Р Е Ш Е Н И Е № 500 град София, 03.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1820 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по две жалби, изготвени от адвокат Д. Н. – защитник на подсъдимите Г. Н. Х., Д. И. Т., Д. И. Т. и К. Т. А., както и от адвокат Г. Г. – защитник на подсъд. К. Т. А., против Решение № 239 от 16.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 346/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІІ състав, с искане за отмяна и оправдаване на подсъдимите или с алтернативи за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанията. Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Процесуалните нарушения са обосновани с накърнено право на защита на подсъдимите, породено от отказите на съдилищата да удовлетворят техни доказателствени искания, както и с неправилен доказателствен анализ, изграден от предположения. Жалбоподателите още твърдят, че не са извършили вменените им престъпления, поради което е неправилно е приложен материалния закон, а наложените им наказания са явно несправедливи. В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което пледира да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 239 от 16.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 346/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, VІІІ състав, потвърдил присъда № 7 от 19.02.2013 г. по н.о.х.д. № 383/ 2012 г. на Окръжен съд - Враца, с която подсъдимите Г. Н. Х., Д. И. Т., Д. И. Т. и К. Т. А. са признати за виновни в това, че на 29.11.2011 год. в района на местността „Сл. д.”, в землището на гр В., в съучастие като съизвършители, без съответно разрешение и в нарушение на чл. 148, ал. 1 от Закона за културното наследство търсили археологически обекти, като при извършване на деянието са използвали специални технически средства – металдетектори, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК им били наложени наказания от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Всеки от четиримата подсъдими самостоятелно бил признат за виновен и в това, че на същата и място, в нарушение на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001/2011 г. на министъра на културата, противозаконно да е държал оръдие – металдетектор (всеки индивидуализиран с отделни белези), за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл.54 от НК на всеки били определени наказания от шест месеца лишаване от свобода. Тримата подсъдими Г. Н. Х., Д. И. Т. и Д. И. Т. поотделно били признати за виновни и в това, че на 29.11.2011 г. в района на местността „Сл. д.”, землището на гр. Вр. и в дома си, всеки да е държал повече от три археологически обекти, които в нарушение на чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра за движими културни ценности, не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр.2, алт.2 и чл. 54 от НК им били наложени наказания от десет месеца лишаване от свобода както и глоба в размер на 3 000 лева. Съдът наложил на всеки един от подсъдимите, на основание чл. 23 от НК, едно общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на 5 000 лева. Изпълнението на общите наказания лишаване от свобода отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. Металдетекторите (общо четири на брой) и лопатите (също четири броя) били отнети, на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, а също и археологическите обекти – на основание чл. 278, ал. 7. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. Касационният довод за наличие на съществено процесуално нарушение, породено от отказа на въззивния съд да удовлетвори доказателствените искания, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 315 от НПК не обвързва съда с безусловното му задължение да удовлетвори всяко искане на страните за събиране на нови доказателства. Съдът разполага със суверенното правомощие да преценява основателността на тези искания (чл. 327, ал. 2 – 4 от НПК). Когато това се налага за разкриване на обективната истина и новите доказателства биха имали значим принос за всестранното, обективното и пълното изследване на всички обстоятелства по делото, както и за правилното му решаване, въззивният съд следва да събере и провери тези нови доказателствени източници. Настоящият случай не е такъв. Софийският апелативен съд е намерил за неоснователни исканията на подсъдимите, представящи за части от куршуми експертно означените като археологически обекти оловни тежести за рибарска мрежа и оловни части от поставки, както и да бъде изяснено функционирането на металотърсачите, иззети като веществени доказателства по делото, поради което правилно е отказал да назначи нови експертизи. Лишено от основание е и възражението, че присъдата и потвърдилото го въззивно решение почиват на предположения. Събраните по делото доказателствени средства въззивната инстанция е подложила на собствен анализ, с който е потвърдила констатациите на първоинстанциония съд. С доверие са били приети показанията на полицейските служители свид. В. С. и свид. П. М., които заварили четиримата подсъдими, всеки снабден с металотърсач и права лопата, да копаят в известната с археологически находки местност край гр.В. Металдетекторите и лопатите били предадени доброволно по делото, както и намерените от подсъд. Х. и подсъд. Т. на място археологически обекти. Последните били съпоставени с други археологически обекти, открити при претърсване на жилищата на подсъдимите Т., Х. и Т., което е позволило на съдебните състави да отхвърлят като несъстоятелна версията на подсъдимите, че издирвали в местността „Сливова дръмка” изоставен електропровод. Доказателствените източници са обсъдени с нужното внимание и задълбоченост, както поотделно, така и в съвкупност помежду им. Изложените с тях факти са възприети според точното им съдържание и вярна интерпретация. Не е допуснато претендираното нарушение на процесуалните правила, тъй като вътрешното убеждение на съдилищата е основано на правилна доказателствена проверка. Наведеният касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е неоснователен. Задружните усилия на четиримата подсъдими, заварени от полицейските органи, правилно са били квалифицирани като реализиращи престъпление по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Поведението на дейците е било насочено към нерегламентирано издирване на археологически обекти, заради което провеждали разкопки и ползвали технически средства (металотърсачи и прави лопати). Престъплението е на формално извършване, поради което за възникване на наказателна отговорност не е необходимо в хода на търсенето дори да е бил намерен археологически обект. Достатъчно е от действията на дейците да може да се направи сигурен извод, че те съвместно търсят археологически обекти. За това свидетелстват прясно изровената пръст, разположението на четиримата подсъдими на сравнително близко разстояние един от друг, съоръжаването им лопати и металотърсачи, а самоволните изкопни работи се извършвали в известна с историческото минало и богата на артефакти местност. Общността на умисъла не се разкъсва от обстоятелството, че подсъд. А. не бил видян от полицейските служители да копае или да държи с ръце металотърсача, макар тези предмети да били непосредствено до него. Откритите при претърсване в жилищата на подсъдимите Г. Х., Д. Т. и Д. Т. множество археологически обекти, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред от техните държатели, е наложил убедителен извод за самостоятелно осъществените от всеки един от тях престъпления по чл. 278, ал. 6 от НК. Материалният закон за тези два вида престъпления е приложен законосъобразно и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за оправдаване. Неправилно подсъдимите са били осъдени за престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК. Фактите по делото разкриват, че металотърсачите са използвани за търсене на археологически обекти в местност в землището на гр.В. Металотърсачът представлява техническо средство, предназначено за откриване на намиращи се в земята метални предмети и заради тази си специфична функция е предпочитан уред в съвременната археология при извършване на теренни проучвания, както и в иманярството. Използването на предвидените в чл. 277а, ал. 3 от НК технически средства е въздигнато като квалифициращ случай на престъпленията по чл. 277а, ал. 1 и 2 от НК. Когато деецът си служи с такива технически средства за противозаконно търсене на археологически обекти изпълнителното деяние (по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК) поглъща противозаконното държане на същите тези средства като оръдие – предмет на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Затова и подсъдимият не може да носи едновременно наказателна отговорност по чл. 277а, ал. 3 от НК и по чл. 277а, ал. 7 от НК. Съдилищата не са съобразили съотношението между поглъщащ и погълнат състав на двете престъпления и неправилно апелативният съд е потвърдил, а окръжният съд - е осъдил четиримата подсъдим и за противозаконно държане на металотърсачите по чл. 277а, ал. 7 от НК, което да е извършено в идеална съвкупност с друго престъпление. Доводът на касаторите за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателен, макар и не по изложените в жалбите съображения. Въззивното решение и присъдата на Врачанския окръжен съд в тачи част следва бъдат отменени, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, а подсъдимите: Г. Н. Х., Д. И. Т., Д. И. Т. и К. Т. А. – оправдани за престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Наложените наказания на всеки един от подсъдимите не разкриват придадените им от тях основания за явна несправедливост. Определени са еднакви санкции за съответния вид престъпна дейност: една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева (по чл. 277а, ал. 3 от lIK) и десет месеца лишаване от свобода и глоба от 3000 лева (по чл. 278. ал. 6 от НК). Въззивната инстанция е обосновала вида и размера на отделните санкции при наведени всички индивидуализиращи предпоставки. Не се откриват изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, които да наложат приложението на института по чл. 55 от НК. Санкцията е справедливо отмерена, съобразена с личността на всеки от подсъдимите, с тежестта на извършените от тях престъпления и с целите по чл. 36 от НК, като не нарушава изискването по чл. 348, ал. 1. т. 3 от НПК. Правилно е приложен институтът на съвкупностите, като на основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, към което е присъединена глобата от 5 000 лева. Намесата на касационната инстанция за оправдаването на четиримата подсъдими по чл. 277а, ал. 7 от НК не влияе върху правилата на чл. 23 от НК. Първоинстанционната присъда и потвърдителното решение в наказателно-осъдителната част по чл. 277а. ал. 7 от НК подлежат на отмяна и подсъдимите – на оправдаване, докато в станалата част въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 239 от 16.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 346/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, VІІІ състав и присъда № 7 от 19.02.2013 г. по н.о.х.д. № 383/ 2012 г. на Окръжен съд – Враца в наказателно-осъдителната част по чл. 277а, ал. 7 от НК и оправдава подсъдимите Г. Н. Х., Д. И. Т., Д. И. Т. и К. Т. А. да са извършили престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.