нарушаване на чл.13,чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, довела до вътрешно убеждение , което не е основано на всички доказателства по делото, както и на превратното им тълкуване. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, на основание чл.354, ал.3,т.2 и т.3 НПК.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРОКУРОРЪТ от ВКП поддържа протеста и допълнението към него.
В съдебно заседание ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ В. К. не се явява, редовно призован. Повереникът му, адвокат К се явява лично и поддържа касационната жалба и допълнението към нея с искане за уважаването й.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Х. К. - редовно призован не се явява в съдебното заседание. ЗАЩИТАТА на подсъдимия - адвокат И от АК Благоевград се явява лично и развива доводи по оспорване основателността на касационните протест и жалба с искане за оставяне в сила въззивната присъда като законосъобразна.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на касационна проверка, прие следното:
Касационният протест и касационната жалба се отнасят до касационни основания изходящи от процесуални субекти с еднаква процесуална функция - на публичното и на частното обвинение, поради което ВКС разглежда едновременно оплакванията в протеста и в касационната жалба , още повече те са идентични. В касационната жалба, за разлика от касационният протест, се съдържа допустимо оплакване и за съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата и при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция .
Разгледани по същество , протестът , както и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са ОСНОВАТЕЛНИ.
С въззивна присъда №446/ от 23.10.2009 год., постановена по внохд№458/09 год. на Окръжен съд гр. Б., образувано по жалба от защитата на подсъдимия, е отменена изцяло осъдителната присъда № 1204 / 14.04.2009 година по НОХД № 244/99 год. на Районен съд - гр. Р. по която подсъдимият Г е признат за виновен и осъден по чл.346,ал. 1,НК и по чл.330, ал.1 НК , и е уважен изцяло предявеният срещу него граждански иск за обезщетение за имуществени вреди на В. А. К. в размер на 28 411,67 лева , ведно със законната лихва от датата на деянието, К. ВМЕСТО НЕЯ е постановено: на основание чл.24, ал.1, т.6, пр.1 НПК Е ПРЕКРАТЕНО наказателното производство по обвинението срещу подсъдимия Г за престъпление по чл.346, ал.1 НК, за това, че на 05.08.2004г. към 03,00ч. в с. К., община- гр. Г. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с per. № BS109XB, на стойност от 28 411,67 лева от владението на В. А. К. от с. К., с намерение противозаконно да го ползва; подсъдимият Г е признат за НЕВИНОВЕН за това, че на 11/12.08.2004г. през нощта, на пътя с. Л. с. Гълъбово, община- гр. Б., да е запалил чуждо движимо имущество на значителна стойност - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с per. № BS109XB на стойност от 28 411,67 лева- собственост на В. А. К. от с. К. престъпление по чл.330, ал.1 НК и съгласно чл.304 НПК е ОПРАВДАН по това обвинение ; предявеният от гражданският ищец В. К. срещу подсъдимия Г граждански иск за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, претърпяни от престъплението по чл.330,ал.1 НК, Е ОТХВЪРЛЕН К. НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При постановяване на въззивната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правата на публичното и частното обвинение да поддържат обвинението в съдебно заседание и да участват в изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Ограничаването на правата им е довело и до неправилно приложение на закона.
С атакуваната присъда съставът на съда по внохд№458/09 год. на Окръжен съд гр. Б. неправилно е прекратил наказателното производство, по внесеното с обвинителния акт срещу подсъдимия К обвинение за престъпление по чл.346, ал.1 НК, вместо да се произнесе по същество по този въпрос, решим единствено с присъдата, както изисква чл.301 НПК. Неясно е защо съдът е приел, че внесеното срещу подсъдимия обвинение за престъпление по чл.346, ал.1 НК, е недопустимо, поради действието на разпоредбата на чл.24, ал.1,т.6 НПК, предвид факта на друго висящо наказателно производство срещу подсъдимия, по обвинение за престъпление по чл.346, ал.3 НК със същия предмет на посегателство и същият пострадал, но касаещо различни деяния. Основателни са доводите в протеста и в касационната жалба, че чл.24 ал.1 т.6 от НПК е приложен неправилно. Съдът неправилно е приел, че престъплението по чл.346 ал.1 се поглъща от състава по чл.346 ал.3, вр. с ал.2 НК. Нито доктрината, нито съдебната практика приемат друго тълкуване на съдържанието на тези престъпни състави от Особената част на НК, освен, че всеки от тях представлява самостоятелен състав на престъпление против транспорта. Престъпното отнемане на МПС с намерение за ползване действително е основен състав спрямо случаите на противозаконно отнемане на МПС, визирани във втората алинея, които несъмнено поглъщат основния състав на престъпното отнемане на МПС. Но не така стои въпросът при състава по чл.346, ал.3 НК, който само в санкционната част ,препраща към чл.346, ал.2 НК, но предвижда напълно различна правна конструкция по обективна и субективна с. на състава, невключваща деянието престъпно отнемане, а действията след неговото осъществяване / като субект на престъплението може и да не е същият деец/ за предлагане на връщане на отнетото МПС, срещу получаването на имотна облага за дееца. Следователно, съставът има значение на основен , а не на квалифициран състав спрямо този по чл.346, ал.1 НК и не го поглъща, както неправилно е приел въззивният съд. Поради това, тези два състава се прилагат напълно самостоятелно и е абсолютно невъзможен изводът, направен от Бл. ОС. Обстоятелствата за отнемането на процесното МПС - собственост на свид. К. , извършено на 05.08.2004 год. в с. К., община Г., Благоевградска област , очертани в обвинителния акт ,съгласно който е образувано настоящото производство и обстоятелствата съгласно обвинителния акт от 25.11.04 г., изготвен по пр.пр. №1773/04 г. на РП Разлог, въз основа на който е образувано наказателно производство срещу Г. К. и Я. М. В. по обвинение за престъпление по чл.346, ал.3 НК и вр. с чл.20, ал.2 НК, за предлагане на съдействие, осъществено на 09.08.2004 год. в гр. С., за връщането на отнетото МПС - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с per. № BS109XB, на пострадалото лице свид. К. , не покриват едно и също престъпление. Няма съмнение, че ако са осъществени от дееца, те ще се намират в реална съвкупност.
С прекратяването на производството в тази му част, нарушението на процесуалният закон е съществено , по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 и ал.3,т.1 НПК, защото с него е ограничена основната функция на един от главните субекти в наказателното производство / в съдебната му фаза/ - прокурора и правото на прокурора да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер/ спр. чл.46, ал.1 НПК/ , както правото на частния обвинител да участва на страната на обвинението и да поддържа обвинението, наред с прокурора/ вж. чл.78 НПК/ за престъпление по чл.346, ал.1 НК .
Присъдата на въззивната инстанция в прекратителната й част е постановена при съществено процесуално нарушение на правилото по чл.24,ал.1,т.6 НПК и по чл.301 НПК и следва да бъде отменена.
С въззивната присъда съдът е приел нови фактически констатации за обстоятелствата от предмета на доказване по обвинението по чл.330, ал.1 НК, различни от приетите от първостепенният съд констатации за деянията по чл.346,ал.1 НК и по чл.330, ал.1 НК и за авторството им от подсъдимият К. Тези констатации са в резултат на фомирано вътрешно убеждение в нарушение на принципа за разкриване обективната истина по чл.13 от НПК и на задължението на съда за взимане на решение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При проверката и оценката на доказателствата въззивната инстанция е нарушила и чл.107, ал.5 НПК, тъй като не е извършил внимателна проверка на всички доказателства, събрани по делото.
Напълно са игнорирани показанията на пострадалия свидетел К, които са в съответствие с установеното от свид. Влахов , С. , С. , М. , О. , Б. относно поведението за инкриминирания период на подсъдимия К спрямо пострадалия и спрямо съдбата на лекия автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с per. № BS109XB. Съдът е пренебрегнал изцяло установеното по делото олбстоятелство/ спр. показанията на свидетелите К, В. ,Спиров, С. /, че по време на отнемането на МПС- то на свид. К. , К. е пребивавал в с. К.. Игнорирани са от анализа на доказателствата показанията на свидетелите О, относно факта, че е осигурил гараж, за да съхранява автомобила в с. Б., в дома на св. Б, при положение , че не е притежавал собствен такъв. Тези факти не са съпостави и с факта ,че автомобилът е бил намерен опожарен именно в района на с. Б., след като откупът не е бил получен от уговарящият го с пострадалия подсъдим. По делото са събрани и отново необсъдени в тяхната връзка и доказателствата, че преговорите за откупуването на автомобила са водени по телефона от пострадалият свид. К. с подсъдимия К, чрез посредничеството на свид. Влахов. Тези факти са настъпили непосредствено след отнемането на автомобила и след потърсената от пострадалия помощ от свид. Влахов за издирването на автомобила. Не са обсъдени събраните данни от показанията на свид. Влахов и на свид. К. , че описанието на отнетият автомобил като марка, цвят, година на производство и находящите се в купето вещи, е дадено подробно от подсъдимият К в разговорите по телефона с тези свидетели / с първият в личен разговор и по телефона, а с пострадалият - само по мобилния телефон на свид. Влахов/. Ако бяха анализирани , тези данни трябваше да изяснят обстоятелствата на обвинението, че подсъдимият е имал пряк физически достъп с откраднатия автомобил , непосредствено след деня на отнемането му от владението на К. Този факт въобще не е бил предмет на обсъждане , а в системата от данни, той е от съществено значение за следващият се от него логичен извод, че в инкриминирания период от време К. е упражнявал фактическа власт върху отнетото от владението на К. МПС. Направената разпечатка на телефонните разговори / спр. л.129-л.133 от досъд. произв. №493/06 год. на РПУ гр. Р. и приобщена по реда на чл.283 НПК като писмено доказателство, не е послужила на съда като доказателство, изясняващо контактите през този период на подс. Кюркчийски със свид. Влахов и с пострадалия К. по повод уговарянето на връщането на колата на К. срещу откуп от 6 000 лева . Фактът на отнемането на автомобила като предхождащ това поведение на подсъдимия е следвало да бъде логически извод от прилагането на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата . По делото е установено съдържанието на водените между К диалози по повод предаването на автомобила срещу получаването на откупа, но не е необсъден, фактът за отправените предупреждения от подс. Кюркчийски спрямо свидетеля К, че „ако не се плати сумата, К. повече няма да види колата си" . Това му поведение не е анализирано към фактическия състав и на инкриминираното деяние по чл.330, ал.1 НК. Фактическите съвпадения в поведението на подсъдимия, изразени в отправената закана към К. , че ако не плати няма да види повече колата си, изпълнена с факта на последващото й опожаряване , което по време е в нощта на същия ден, когато свид. Влахов е задържан от органите на МВР със сумата на откупа от 6 000 лева /приобщена като веществено доказателство по цитираното друго наказателно производство по обвинението по чл.346, ал.3 НК/, която не е успял да предаде на подсъдимия К, поради акцията на служителите на реда, е следвало да бъдат обсъдени в тяхната логическа връзка. Тези данни не са ценени и не са разгледани във връзката им с установеното по делото за времето и място на опожарения автомобил на К. / спр. протокола за оглед на местопроизшествие на л.63-л.66 от досъд.произв./ , което е в пряка географска близост с наетия от подсъдимия гараж в с. Б. спр. показанията на свид. Обецанов и свид. Бояджиев/ , както и с намерената трасологична следа от обувката на К. на мястото на палежа / спр. протокол за оглед и заключение на съдебно-трасологическата експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание пред първостепенния съд/. Ако бяха обсъдени и анализирани в единство тези данни, констатациите въз основа на тях, биха послужили на решаващият съд за други изводи от направените, относно участието на К. в отнемането и в опожаряването на процесното МПС.
Основният аргумент на въззивният съд, че палежът е неустановен както по механизъм ,така и по авторство , няма опора в данните по делото. ВКС не може да се съгласи с фактическите и правни доводи в мотивите на съда, че заканите на подс. Кюркчийски не са включвали опожаряване, за възможността подсъдимият да го свои завинаги по друг начин като например , “ че автомобилът ще бъде пребоядисан, че ще бъдат сменени номерата му, че ще бъде продаден на друго лице, че ще бъде контрабандиран и пр..” Тези констатации са направени извън установените данни по делото и несъмнено не могат да се приемат за формирано при всестранен и пълен анализ на доказателствата вътрешно убеждение на съда. Фактът, че при огледа на местопроизшествието „не е намерена факла, клечка, детонатор и прочие запалителни средства или вещества, не опровергава основното елиминирано при оценката на данните по делото доказателство , а именно, намерената трасологична следа от дясна обувка, която напълно съвпада с релефа и особеностите на дясната маратонка, от иззетите като веществено доказателство чифт маратонки принадлежащи на К. , с протокол за обиск и изземване на 27.08.04 год. / спр. досъд.произв.л.114-л.125/. В случая е пренебрегнато задължението на съда по чл.13 от НПК за логична оценка на доказателствата, а не за развиване на хипотези и предположения извън данните по делото.
ВКС намира че съдът не е проявил активност и при изясняване обективната истина относно постигането на несъмненост в изводите за механизма на извършване на деянието по чл.330, ал.1 НК. В тази връзка липсващата пожаротехническа експертиза по делото е могла да се компенсира с назначаване на автотехническа експертиза, която да установи дали е била налице възможността подпалването на автомобила, което е несъмнено установен по делото факт , да се дължи на друга причина, извън активно умишлено човешко поведение с такъв резултат. В тази връзка, при новото разглеждане на делото, експертизата трябва да изследва дали при марката на автомобила - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с per. № BS109XB , на стойност от 28 411,67 лева, модела и годината на производство , времето на експлоатацията му, и обективните негови технически параметри, може да се стигне до самоопожаряване по авто - причини, намиращи се в самият автомобил , или такъв резултат не е бил възможен, при техническото състоянието на автомобила към датата на деянието.
В случая не са налице само косвени доказателства, изясняващи предмета на доказване, както е приела въззивната инстанция. Но дори и да са налице само косвени доказателства, ако съдът при анализа и оценката им, е изследвал цялата доказателствена съвкупност, като не е игнорирал нито едно доказателство, той би могъл да основе присъдата и на тях, ако от анализът им е могъл да направи единствено възможният и безпротиворечив извод за механизма на престъплението и неговото авторство. Не би могло да се приеме, че съдът е достигнал до обективната истина по делото, ако той е игнорирал част от доказателствата и не е дал отговор нито за тяхната достоверност, нито дали те позволяват единствено възможните изводи за инкриминираните деяния и техният автор.
Несъмнено нарушенията във формиране на вътрешното убеждение на съда са рефлектирали и върху правилното приложение на закона.
Жалбата на пострадалия в качеството му и на граждански ищец е основателна и по отношение на гражданската част на присъдата. Въпросите за деянието , авторството и виновността, са решаващи за деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД , по които съдът ще следва да се произнесе, след като, при новото разглеждане на делото, бъдат отстранени нарушенията в процесуалния и материален закон.
Воден от тези мотиви, ВКС на РБ в настоящият състав и съгласно чл.354, ал.3,т.2 и т.3 НПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда №446/ от 23.10.2009 год., постановена по внохд№458/09 год. на Окръжен съд гр. Б. за ново разглеждане, в друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :