1 Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 /2020
София,15.01 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3617/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Т. Д. О. и Т. В. О. чрез процесуалния пълномощник адв. Р. Д. от АК В. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № от 17.04. 2019 г. по гр.д. № 2075/2018г. в частта, с която не е допусната делба на имот с идентификатор ...... по КККР на [населено място], представляващ жилище на първия етаж с принадлежащата към него изба, част от двуетажната жилищна сграда, построена в имот ..... в [населено място], [улица] и в частта, в която не е уважено искането за отмяна на нот.акт № ...../2004г. на нотариус Р.Т., с което за собственик по наследство и давност на това жилище е признат Х. Д. О..
Доводите в касационната жалба са за допуснато нарушение на процесуалните правила - необсъждане в цялост на доказателствата по делото и доводите във въззивната жалба, както и нарушение на материалния закон във връзка с предпоставките за придобиването по давност на сънаследствен имот и присъединяване на владението по чл. 83 ЗС.
В срока за отговор по чл. 287 ГПК е постъпила и насрещна касационна жалба от ответниците М. Х. О. и Ц. И. И. в частта срещу решението, с което е отхвърлен иска за делба на имот с идентификатор ....., представляващ жилище на втория етаж от двуетажната сграда и е допусната делба на стопанска постройка на допълващо застрояване - имот с идентификатор ..... .
В насрещната касационна жалба се поддържа, че е налице вътрешно противоречие на мотивите по отношение на правата на съделителите за първия етаж и изградената втора постройка в двора, както и необсъждане на доводите във въззивната жалба.
С определението по чл. 288 ГПК №198 от 27.04.2020г. касационните жалби са приети за допустими.
По касационната жалба на Т. Д. О. и Т. В. О. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е отхвърлен искът за делба на първия етаж от жилищната сграда. Прието е, че е осъществен фактическият състав на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на мотивите на въззивния съд с практиката на ВКС – решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014г. на ВКС, IV г.о. и др., по процесуалноправният въпрос по приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.
По насрещната касационна жалба на М. Х. О. и Ц. И. И. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на същото основание и по същия правен въпрос в частта, с която е допусната делба на имот ..... - стопанска постройка на допълващо застрояване.
Съделителката Д. Х. О. не е изразила становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:
С решение № 490 от 17.04.2019 г. по гражданско дело № 2075/2018г. в допуснатата до касационното обжалване част, Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 2852 от 12.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 27/2015 г., с което е: 1. допусната делба на селскостопанска сграда с идентификатор № ..... с площ от 43 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ..... по КК и КР на [населено място] между Т. Х. О., М. Х. О. и Д. Х. О.; 2. отхвърлен е иска за делба на имот ...... представляващ жилище на първия етаж от сградата с идентификатор..... с площ от 54 кв.м. с принадлежащите му складови помещения.
В частта, в която е отхвърлен иска за делба на жилище с идентификатор ..... на втория етаж с таванския трети етаж касационното обжалване не е допуснато и въззивното решение е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че липсва съсобственост между съделителите на жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ....., заедно с принадлежащите му сервизни помещения в сутерена. Мотивите за този извод са, че според представените по делото писмени и гласни доказателства и двете страни доказват изтекли в тяхна полза давностни срокове съответно за ищците за втория етаж, а за ответниците – за първия жилищен етаж със съответните им принадлежности – складови помещения в жилищната сграда в мазето и тавана. Според съда разпитаните по делото свидетели изрично доказват, че от изграждането на приземния и първия жилищен етаж Х. Д. О. е заемал и ползвал първия и приземния етаж, което е продължило и след смъртта на баща му Д. О. през 2004 година. Владението му е било несмущавано, спокойно и явно, и не е дало повод и основание да бъде оспорено. Дори да се приеме, че представеният по делото нот.акт № ..... от 08.02.2001 г. прекъсва давността, то от датата на издаването му до датата на предявяване на иска 05.12.2015 година, са изтекли повече от 10 години - срок, който е годен да легитимира покойния Х. О. като собственик на заявеното основание. По отношение на пристройката към сградата въззивният съд е приел, че представлява допълващо застрояване и представлява стопанска постройка, включваща гараж, складово помещение и навес, с обща стоманобетонна плоча. Построена е през 1975 година, като с течение на времето и допълващите застроявания в нея е придобила сегашния си вид. След смъртта на своите наследодатели, съделителите са я придобили в съсобственост по наследяване.
Производството е за делба във фазата по допускането.
Искът е предявен от Т. Д. О. и съпругата му Т. В. О. срещу Х. Д. О. и съпругата му Ц. И. И. за делба на жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда-близнак , построена в имот ..... в [населено място], [улица], заедно с изба на 54 кв.м. , принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж с твърдение, че двамата братя Т. Д. О. и Х. Д. О. са придобили по давност при условията на съпружеска имуществена общност половината от етажа, принадлежал на майка им, а след смъртта на баща им са наследили неговата 1/2 идеална част при равни права. Поискана е и делба на гараж и второстепенна постройка в дворното място, построени от през 1983г.
В отговора на исковата молба ответниците Х. Д. О. и Ц. И. И. са възразили по иска за делба на първия етаж от къщата и построената в двора второстепенна сграда, че съсобственост не съществува, защото този етаж е придобит по давност от тях. Твърденията са, че след смъртта на М. О. през 1985г. окончателно се утвърждава разпределението на семейната къща на [улица] [населено място] - големият брат Т. О. се е настанил на втория етаж, а по-малкият брат Х. О. е останал да живее на първия етаж и ползвал цялата маза като при него е живял и баща му Д. О.. Заедно са ползвали сервизите помещения на двора, тъй като в първия етаж на къщата не е имало баня и тоалетна, а гаражът се е ползвал от Х. О., където е държал колата си. Х. О. е бил с ясно убеждение, че живее при баща си Д., грижи се за него и след неговата смърт обитаваните от него помещения и гаража ще останат за него. В отговора е посочено също така, че Х. О. е бил с ясното съзнание, че владее за себе си и с изричното съгласие на баща си Д. О., с който живее с него в преклонна възраст и представляват едно домакинство. Ответниците са направили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност за първия етаж и стопанската постройка при осъществено владение от 2004г., а от 1985г. владението е осъществявано и от Д. О. като Х. О. е владял за себе си със съгласието на баща си.
В хода на първоинстанционното производство е починал съделителят Х. Д. О. и на негово място на основание чл. 227 ГПК са конституирани съпругата Ц. И. И., която участва в процеса и на лично основание, както и от децата му М. Х. О. и Д. Х. О.. След конституирането им Д. Х. О. е поискала намаляване на завещателното разпореждане на Х. О. в позна на сина му М. О. на основание чл. 30 ал.1 ЗН.
С решение № 3037 от 26.08.2018г. по гр.д.№27/2015г. по реда на чл.247 ГПК Варненският районен съд е поправил допусната очевидна фактическа грешка като е допълнил диспозитива на постановеното решение от 12.06.2017г. с произнасяне по иска с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от Д. Х. О. – М., конституирана в процеса по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Х. Д. О., като е намалил направеното от него завещание в полза на М. Х. О. с 1/4 или 1/8 от процесния имот и е възстановил запазената част по чл.29 ЗН на Д. Х. О. – М. до този размер. Това решение е потвърдено от въззивния съд, а срещу него не е подадена касационна жалба, следователно е влязло в сила на основание чл. 296 т.2 ГПК.
1. По касационната жалба на Т. Д. О. и Т. В. О. срещу решението, с което е отхвърлен иска за делба на първия етаж от жилищната сграда и прилежащите помещения в сутерена.
С нотариален акт № ..../2001г. от 08.02.2001г. на нотариус И.М. рег.№ 195 в Нотариалната камара Д. Т. О., Т. Д. О. и Х. Д. О. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство при квоти 1/2 за Д. О. и по 1/4 за Т. О. и Х. О. на жилище, разположено на първия етаж в жилищната сграда на [улица] [населено място] /тогава парцел ІІІ- ....., ..... кв. ..... по плана на града/ и на второстепенна постройка от 18 кв.м. и гараж от 12 кв.м., построени в дворното място.
С последващ нотариален акт № ..... от същата дата – 08.02.2001г. Т. Д. О. и Т. Д. О. са признати за собственици на основание давностно владение на втория етаж от същата жилищна сграда и на третия тавански етаж.
С нотариален акт № ..... /2004г. на нотариус Р. Т. рег.№ 148 Х. Д. О. е признат за собственик по наследство и давностно владение на първия етаж, гаража и второстепенната постройка.
Процесната сграда е построена в съсобствено дворно място, закупено от Д. Т. О. по време на брака му с М. Х. О. и Й. П. С. с нот.акт ...../1961г. и съответно половината от нея е придобита по приращение на основание чл.92 ЗС от Д. О. и М. О..
Не са оспорени от касаторите и не се съдържат доводи в двете касационни жалби /основна и насрещна/ срещу следните фактически изводи на въззивния съд: Строителството на процесната жилищна сграда е осъществено от съпрузите Д. и М. О. в периода 1962г. – 1965г. Тогава е бил изграден приземен /избен/ и първи жилищен етаж , където семейството е живяло. През 1975-1976г. била изградена стопанска постройка в двора с баня и тоалетна /в къщата не е имало санитарен възел/, както и стаичка, която се е ползвала за складово помещение.
Основателен е доводът на касаторите Т. О. и Т. О., че въззивното решение не дава пълен и изчерпателен отговор на въведените във въззивната жалба оплаквания за неправилно разрешение от първата инстанция на спорните въпроси за прекъсване на давността и за приложението на разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК. Според цитираната в определението за допускане на касационното обжалване практика на ВКС, необсъждането на всички доводи на страните и относимите към тях доказателства представлява нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 281 ал.1 т.3 предл.трето ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция.
По неразгледаните доводи на Т. О. и Т. О., , свързани с възражението на съделителя Х. О. за придобиване на първия етаж от сградата с принадлежащия към него избен етаж, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение:
Свидетелят Ж. Т. е установил, че познава имота на [улица] от 1971-1972г. и знае, че чичо му Д. О. и стринка му са построили първия етаж, а по-късно и пристройка в двора към 1975-1976г. , в която са се помещавали баня и тоалет, както и гараж. В първия етаж са се нанесли да живеят Х. О. и съпругата му някъде 1992 -1993 г., преди това са живели на друго място. След смъртта на М. О., в приземния етаж е останал да живее съпруга й в едно домакинство със сина си Х. О., който е обитавал първия етаж. Вторият свидетел Т. Т. е установил, че чичо му Х. О. и стринка му М. О. са казвали, че ще направят първия етаж и мазите за сина си Х., а втория етаж за сина си Т.. При така установените от свидетелите факти не може да се направи обоснован извод, че намерението на родителите да разпределят приживе двата етажа е съпроводено , с фактическо предаване на владението на първия етаж на сина им Х. О., и оставайки да живеят в жилището на този етаж, са упражнявали фактическата власт като държатели.
След като М. О. не се е снабдила приживе с нотариален акт за собственост по давност за нейната идеална част от сградата, която не е придобила по приращение, то със снабдяването с констативния нотариален акт по наследство и давност № ...../2001г., всеки от съсобствениците е признал правата на останалите в посочения обем към момента на издаване на нотариалния акт / срв. решение № 36 от 11.04.2018г., постановено по гр.д.№ 1795/2017г. на ВКС, І г.о./ при каквито условия е продължило съвладението им след откриване на наследството.
Независимо че от датата на съставяне на констативните нотариални актове №39/2001г. и 65/2004г. до предявяване на иска за делба са изтекли повече от десет години, няма основание да се приеме, че в полза на Х. О. е изтекла придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС за частта на Т. О. и Д. О. до момента на смъртта му през 2016г., за да се зачете възражението , че Х. О. е собственик на целия първи етаж с принадлежащото му избено помещение по следните съображения:
За да се придобие по давност съсобствен или сънаследствен имот според приетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, не е достатъчно само да се ползва вещта изцяло, защото за чуждите идеални части сънаследникът не е владелец, а държател. Необходимо е да бъде отблъсната фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части чрез явно владение , манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че съсобственикът е започнал да свои цялата сънаследствена вещ . В случая по делото не са събрани доказателства, установяващи извършени действия от съделителя Х. О., с които е демонстрирал промяна в намерението и завладяване на частите на съсобствениците от снабдяването с констативния нотариален акт № ...../2001г. до предявяване на иска за делба, за да бъде зачетено владение на целия имот. Вписването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка № ...../2004г., с който Х. Д. О. е признат за собственик на жилището на първия етаж по наследство и давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници , тъй като действието на вписванията на нотариалните актове е уредено в ЗС и в Правилника за вписванията и то се свежда до последиците на чл. 113 ЗС при конкуренция на права, придобити от един и същ праводател. Даването на гласност на подлежащите на вписване актове по чл.1 от ПрВп не е равнозначно на отблъскване на владение – решение № 705 по гр.д.№ 1744/2009г. на ВКС, І г.о. Ето защо е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че независимо от снабдяване с констативен нотариален акт № ...../2001г. Х. О. и съпругата му са придобили частта на Т. О. по давност.
Нотариален акт № ...../2001г. не отразява точно придобивното основание на Д. О., Т. О. и Х. О. към момента на съставянето му.
Като съсобственици на дворното място поради възмездното му придобиване при заварен брак от СК от 1968 г. /отм./, съобразно разясненията на ППВС 5/1972г. Д. и М. О. са придобили в съпружеска имуществена общност по приращение на основание чл. 92 ЗС половината от построената от тях едноетажна сграда с приземен етаж,. Придобивната давност се отнася само за другата половина от сградата, защото собственикът не може да придобие повторно собствеността на друго основание. Наследяването видно от доказателствата по делото, становищата на съделителите и определените в нотариалния акт квоти се отнася до дела на М. О. за частта, която не е била придобита по приращение. Владението е продължило повече от десет години към момента на смъртта на М. О. през 1985г. При позоваване на давност за нейната идеална част през 2001г. следва да се приеме, че собствеността е придобита към датата на изтичане на срока по чл. 79 ал.1 ЗС съобразно т.2 от ТР 4/2012 г. на ВКС, ОСГК , според което позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
М. О. е починала през на 01.05.1985г., затова приложим по отношение на наследяването й е законът, действал при откриване на наследството - СК от 1968г. /отм./ . Според чл. 14 ал.7 СК от 1968г. /отм./ при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите, се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Следователно съпругът й е придобил 1/2 от прекратената съпружеска имуществена общност, а другата 1/2 е наследена на основание чл.5 ал.1 ЗН при равни права по 1/4 ид.ч. от синовете на М. О. , но не към момента на съставяне на констативния нотариален акт, както се поддържа от касаторите Т. О. и Т. О., а към момента на откриване на наследството на Т. О. през 1985г. А щом като собствеността е придобита от Т. О. и Х. О. по наследяване, не е възникнала съпружеска имуществена общност и съпругите им нямат права в съсобствеността и следва да бъдат изключени от делбата.
Х. О. е починал в хода на производството на 16.04.2016г. и е оставил завещание в полза на сина си М. Х. О. от 16.09.2015г. Това завещание не е оспорено от съпругата с искане за възстановяване на запазената й част по чл.29 ЗН, каквато възможност й дава чл. 30 ЗН, следователно делът на Х. О. се наследява съобразно влязлото в сила решение на Варненския районен съд по чл. 247 ГПК при права 3/4 от 1/2 или 3/8 за М. О. и 1/4 от 1/2 или 1/8 за Д. Х. О. - М..
По тези съображения въззивното решение по отношение на жилището на първия етаж, за което е отхвърлен иска за делба, следва да се отмени на основание чл. 280 ал.1 т.3 предл. трето ГПК по отношение на съделителите Т. Д. О., М. Х. О. и Д. Х. О. – М. като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила и делото да се реши по същество в тази част от касационната инстанция като се допусне делба между тях при посочените квоти. По отношение на Ц. И. и Т. О. въззивното решение, с което е отхвърлен иска за делба следва да бъде оставено в сила. Делбата следва да се допусне заедно с припадащите се на жилището идеални части от дворното място и от общите части на сградата , които следва да се определят във втората фаза на делбата по реда на чл.40 ЗС.
По насрещната касационна жалба на М. Х. О. и Ц. И. И..
Предмет на тази жалба е въззивното решение, с което е прието, че построената в дворното място стопанска сграда с идентификатор с № ...... , която видно от заключението на изслушаната във въззивното производство съдебно техническа експертиза, се състои от гараж , складово помещение и навес с обща покривна стоманобетонова плоча, в дъното са изградени тоалет и баня с отделна стоманобетонова плоча, долепен до гаража.
Въззивният съд не е разгледал направеното от Х. О. и Ц. И. възражение за придобивна давност, поддържано и от наследниците му след конституирането им като съделители на основание чл. 227 ГПК ,което както се посочи е нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК, задължаващ съда да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба. Допуснатото процесуално нарушение обаче, не се е отразило на крайния извод на съда за наличие на съсобственост по изложените вече съображения по жалбата на Т. О. и Т. О.. По отношение на постройката на допълващо застрояване не са въведени от ответниците други правоизключващи възражения, а по делото не са установени факти, различни от тези, отнасящи се до първия етаж от сградата, даващи основание да се приеме, че вещноправният статут на тази постройка е различен от този на първия етаж от сградата. Този имот също е изцяло сънаследствен и правилно за него делбата е допусната само между съделителите Т. О., М. О. и Д. О.. При данни по делото, че в тази сграда се помещават баня и тоалетна, при извършване на делбата следва да се изясни дали те не са принадлежност към първия етаж, ако такива няма изградени в него. Ето защо в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, следва да се присъдят разноски на касатора Т. Д. О. за касационното производство в размер на 570 лв. и за въззивното производство в размер на 1340 лв. общо 1910 лв. На касаторката Т. В. О. не следва да се присъждат разноски, тъй като нейната жалба не се уважава.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав № 490 от 17.04.2019г., постановено по гражданско дело № 2075/2018г. в частта, в която е потвърдено решението на Варненския районен съд № 2852 от 12.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 27/2015 г., с което е отхвърлен иска за делба на имот ..... представляващ жилище на първия етаж от сградата с идентификатор ..... с площ от 54 кв.м. с принадлежащите му складови помещения по отношение на съделителите Т. Д. О., М. Х. О. и Д. Х. О. – М. и вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Т. Д. О., М. Х. О. и Д. Х. О. – М. на следния недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ с идентификатор ..... на първия етаж от жилищната сграда, представляваща западен близнак с идентификатор ....., построена в поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] със застроена площ от 54 кв.м. и изба със същата площ, намиращо се в [населено място], на [улица], с припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място при следните квоти:
4/8 ид.ч. за Т. Д. О.
3/8 ид.ч. за М. Х. О. и
1/8 ид.ч. за Д. Х. О. – М.
Отменя на основание чл. 537 ал.2 ГПК нот.акт № 65/2004г. на нотариус Р. Т. рег. № 148 по отношение на гореописания имот.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав № 490 от 17.04.2019г., постановено по гражданско дело № 2075/2018г. в частта, в която е потвърдено решението на Варненския районен съд № 2852 от 12.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 27/2015 г., с което е отхвърлен иска за делба по отношение на жилището с идентификатор ..... по отношение на Т. В. О. и Ц. И. И., както и в частта , в която е допусната делба на имот с идентификатор .....
ОСЪЖДА М. Х. О. и Д. Х. О. - М. да заплатят на Т. Д. О. сумата 1910 лв./хиляда деветстотин и десет лева/ разноски по делото за въззивното и касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|