Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 140             гр. София, 25 март 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                    БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Руско Карагогов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 84 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на осъдения Л. К. П., депозирано на 27.01.09 г, за възобновяване на ВНЧД № 462/08 по описа на Плевенски окръжен съд, по което е постановено решение № 27 от 22.01.09, с което е изменено определение за кумулация на Плевенски районен съд, постановено по НЧД № 445/08, като е отменено приложението на чл. 59, ал. 1 НК, а определението е потвърдено в останалата му част. С първоинстанционното определение, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25 вр. чл. 23 НК, спрямо осъдения е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените му с присъди, постановени, както следва: по НОХД № 125/04 по описа на Плевенски районен съд, и по НОХД № 58/04 по описа на Плевенски окръжен съд, а именно: две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със зачитане на времето, през което е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража” и домашен арест”, считано от 24.09.03 до 30.09.03, както и от 30.09.03 до 5.05.04. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че не са изпълнени указанията, дадени в решение на ВКС № 412 от 21.10.2008 г, по н. д. № 416/08, с което, по реда на възобновяването, е отменено първото въззивно решение № 293 от 16.06.08 на Плевенски окръжен съд, по ВНЧД № 161/08, и делото е върнато за ново разглеждане, че не са изложени доводи кое от двете наказания се явява по-тежко: условното две години „лишаване от свобода” или ефективното седем месеца и единадесет дни, че условното наказание незаконосъобразно е интерпретирано като такова, обуславящо срока на определеното по съвкупност общо наказание, че неправилно е отчетен начинът, по който е извършено деянието по чл. 142 а, ал. 4, пр. 1 НК / начин, мъчителен и опасен за здравето на пострадалия /, че невярно личността на осъдения е преценена като такава с висока степен на обществена опасност, макар осъждането по чл. 354 а НК да е във връзка с чл. 63 НК, а останалите престъпления да са осъществени в младежка възраст, че неправилно е отказано приложението на чл. 66 НК, относно начина на изтърпяването на определеното по съвкупност общо наказание, с аргумента, че не биха се постигнали целите по чл. 36 НК. Иска се отмяна на актовете, постановени от първата и въззивната инстанции, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд.   В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не вземат участие и не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Предмет на искането за възобновяване е второто по ред въззивно решение. Първото такова е това на Плевенски окръжен съд № 293/16.06.08, по ВНЧД № 161/08, с което е потвърдено първоинстанционното определение. С решение на ВКС № 412 от 21.10.08, по н. д. № 416/08, цитираното въззивно решение е отменено, по реда на възобновяването, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Основанието за възобновяване е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неизпълнение на задължението да бъдат събрани пълни данни за съдебното минало и личността на осъдения. ВКС е дал указание за прилагане на делата, предмет на производството за кумулация, откъдето да бъдат получени данните, касаещи тежестта на извършените престъпления и личността на осъдения.   Настоящият състав констатира, че при новото разглеждане на делото указанията, залегнали в отменителното решение на ВКС, са изпълнени / делата са приложени и съдържащите се в тях данни, в указаната насока, са взети предвид при решаване изхода на спора /.   В производството за кумулация са включени следните присъди: 1/ присъда, по НОХД № 58/04 на Плевенски окръжен съд, за престъпление по чл. 354 а, ал. 1, пр. 6 вр. чл. 63 НК, с наложено наказание две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, 2 / присъда / споразумение /, по НОХД № 125/04 на Плевенски районен съд, за съвкупност от престъпления: по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК и по чл. 142 а, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК, с наложено наказание за всяко от тях по седем месеца и единадесет дни „лишаване от свобода”, при „общ” режим, с приложение на чл. 23, ал. 1 НК, и определяне на едно най-тежко общо наказание: седем месеца и единадесет дни „лишаване от свобода”, при „общ” режим.   ВКС намира, че при новото разглеждане на делото не са допуснати релевираните нарушения. Вторият въззивен състав е обсъдил степента на обществена опасност на отделните престъпления, взел е предвид данните за личността на осъдения и е направил верния извод, че най-тежкото общо наказание е две години „лишаване от свобода”, респективно, правилно е отказал да отложи изтърпяването му, по реда на чл. 66 НК. Не може да има спор, че, в хипотезата на чл. 25 вр. чл. 23 НК, когато наложените наказания са от един и същи вид, в случая, „лишаване от свобода”, най-тежко от тях е наказанието с най-дълъг срок. Когато се групират наказанията две години „лишаване от свобода” и седем месеца и единадесет дни „лишаване от свобода”, несъмнено, по-тежкото от тях е две години „лишаване от свобода”, тъй като то е с по-дълъг срок. Не може да бъде споделен довода, че ефективното наказание е по-тежко от условното такова. Следва ли да се отложи изтърпяването на наказанието, на основание чл. 66 НК, когато са налице съответните законови предпоставки, или то / наказанието / следва да бъде изтърпяно ефективно, тези въпроси се решават след неговото определяне. Във всички случаи обаче начинът на изтърпяване на наказанието не влияе на неговата тежест, тъй като винаги по-тежко се явява наказанието, чийто срок е по-продължителен. По тези съображения, като са приели, че общото наказание по съвкупност е две години „лишаване от свобода”, съдилищата не са нарушили материалния закон. Правилно е решен и въпросът по чл. 25, ал. 4 НК, в каквато насока са изложени достатъчно и убедителни съображения. Престъпленията, предмет на производството за кумулация, са извършени в течение на няколко месеца: 31.03.2003 г-5.09.2003 г, всяко от тях: по чл. 354 а, ал. 1 НК, по чл. 142, ал. 2, т. 2 НК и по чл. 142 а, ал. 4, пр. 1 НК, се отличава с висока степен на обществена опасност / те са тежки и от гледна точка на тяхната наказуемост /. Правилни са и разсъжденията за по-голямата относителна тежест на престъплението по чл. 142 а НК / деянието е извършено по начин, мъчителен и опасен за здравето на пострадалия /. Вярно е интерпретирана личността на извършителя като такава с висока обществена опасност. Действително, престъплението по чл. 354 а НК е извършено от дееца като непълнолетен, но степента на личната му обществена опасност се извежда от извършените престъпления: три прояви, осъществени в кратък срок, всяка от които с висока степен на обществена опасност. На следващо място, правилни са разсъжденията, че не са налице основанията на чл. 66 НК, за отлагане изтърпяване на общото наказание две години „лишаване от свобода”. За да бъде направен положителен извод в тази насока, следва да е установено, че приложението на чл. 66 НК не би влязло в противоречие с целите на специалната и генерална превенция, докато, в настоящия случай, такова противоречие би възникнало. Ето защо, няма основание да бъде преразгледан въпросът за приложението на чл. 66 НК по отношение на определеното по съвкупност най-тежко общо наказание.   По изложените съображения, ВКС намери, че не са налице релевираните основания по чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, а искането за възобновяване не може да бъде удовлетворено.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. К. П. за възобновяване на ВНЧД № 462/08 по описа на Плевенски окръжен съд, по което е постановено решение № 27 от 22.01.2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: