Р Е Ш Е Н И Е № 184 Гр.София, 22.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, 2019 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора Симов Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.871/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.423,ал.1 НПК. Постъпило е искане /озаглавено молба/ от пълномощника на осъдения по Н.О.Х.Д.454/19 г.по описа на РС-Пазарджик /ПзРС/, В.Н.О.Х.Д.385/19 г.по описа на ОС-Пазарджик /ПзОС/ М. Х. В., с което се иска възобновяване на посоченото дело поради това,че искателят „не е имал възможност пълноценно да защити своите законни права и интереси“ и не са обсъдени определени обстоятелства по делото, оказващи влияние върху ангажираната му наказателна отговорност. В съдебно заседание пред ВКС той и неговият защитник поддържат искането в частта по присъствието на задочно осъждане, което е единствената възможна предпоставка делото да бъде разглеждано от ВКС. Прокурорът от ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Осъдителната присъда на ПзРС е влязла в сила на 26.06.19 г.,когато е постановено решение №91/26.06.19 г. И тъй като искането за възобновяване е депозирано но 02.08.19 г., то се явява допустимо като подадено в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок- в случая, поради претенцията за неприсъствено осъждане- и от влизане на присъдата в сила, и от узнаване на това обстоятелство. По същество погледнато, доколкото въобще може да се приеме,че в сезиращия настоящата инстанция документ е релевирана нормата на чл.423,ал.1 НПК, искането е неоснователно. Видно от материалите по делото, на 30.01.19 г.В. е привлечен като обвиняем в хода на провеждано досъдебно производство с оглед извършено от него престъпление по чл.128,ал.1 НК. Предоставил е адрес за призоваване в България и му е взета мярка за неотклонение Подписка. Отказал е да му бъдат предявявани материалите по разследването. На 07.03.19 г.е образувано Н.О.Х.Д.454/19 г.по описа на ПзРС. В съдебно заседание на 01.04.19 г. В. се е явил, признал е описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология и след прилагане на процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК, е постановена присъда,с която той е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, търпимо при първоначален общ режим. По негова жалба е образувано В.Н.О.Х.Д.385/19 г. Призовката на осъдения за съдебно заседание пред въззивния съд се е върнала в цялост, с отбелязване, че лицето не е на територията на РБ /л.18/. На л.22 от второстепенното дело е приложена справка от МВР-ОДМВР- Пазарджик от 24.06.19 г., от която е видно,че В. е напуснал пределите на РБ на 03.04.19 г. през ГКПП Аерогара София и към съответния момент няма данни да се е завърнал в страната. Делото е било насрочено за разглеждане пред ПзОС за същия ден и след прилагане на процедурата по чл.329,ал.2 вр.чл.269,ал.3,т.4,б.А и Б НПК, то е обявено за решаване. Постановен е потвърдителен първоинстанционната присъда съдебен акт. Както този съд нееднократно е заявявал в своите съдебни актове, в които е засягал въпроси като процесния, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса, поради която причина националната ни система регламентира процесуален механизъм за възобновяването му. Наред с останалите елементи, които се изследват, но които не присъстват в настоящия случай, като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото, респективно подсъдимото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. Казаното по конкретиката на разглежданото дело, преценено на плоскостта на общите изисквания за изведимо познание от страна на осъдения, не установява приложимост на нормата на чл.423,ал.1,изр.1 НПК. Както бе разяснено, той е участвал и в хода на досъдебното производство, и в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Що се касае до въззивното такова, по време на което несъмнено поради тежестта на повдигнатото обвинение, присъствието на В. е било задължително /чл.329,ал.2 НПК/, е установено, че е заминал извън пределите на страната, без да уведоми съдебния орган за това /мярката му за неотклонение Подписка е потвърдена от ПзРС след постановяване на присъдата/, като и не е предоставил адрес за призоваване в чужбина. Проведеното в неговото отсъствие разглеждане на производството не е в отклонение на заложените процесуални правила. Следователно, В. не се е явил в съдебно заседание пред втората инстанция без уважителна причина, по какъвто начин сам е демонстрирал липса на интерес за съдбата на воденото срещу му въззивно дело, образувано при това по негова жалба. А казаното, съгласно разпоредбата на чл.423,ал.1, изр.2,пр.посл. НПК, е основание за отказ за възобновяване на наказателното производство на претендираното основание. В този смисъл искането следва да бъде оставено без уважение. Що се отнася до останалите аргументи, развити в него /доколкото може да се приеме наличие на такива/, оценими като въздигнати предпоставки по чл.422,ал.1,т.5 НПК, те следва да бъдат разгледани от АС-Пловдив по силата на чл.424,ал.1 НПК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от пълномощника на осъдения по Н.О.Х.Д.454/19 г.по описа на РС-Пазарджик, В.Н.О.Х.Д.385/19 г.по описа на ОС-Пазарджик М. Х. В., за възобновяване на посоченото дело на основание чл.423,ал.1 НПК. ИЗПРАЩА делото на АС-Пловдив за произнасяне на основание чл.422,ал.1, т.5 НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/