Р Е Ш Е Н И Е № 529 София, 30 април 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1786/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.419 и сл. от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №169/12г. по описа на РС-Чепеларе и отмяна на постановеното по него определение № 101 от 17.05.2013г. за групиране наказанията на З. М. Б.. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането по съображенията, изложени в него и моли за уважаването му. Адвокат С., назначена за служебен защитник на осъдения Б. намира искането на Главния прокурор за основателно, тъй като извършеното групиране не е най-благоприятно за осъдения. Осъденият З. Б. се присъединява към становището на защитника си и моли наказанията да бъдат групирани по най-благоприятния за него начин. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановеното определение по реда на чл.306 от НПК, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Касационната инстанция констатира, така както е отразено и в искането за възобновяване, че по отношение на З. Б. към момента на групиране на наказанията е имало данни за налични осъждания по шест влезли в сила съдебни акта, а именно: 1. По нохд № 298/10г. по описа на РС-Смолян за извършено на 01.01.2010г. престъпление му е било наложено наказание пробация. Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 28.06.2010г.; 2. По нохд № 690/11г. на РС- Смолян за извършено престъпление на 12.05.2011г., му е било наложено наказание глоба в размер на 200лева. Присъдата е влязла в сила на 10.12.2011г.; 3. По нохд № 2526/12г. на РС- Пловдив за извършено престъпление на 07.04.2012г. му е било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Определението, с което е било одобрено споразумение е влязло в сила на 12.04.2012г.; 4. По нохд № 394/12г. на РС-Смолян за извършено престъпление на 04.06.2012г. му е било наложено наказание пробация със съответните пробационни мерки за срок от една година. Присъдата е влязла в сила на 11.08.2012г.. С определение, постановено по нчд №1/13г. по описа на ОС-Смолян, влязло в сила на 05.03.2013г. е заменено от части наложеното наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и двадесет и осем дни, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; 5. По нохд № 467/12г. на РС- Карлово за извършено престъпление 07.04.2012г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 05.11.2012г.; - с определение от 06.12.2012г., постановено по нчд № 736/12г. по описа на РС-Карлово, влязло в сила на 22.12.2012г., на основание чл.25, вр.чл.23 от НК са групирани наказанията, наложени на З. Б. по нохд № 2526/12г. и по нохд № 467/123г. на РС-Карлово, с определено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на определено общо наказание е било отложено за срок от три години. 6. По нохд № 169/12г. на РС- Карлово за извършено престъпление 07.11.2012г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 05.04.2013г. Преценката на гореизложените фактически положения, касателно съдимостта на З. Б., направена в контекста на предпоставките на чл.25, вр. чл.23 от НК сочи, че не са налице основанията за групиране на всички наказания/по шест осъждания/ и определяне на едно общо и най-тежко такова. Обстоятелството, че част от деянията са съотносими в условията на съвкупност, а други в рецидив изключва възможността за единно кумулиране на всички наказания. Настоящият състав на касационния съд намира, че при наличните данни за усложнена престъпна деятелност от страна на осъдения Б., съдът следва да се ръководи от общото и утвърдено правило за приложението на най-благоприятният за осъденото лице вариант-ППВС № 4/65г., т.9; ТР № 3/09г. на ОСНК на ВКС. Данните за това, че по нохд № 394/12г. наложеното наказание пробация е било заменено с лишаване от свобода, при което двата съдебни акта влизат в сила в различни времеви периоди, следва да бъде ценено в контекста на установената към момента съдебната практика, относно вида на наказанието, на което следва да се считат за осъдени лицата. Пробацията като наказание е съвкупност от мерки за контрол и въздействие, но без лишаване от свобода. Лицата спрямо които на основание чл.43а, ал.2 от НК наказанието пробация е било заменено с лишаване от свобода/какъвто е настоящият случай по нохд № 394/12г./ следва да се считат осъждани на лишаване от свобода, независимо, че то не е било първоначално наложено-ТР №79/83г. на ОСНК.Това от своя страна води до съответните бъдещи последици, които настъпват от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който е извършена замяната. Ръководейки се от посочените по-горе разбирания, в контекста на принципа, че групирането на наказанията следва да бъде извършено по най-благоприятния за осъдения вариант, настоящата инстанция намира за такъв избраният от районния съд, а именно обособяването на две съвкупности - по нохд № 169/12г. и по нохд №394/12г., с общо наказание от осем месеца лишаване от свобода и по нохд № 2526/12г. и нохд № 467/12г., с общо наказание от шест месеца лишаване от свобода. Извън двете групи на самостоятелно изпълнение подлежат наказанията, наложени на осъдения по описаните по-горе присъди под № 1 и № 2, които са съответно пробация и глоба. Този вариант на кумулация е съответен на правилната и законосъобразна преценка на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК. Ето защо, искането за възобновяване на основание допуснати процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон във връзка с варианта, избран от съда за кумулиране на наказанията на осъдения Б., е неоснователно. Също така в искането се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е мотивирал решението си за неприлагането на разпоредбата на чл.24 от НК при изрично искане от страна на прокурора, участвал в съдебното заседание. Действително съдът не е отговорил на това искане в съдебния си акт, но и същото е направено декларативно от страна на представителя на прокуратурата, без да се сочат подкрепящи го аргументи, на които съдът да даде конкретен отговор, в случая в насока на неприемането им. Предвид изложеното, касационният съд намира, че не са налице основания за уважаване искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по нохд № 169/12г. по описа на Районен съд-Чепеларе. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 169/12г. по описа на РС-Чепеларе и отмяна на постановеното по него определение № 101/17.05.2013г. за групиране наказанията, наложени на осъдения З. М. Б.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: