Решение на ВКС – ГК, III г.о. 8 Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 30.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 756/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 9012 от 20.09.2017 г. от Н. Г. П. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния му представител адв. С. С., против въззивно решение № 267 от 06.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 272/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 104 от 13.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2635/2016 г. на Великотърновския районен съд, касаторът е осъден да заплати на А. Н. А. от [населено място], общ. Велико Т., на основание чл. 200 КТ, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяна на 15.12.2014 г. трудова злополука в [населено място], ведно със законната лихва от тази дата - 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. И. Т. от АК-П. поддържа релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивното решение и моли то да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск по чл. 200 КТ е уважен в размер на 30 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука и този размер като завишен бъде намален, съобразно критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Претендира направените за касационното производство разноски. Ответникът по касационната жалба А. Н. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Ц. от АК – Велико Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно - да бъде оставено в сила, като подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. С определение № 618/02.08.2018 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен искът на А. Н. А. срещу Н. Г. П., с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на трудова злополука от 15.12.2014 г. в [населено място], [община], ведно със законните последици, по материалноправния въпрос, относим към правния спор, относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Обезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт се определя глобално по справедливост. Според ППВС №4/23.12.1968 г. и установената безпротиворечива съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК/решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и др./, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, контактите и социалния живот, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд, споделяйки мотивите на първоинстанциония съд, е приел, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „работник-животновъд“, като е претърпял трудова злополука на 15.12.2014 г., във връзка, с която ответникът с влязло в сила решение № 740 от 07.12.2015 г. по АНД № 2486/2015г. на ВТРС е признат за виновен, за това, че на 15.12.2014 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - създаване на условия като работодател за извършване на работа по трудово правоотношение и експлоатация на работно оборудване без риск от злополуки и опасности за живота и здравето на работниците, като не осигурил предпазно устройство на силоотводния вал /кардана/ на фуражораздаваща машина /миксер/ марка Zelmak, ползвана от ищеца, нарушил разпоредбите на чл. 127 ал. 1 т. 3 и чл. 275 ал. 1 КТ, чл. 7 ал. 3 т. 1 и т. 3 и чл. 14 ал. 1 ЗЗБУТ, чл. 173 ал. 1, чл. 186 ал. 1 и чл. 194 ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. и чл. 15 ал. 1 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“, е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се във фрактури на 7 бр. ребра, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 3-4 месеца, закрито счупване на лявата лопатка в близост до лявата раменна става, довело до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник за срок от 2,5 - 3 месеца и травматичен хемопневмоторакс в лявата гръдна половина /с изразен подкожен емфизем/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 134, ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 2 пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2 от НК, за което на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 200 лв. Като безспорно е прието за установено между страните, че на 15.12.2014г. сутринта ищецът е бил на работното си място – кравеферма в [населено място], общ. Полски Т. и в изпълнение на трудовите си задължения е предприел действия по хранене на животните посредством трактор към който била прикачена фуражораздаваща машина /миксер/ марка Zelmak (задвижван от управлявания от ищеца трактор, чрез силоотводен вал /кардан/, като е бил снабден с лента, която подавала към яслите на животните готовата храна и се е управлявала посредством три лоста). Лентата била замръзнала и ищецът помолил свой колега да му помогне да я завъртят с ръце, след това лентата се е задвижила и ищецът я спрял с един от лостовете за управление, като започнал да почиства замръзналия фураж от улеите. При привеждане в движение на лентата, той се подхлъзнал, тъй като подът бил мокър, залитнал и паднал върху продължаващия да се върти карданен вал, който не бил снабден с предпазен капак /кожух/, валът захванал долния край на якето му и започнал да го навива около оста си, вследствие на което ищецът бил съборен на земята и му били причинени множество травми по тялото и по главата. Съдът е приел за установено, съобразявайки представената по делото медицинска документация (експертни решения на ТЕЛК и амбулаторни листи), че в резултат на трудовия инцидент на ищеца са причинени фрактури, които по своите медико - биологични признаци се характеризират като средна телесна повреда и като част от престъплението, за извършването на което ответникът е признат за виновен по реда на чл. 375 и сл. НПК с влязло в сила решение, задължително за гражданския съд по силата на чл. 300 ГПК. От данните по делото съдът е приел, че причинените на ищеца увреждания на здравето са довели до временната му неработоспособност и същият е бил в болнични, за периода от 15.12.2014 г. до 21.01.2015 г., впоследствие продължен до 17.11.2015 г., след което с ЕР на ТЕЛК му е призната 75 % трайно намалена работоспособност (тази степен на неработоспособност е определена като експертната комисия е взела предвид и други общи заболявания на работника, предхождащи процесния случай). При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел, че на ищеца е причинена съчетана травма, като всяко едно от отделните травматични увреждания /счупване на ребра, счупване на ключица и травматичен хемопневмоторакс/, само по себе си представлява средна телесна повреда (последната травма е засегнала зона на тялото /гръдната кухина/, в която са разположени жизненоважни органи и се е наложило извършването на оперативна интервенция). Всяко от тези увреждания, както и травмата на лявата ушна мида са предизвикали силни и непрекъснати физически болки и страдания, както към момента на получаването им, така и в началния период на възстановяване, наложило се е ищецът да приема болкоуспокояващи медикаменти. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, съдът е взел предвид и възрастта на ищеца към момента на инцидента (63 години), което предполага по-продължително и по-бавно възстановяване от травмите, както и че към момента на приключване на делото болките на ищеца са отслабени, като те се проявявали при разваляне на времето, а нарушаването на пълния обем от движения на лявата ръка не е засегнало хватателната функция на този горен крайник, както и възможността пострадалият да си служи с нея при справяне с елементарни житейски нужди, като е отчел, че механизмът на получаване на травмите е свързан с изживяване на значителен психически стрес у пострадалия, довели до нарушаване на спокойния му сън, който преживявал отново и отново инцидента. Приел е, че в случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, тъй като по делото е установено, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с технически необезопасена машина и без да е проведен точен инструктаж за правилата за безопасност при експлоатацията й, поради което и настъпването на злополуката не е вследствие на проявена от работника груба небрежност. Зачетен е и легитимиращият ефект на решението по АНД № 2486/2015г. на ВТРС, съгласно чл. 300 ГПК. По тези съображения, е приел, че правилно първоинстанционният съд е определил справедлив паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД в размер на 30 000 лв., поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка, както и че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за причинените на пострадалия работник в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилен е и изводът на въззивния съд, че в случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, тъй като по делото е установено, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с технически необезопасена машина и без да е проведен точен инструктаж за правилата за безопасност при експлоатацията й, поради което и настъпването на злополуката не е вследствие на проявена от работника груба небрежност. Съобразно изложеното по-горе относно правния въпрос от материално естество, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определения размер на присъденото обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, получени в резултат на трудова злополука в размер на 30 000 лв., е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на това обезщетение. Основният мотив на въззивният съд, за да уважи предявения иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е, че тази сума справедливо ще обезщети ищеца, като е взел предвид тежестта на настъпилите увреждания вследствие преживяната злополука, получената в резултат на нея комбинирана травма, като всяко едно от отделните травматични увреждания /счупване на ребра, счупване на ключица и травматичен хемопневмоторакс/, само по себе си представлява средна телесна повреда (последната травма е засегнала зона на тялото /гръдната кухина/, в която са разположени жизненоважни органи и се е наложило извършването на оперативна интервенция). Всяко от тези увреждания, както и травмата на лявата ушна мида, са предизвикали силни и непрекъснати физически болки и страдания, както към момента на получаването им, така и в началния период на възстановяване, наложило се е ищецът, 63 годишен, която възраст предполага по-продължително и по-бавно възстановяване от травмите, да приема болкоуспокояващи медикаменти. Настоящата инстанция, като съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия "справедливост" по см. на чл. 52 ЗЗД, счита, че за получената от ищеца в резултат на трудовата злополука съчетана травма, като всяко едно от отделните травматични увреждания /счупване на ребра, счупване на ключица и травматичен хемопневмоторакс/, само по себе си представлява средна телесна повреда (последната травма е засегнала зона на тялото /гръдната кухина/, в която са разположени жизненоважни органи и се е наложило извършването на оперативна интервенция, размерът на присъденото обезщетение в размер на 30 000 лева е завишен и следва да бъде редуциран, като справедливият размер на обезщетението за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на деликта, е в размер общо на сумата от 20 000 лв. за комплексната средна телесна повреда, като част от уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а травматичния хемопневмоторакс - до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Като не е съобразил законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е определил завишен размер, без да е взел предвид, че настъпилото увреждане е от характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на около шест месеца се е възстановил от увреждането, не е налице негативна прогноза за в бъдеще, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и размерът на обезщетението следва да бъде съобразен според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че в случая сумата от 20 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от ищеца, вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания в резултат на деликта, която се дължи ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014 г. до окончателното й изплащане. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение, съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. и да се отхвърли за сумата 10 000 лв., както и в частта на присъдената държавна такса от първата инстанция за разликата от 800 лв. до присъдените 1 200 лв. и присъдените разноски. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата/ищец/ направените разноски по делото за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на сумата от 2 550 лв., а съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на касатора ответник, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодните разноски в размер на 1 946 лв., следователно по компенсация касаторът ответник дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 604 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 267 от 06.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 272/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, в частите, с които е потвърдено решение № 104 от 13.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2635/2016 г. на Великотърновския районен съд, и Н. Г. П. от [населено място] е осъден да заплати на А. Н. А. от [населено място], общ. Велико Т., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяна на 15.12.2014 г. трудова злополука в [населено място], за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта на присъдената държавна такса от първата инстанция за разликата от 800 лв. до 1 200 лв. и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Н. А. от [населено място], [община] срещу Н. Г. П. от [населено място], област П., иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 15.12.2014 г. в [населено място], [община], област Велико Т.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 267 от 06.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 272/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Н. Г. П. от [населено място], област П., да заплати на А. Н. А. от [населено място], [община], направените деловодни разноски за трите инстанции по компенсация в размер на 604 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: