1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 380 С., 16.05.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март , две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №4437/2018г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на „Ц.”АД срещу решение №6083 от 27.09.2018г по в.гр.дело № 6468/2018г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 16.02.2018г по гр.д № 80732/2017г на Софийски районен съд в обжалваната част - по отхвърления частично,за времето след постановяване на първоинстнационното решение и до пълния предявен размер от 6000 лв. иск за дължимо обезщетение поради оставяне без работа в резултат на незаконно уволнение на основание чл. 344, ал.1 т.3 във вр. чл.225,ал.1 КТ,искът е уважен и за периода 09.02.2018г до 06.05.2018г. Искът за обезщетение е бил предявен заедно с останалите искове по чл.344,ал.1 КТ за целия шестмесечен период от 06.11.2017г до 06.05.2018г.,уважен е от първоинстнационния съд в размер на 3000 лева за периода до 08.02.2018г включително- предвид фактите, настъпили до приключването на трудовия спор в тази инстанция с решение за отмяна на уволнението като незаконно , възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение. Решението е обжалвяно единствено от ищеца поради отхвърлянето на иска по чл. 225, ал.1 КТ за разликата от 3000 лева, като обезщетение за оставане без работа за периода 09.02.2018г до 06.05.2018г.Исковата разлика е присъдена от въззивния съд,тъй като е съобразено настъпилото в хода на въззивното производство обстоятелство,че за този период включително ищецът е останал без работа. Въззивният съд не е приел доводите на работодателя в оспорване на жалбата,че ищецът злоупотребява с право, след като макар да е възстановен на работа с първоинстанционното решение, обжалва за да удължи процеса и да получи недобросъвестно остатъка от заявения с иска размер на обезщетение за целия шестмесечен период. В мотивите на въззивния съд решаващо е изтъкнато, че първоинстанционното решение в частта, в която не е обжалвано , т.е по иска с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ включително , е влязло в сила на 17.03.2018г,но този момент е без значение за претендираното право, а от значение е момента на заемане на предишната работа,респ. изтичане на срока за това, визиран в чл.345,ал.1 КТ. Софийски градски съд се е позовал на липсата на съобщение от съда по чл.345,ал.1 КТ, както и предвид липсата на данни по делото ищецът К. да е узнал за влизане в сила на решението в необжалваната част до изтичане на целия 6-месечен период на иска по чл. 225,ал.1 КТ. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на възиивното решение, поради пренебрегване възраженията на ответника – работодател и игнориране на факта,че влизането в сила на решението на първа инстанция е станало известно на ищеца , поискал изпълнителен лист за присъденото и образувал изпълнително производство пред ЧСИ,при което положение и при условие,че е възстановен на работа,СГС му присъжда обезщетение за това време. С изтъкване на основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК е формулиран въпроса полага ли се на ищеца обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за периода след влизане в сила на решението на съда за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяването му на работа и допустимо ли е едновременно ищецът да бъде възстановен на работа и да получи обезщетение за периода след възстановяването. Според защитата на касатора отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и следва да е безусловно отрицателен. В отговор касационната жалба и основанията за нейното допускане до разглеждане се оспорват от К. И. К. чрез пълномощника му адв. Г. В.. Изтъква се недопустимост на обжалването поради цената на иска в частично отхвърлената негова част,съгласно чл.280,ал.3т.1ГПК.Въпросите в изложението не са обусловили изхода на делото предвид изрично посоченото от СГС ,че лицето не е било възстановено на работа. Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280, ал.3 ГПК, предвид цената на иска за обезщетение , която е в размер на 6000лева.Обжалваемият интерес , включително обвързаният с висящността на спора по отношение на отхвърлената част от иска,не е критерии по допустимостта съгласно чл. 280, ал.3,т.1 ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че няма основание решението да се квалифицира като очевидно неправилно,но е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по свързано формулирания въпрос за дължимостта на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода след влизане в сила на решението на съда по трудовия спор за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяването на ищеца на работа,решаващо произнесен от въззивния съд,на който въпрос не е даван отговор в установена практика на ВКС съгласно чл.290 ГПК, макар в практиката си ВКС да е разяснил редица обуславящи отговора въпроси, като :отчитане при решаващата дейност на съда обстоятелствата от значение за основанието на иска по чл. 225,ал.1 КТ в шестмесечния период , когато са настъпили в хода на делото ; прекъсването на причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа и др. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд ІІІ г.о О П Р Е Д Е Л И : Допуска до касационно обжалване решение №6083 от 27.09.2018г по в.гр.дело № 6468/2018г. на Софийски градски съд Да се съобщи на касатора за срочното му задължение в седмичен срок да внесе 90 лева държавна такса по сметка на ВКС , делото да се докладва за насрочване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .