4 Р Е Ш Е Н И Е №47 Гр.София, 18.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1021 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 12.11.2010г., постановено по гр.д.№ 3947/2007г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 24.10.2007г. по гр.д.№ 17766/2007г. на Софийския районен съд и са отхвърлените предявените от касатора против [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и Е В. М, [населено място] искове с правно основание чл.213 КЗ за сумата от 3287 евро, представляваща заплатено застрахователно обезщетение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано между ищеца – настоящ касатор и застрахования И. Б. да е възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в предвидената от 184, ал.1 КЗ писмена форма, и застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение за увреденото лице. Основание за този извод са оспорените компютърна разпечатка на полица № 99/011/143126 и преписка по щета № 207-6-62853-06, които не са подписани. С определение № 499/20.06.2012г. по т.д.№ 1021/11г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване за произнасяне по въпроса за доказателствената сила на един документ, материализиращ договор между страните, който е представен като компютърна разпечатка /оспорен от ответника/ и в писмен превод на български език /неоспорен/. Въпросът е въведен предвид на представената пред първоинстанционния съд компютърна разпечатка на застраховка за автомобила на И. Б. с полица № 99/011/143126 с начало на срока на договора 01.05.2005г. и изтичане му на 01.03.2009г. Посоченият документ е оспорен от ответника и въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е доказването на договора за имуществено застраховане. Пред въззивната инстанция е представена застрахователната полица № 99/011/143126, но съдът е констатирал, че срокът на действие на застраховката започва да тече от 14.03.2005г. в текста на немски език, а в превода на български - от 14.03.2006г. Доказателствата са от значение с оглед на възражението на ответника по иска [фирма] за липсата на застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско” за автомобила със застраховател ищецът по иска към датата на настъпване на застрахователното събитие. Становището на настоящия състав произтича от следното: По силата на чл.184, ал.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или други писмен акт, като писмената форма е форма за действителност на договора. Компютърната разпечатка за съществуващо застрахователно правоотношение, която не носи подписите на страните по договора, не представлява писмена форма за действителност на договора. Предвид на заявеното възражение за липсата на имуществена застраховка с доказателствена сила за съществуването на застрахователно правоотношение се ползва представената полица в оригинал на немски език и в превод на български език. Съгласно чл.147 ГПК /отм./ документите, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български и ако съдът не може сам да провери верността на превода, назначава вещо лице. Констатирането на несъответствие между оригинала на документа и представения превод следва да се съобщи на страните или съдът служебно да назначи вещо лице за проверката на превода. В случая, несъответствието е в изписване на датата за начало на действие на застраховката. Установената допусната техническа грешка в превода не е основание за изключване на документа от доказателствата по делото. С оглед на конкретните факти по делото изписването на датата в документа, представен в превод на български език, не налага извод, че при настъпване на събитието / 04.10.2006г./ не е бил налице сключен застрахователен договор, тъй като и при допуснатата грешка в неоспорения превод на българския език началото на действие на полицата е 14.03.2006г., а в оригинала на немски език – 14.03.2006г. и към дата 04.10.2006г. застрахователното правоотношение не е било прекратено. По тези съображения съставът на ВКС, ТК, І отделение намира, че при преценка на доказателствената сила на представен по делото документ в оригинал на чужд език и в превод на български език, който не е оспорен от страните, съдът прилага нормата на чл.147 ГПК /отм./, като може и сам извършва проверката на превода и при констатиране на несъответствие следва да уведоми страните и/ или да назначи вещо лице. При тези данни по делото въззивното решение е неправилно. В нарушение на правилото на чл.147 ГПК /отм./ решаващият състав не е зачел доказателствената сила на представената застрахователна полица на немски език и в превод на български език, което има за резултат и незаконосъобразност на извода му за несъществуването на застрахователно правоотношение но договор за имуществена застраховка „Каско”. Безспорно е, че е настъпило твърдяното застрахователно събитие и застрахователят - ищец по иска, е заплатил обезщетение за причинените вреди, поради което е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” съгласно чл.213 КЗ. Исковете са предявени срещу застрахователя [фирма] и при условията на евентуалност срещу причинителя на вредата и собственика на увреждащия автомобил. Искът срещу застрахователя следва да се уважи в размер на 3287 евро, а евентуалните искове следва да се оставят без разглеждане. По разноските. Ответникът [фирма] следва да заплати направените от касатора разноски по делото в размер на 3504.74 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение от 12.11.2010г. по гр.д.№ 3947/2007г. на Софийския градски съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], бл.8 да заплати на [фирма], Ауершперщрасе 9, 5020 З., чрез адв. Т. Б., [населено място], [улица] сумата от 3287 евро /Три хиляди двеста осемдесет и седем евро/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение на основание чл.213 КЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.08.2007г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове на [фирма], предявени срещу [фирма], [населено място] и Е В. М, [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], бл.8 да заплати на [фирма], А 9, 5020 З., чрез адв. Т. Б., [населено място], [улица] сумата от 3504.74 лв. /Три хиляди петстотин и четири лв. и 74 ст./ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.