3 Р Е Ш Е Н И Е 42 гр.София, 22.02. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 14 февруари 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. №854 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Г. против решение от 26.09.2011 г. на СГС, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. № 4271 по описа за 2010 г., в частта, с която е оставено в сила решение от 23.02.2010 г. по гр. д. № 31191 по описа за 2009 г. на СРС, 31 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, предявен от Т. Д. Г. против Прокуратурата на Република България, над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата Прокуратура на Република България я оспорва. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд за частично отхвърляне на иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ. В тази част решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 350 от 30.11.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с т. ІІ на ППВС № 4 от 1968 г. по материалноправния въпрос, касаещ обективните критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Срещу касатора Т. Д. Г. е било образувано и водено наказателно производство за престъпление по чл.387, ал.3 във връзка с ал.1 от НК за периода от 2003 г. до 17.12.2007 г., когато е влязла в сила присъда на Софийския военен съд е бил оправдан. Касаторът, който е изпълнявал длъжността „старши граничен полицай” в отдел ГКПД при РГС-К., е бил обвинен затова, че за периода от 2.5.2002 г. до 18.08.2002 г. при условията на продължавано престъпление не е изпълнил задълженията си по служба и по този начин е допуснал нерегламентиран внос и износ, с цел да набави на другиго имотна облага. Продължилото четири години наказателно производство и тежестта на обвинението са довели до влошаване на психическото състояние, репутацията, доброто име и социалните контакти на касатора. Според свидетелите Д. и Т. касаторът се е затворил в себе си, изпаднал в изолация, избягвал срещи с приятели, бил подложен на постоянен стрес. Съобразно указанията, дадени в т.ІІ на ППВС №4 от 1968 г., всички тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за причинените на касатора неимуществени вреди. Преценени в съвкупност, обстоятелствата обуславят обезщетение в размер на 4 000 лв., което може в достатъчна степен да компенсира неимуществените вреди от продължителността на наказателното производство, от тежестта на повдигнатото обвинение, както и неблагоприятните последици за доброто име в обществото на касатора и за психическото му състояние. Тъй като наказателното производство все пак е приключило в разумен срок, а причинените вреди не са се изразили в трайно психическо заболяване и социална изолация, искът за обезщетение трябва да бъде отхвърлен над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. Ето защо решението на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решението на СРС за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди над 2 000 лв. до 4 000 лв. трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати още 2 000 лв. обезщетение. В останалата част, с която е оставено в сила решението на СРС за отхвърляне на иска над 4 000 лв. до 15 000 лв. решението на СГС трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Прокуратурата на Република България дължи на касатора още 275,66 лв. разноски по делото съразмерно уважената част на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 26.09.2011 г. на СГС, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. № 4271 по описа за 2010 г., в частта, с която е оставено в сила решение от 23.02.2010 г. по гр. д. № 31191 по описа за 2009 г. на СРС, 31 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, предявен от Т. Д. Г. против Прокуратурата на Република България, над 2 000 лв. до размера от 4 000 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Г., ЕГН [ЕГН], допълнително сумата 2 000/ две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 0247/2004 г. на Софийски военен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.12.2007 г. до окончателното и изплащане, както и още 275,66/двеста седемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски по делото съразмерно уважената част от касационната жалба. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.09.2011 г. на СГС, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. № 4271 по описа за 2010 г., в частта, с която е оставено в сила решение от 23.02.2010 г. по гр. д. № 31191 по описа за 2009 г. на СРС, 31 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, предявен от Т. Д. Г. против Прокуратурата на Република България, над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ