Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 1017 гр. София, 22.12.2009 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  седемнадесети  декември      две хиляди и девета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря А.Богданова    . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  315/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. срещу решение от 21.11.2008г по гр.дело № 244/2008г. на Окръжен съд гр. М., с което е отменено решение от 22.08.2006г по гр.д. № 746/2005г на Монтански районен съд и по същество са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344 ал.1 т.1 -3 от КТ срещу „М” А. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. При уволение поради съкращение в щата , на работник , страдащ от предвидено в Наредба №5 /1978г заболяване и при положение, че заболяването е установено като обективен факт , известен на работодателя и това изисква предварително разрешение по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ, неправилно е придадено решаващо значение на отбелязванията и отговорите , дадени от работника на въпрос в анкета. Ответникът „М„ А. не е заявил отговор. С определение №326 от 19.03.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса кое е от решаващо значение за закрилата в случая по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ- обективното наличие на заболяване , предвидено в наредбата или знанието за него , съответно кои доказателства следва съдилищата да приемат за удостоверяващи обстоятелствата, свързани с това знание ,с оглед значението на анкета в отговор на писмено поставен въпрос от страна на работодателя. Разгледана по същество , касационната жалба е основателна . В обжалваното решение Окръжен съд гр. М. е разгледал случай ,за който в практиката на Върховен касационен съд многократно е указвано ,че предпоставките за закрила на лицата , страдащи от заболяване ,определено в наредба №5 от 20.02.1987г(ДВ бр.33/1987г) , са от обективно естество и когато в изпълнение на задължението си да събере предварителна информация по чл. 1 ал.2 от наредбата, работодателят постави въпрос в анкета дали конкретния работник страда от такава болест , отговорът на последния като субективна преценка , не е решаващ за предпоставките на чл. 333 ал.1 т.3 от КТ. Още по- малко решаващо значение може да има отговорът на работника в анкетата предвид установеното в настоящия спор обстоятелство ,че неговото заболяване по смисъла на чл. 1 ал.1 т.6 от наредбата е било констатирано в медицински документ, за който работодателят следва да е знаел преди да предприеме процесното съкращение,тъй като медицинските констатации на специализираната клиника по хронични професионални интоксикации към МБАЛ „ Св. И. Р. ” са установили съмнение и за професионално заболяване(оловоносителство) на конкретния работник , наред с диагнозата за латентен диабет . Ищецът е бил на лечение в издалата медицинския документ специализирана клиника за периода от 08.02.2005г до 21.02.2005г. При действащите за процесния период регламенти на глава пета от Кодекса за задължително обществено осигуряване и наредбата ,приета с ПМС №79 от 29.03.2001г, тази медицинска документация задължително се съобщава на работодателя в качеството му на осигурител ,тъй като за последния произтичат редица последващи задължения. От извънпроцесуалното , както и от процесуалното поведение на работодателя в настоящия случай е следвало да се направи категоричен извод , че здравословното състояние на ищеца не е представлявало неизвестен факт за ръководството на „М” А. ,предвид пряко произтичащите от чл. 4 на Наребда №3 от 27.07.1998г(ДВ бр.91 от 05.08.1998г) задължения в тежест на работодателя по ръководство и контрол на дейността на специализираните органи в предприятието ,свързани със защита и профилактика на професионалните рискове, включително за случай на сключен договор по чл. 5 от тази наредба. Предвид тези нормативни отговорности несъстоятелен е бил поддържания от ответника процесуален довод ,че няма достъп до съответните документи ,съответно няма основание да му се възлага задължение да ги представи по делото. Колкото до поведението му преди завеждане на делото , вместо да съобрази обстоятелствата , които са му известни и да предприеме предписаните му от закона действия , работодателят е предприел единствено постъпки , които да го ползват при уволнението на конкретния работник, в нарушение на императивната норма на чл. 333 ал.1 т.3 от КТ Като при тези обстоятелства е приел за законосъобразно освобождаването на ищеца от работа със заповед № 21 от 28.04.2005г на Изп. директор на „М” А. при основанията на чл.328 ал.1 т.2 от КТ , като при уволнението ищецът вече е имал медицинска констатация за заболяване , даващо закрила съгласно чл. 333 ал.1 т.3 от КТ , без да е било поискано и да е налице предварително разрешение на инспекцията по труда , Окръжен съд гр. М. е дал неправилно тълкуване на императивната норма , обвързвайки обективните предпоставки на закрилата в този случай с данни от анкета, които нямат пряко доказателствено значение за релевантните обстоятелства. Отрицателният отговор на работника по въпрос в анкета относно заболяване , в никаква степен не може да бъде преценен като злепоставящ усилията на работодателя да изпълни задълженията , възложени му по чл. 1 ал.2 от Наредба №5 от 20.02.1987г. , ако преди анкетираното лице да отговори на поставения въпрос , данните за здравословното състояние на същия са съобщени и станали известни на работодателя в качеството му на осигурител ,тъй като същите са обективирани в медицински документи и са обуславяли реда за явяване пред ТЕЛК. Решаващо за изхода от настоящия спор е липсата на предварително разрешение по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ, като закрилата по този ред не може да бъде компроментирана в случай , че работодателят не е изпълнил предварителното си задължение по чл. 3 от Наредба №5/1987г да представи съответните, в случая служебно постъпили при него медицински документи по диагностициране на конкретното и други заболявания , за установяване от ТЕЛК. На това основание, предвид чл. 344 ал.3 от КТ , уволнението на ищеца по атакуваната заповед № 21 от 28.04.2005г на изп. директор на „М” А. следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а постановеното в обратния смисъл въззивно решение следва да се отмени ,като трудовият спор се разреши по същество от настоящата инстанция . Успешното провеждане на иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ обуславя и уважаването на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Доказан по основание и размер е иска за обезщетение поради оставане без работа за период от шест месеца след уволнението . Видно от представеното копие от трудова книжка ,работникът Н. Г. не е постъпвал на работа при друг работодател , както и съгласно приложената сл. бележка №3921 на Бюро по труда, до 21.11.2005г е бил в принудителна безработица. Искът е доказан по основание за целия шестмесечен период , размерът на обезщетението е установен по приетото заключение на вещото лице Л. З. и възлиза на 3184,98 лева. За този размер на претенцията производството по иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ е висящо пред настоящата инстанция , като делото е на ход по допуснато касационно обжалване в тази част включително (но не и за разликата до първоначално посочения размер от 3200 лева по този иск), след постановяване на въззивно решение при повторното му разглеждане от Окръжен съд Монтана, предвид връщането на делото за ново разглеждане с решение №229 от 07.08.2008г на Софийски апелативен съд по реда на §2 ал.4 от ПЗР на ГПК , с неправилни указания . Обективно съединените искове следва да бъдат уважени, а ответникът следва да заплати на ищеца установените по делото разноски за всички инстанции ,а на бюджета съответните такси и разноски Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 21.11.2008г по гр.дело № 244/2008г. на Окръжен съд гр. М. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. С. Г. от гр. М., по заповед №21 от 28.04.2005 на Изпълнителния директор на „М„ А. гр. М., издадена на основание чл.328 ал.1 т.2 вр.чл. 329 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА Н. С. Г. от гр. М., ЕГН ********** , на заеманата преди уволнението работа „оператор на конвейр за монтаж на акумулатори” в„М„ А. гр. М., на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ . ОСЪЖДА „М„ А. гр. М. да заплати на Н. С. Г. от гр. М. с адрес ул. А. № 42 сумата 3184,98 лева обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за период от шест месеца,считано от 29.04.2005г , заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 27.06.2005г до окончателното изплащане , както и сумата 550 лв. разноски по делото за всички инстанции . ОСЪЖДА „М” А. гр. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на ВСС сумата 266,40 лева представляваща държавни такси и сумата 140 лева разноски за съдебни експертизи .     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: