Р Е Ш Е Н И Е № 388 София, 09.11.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора К. Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 336/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдените К. Г. С., В. Б. Г. и В. В. С. за проверка по реда на възобновяването на решението от 20.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 12/2010 год. по описа на Монтанския окръжен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения К. С. и служебно назначения му защитник адв. П. се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 - 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до налагане на явно несправедливо наказание. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането и в съдебно заседание от осъдените В. Г. и В. С. и служебно назначените им защитници адв. Б. и адв. Г. се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 НПК във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата им и до неправилно приложение на матеиралния закон с осъждането им по обвинението, което не е доказано от обективна и субективна страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че е налице основание за възобновяване на делото само в частта за правната квалификация на деянието на осъдените В. Г. и В. С., което налага въззивното решение да бъде изменено, като бъде прието, че двамата са действали като помагачи, без да се променят наказанията им. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 12.10.2009 год. постановена по НОХ дело № 656/2009 год. Л.ският районен съд е признал подсъдимите К. Г. С., В. В. С. и В. Б. Г. за виновни в това, че за времето 13-17. 05.2005 год. в гр. Л., първият в условията на повторност, а останалите в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители помежду си и с Р. С. М., Е. А. В., Б. Р. И., Д. Н. П., С. В. П., Е. С. Й. и Л. А. П., които също са признати за виновни и осъдени, чрез използване на моторно превозно средство, отнели от владението на БКР”Дунав” АД гр. Л. 600 кг. леярски чугун на стойност 501.54лв, без съгласието на представителите на посоченото юридическо лице и с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4 и 7 във вр. с чл. 194 ал.1, чл.20 ал.2 и чл. 54 НК за първия и по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, чл. 194 ал.1 , чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК за останалите двама ги е осъдил както следва: К. С. на една година лишаване от свобода в затвор при първоначален общ режим, а В. В. С. и В. Б. Г. на по три години лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. С въззивно решение от 20.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 12/2010 год. Монтанският окръжен съд е изменил присъдата само в частта по осъждането на подсъдимите В. В. С., С. В. П., В. Б. Г. и Л. А. П., като на първите трима е определил наказанията при условията на чл. 55 ал.1т.1 НК и ги е намалил на по една година и шест месеца, а за последния е приел, че е извършил деянието в качеството на помагач и го е квалифицирал като престъпление по чл. 195 ал.1т.4 във вр. с чл. 20. ал.4 НК. Решението не подлежи на касационното обжалване и присъдата е влязла в сила. Исканията са процесуално допустими, защото са направени от легитимна страна, в срока по чл. 421 НК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателното дело, а разгледани по същество са неоснователни. По искането на осъдения К. Г. С.: Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение, с което е потвърдена в частта по осъждането му присъда на Л.ския районен съд, при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, се мотивира с допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционния съд съществено е нарушил правото му на защита, като не му е дал възможност да си осигури договорен защитник и го е признал за виновен по обвинението, без да са доказани собствеността на предмета на престъплението и неговото количество, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушенията, не е отговорила на доводите му против правилността на присъдата, не е разяснила възможността на необжалвалите подсъдими да се присъединят към жалбите Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред Монтанския окръжен съд е проведено в съответствие с изискванията на процесуалните правила, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3т.1 НПК, довели до ограничаване правото на подсъдимия на справедлив процес. В съответствие с правомощията си въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда, въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Самостоятелно ги е анализирала и не е имала основание да направи различна преценка за достоверността им и други фактически и правни изводи. Възприетите от нея фактически констатации, че през месец май 2005 год. подсъдимите Р. М., Е. В., К. С., Б. И., Д. П., С. П. и Е. Й. отишли в завод БКР " Д.", в едно от складовите помещения на който се съхранявали чугунени отливки, собственост на ТД” Държавен резерв”, изнесли от помещението 600кг на стойност 501.54лв и ги оставили на територията на съседния завод “Първи май”, уговорили се с охраната на този завод- под. Л. П. срещу заплащане да допусне товарен камион на територията му, с който да ги изкарат, извикали и подсъдимите В. В. и В. Б. да им помагат, натоварили отливките и ги предали като вторични суровини, не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателства. Те не се оспорват и пред настоящата инстанция, като не се сочат нарушения на правилата за събиране, оценка и проверка на доказателсвата от които са приети за установени. Законосъобразен е изводът, че самопризнанията на подсъдимия са годно доказателствено средство, което следва да бъде ценено наред с всички останали, независимо, че присъдата не може да се основава само на него. При снемане на обясненията му К. С. е признал, че е участвал при извършване на кражбата, в пренасянето на чугунените отливки от единия в другия завод и след това в товаренето и продажбата им. Тези самопризнания са подкрепени от обясненията на останалите подсъдими и другите доказателства, в това число и показанията на св. В. М., който с товарния си автомобил ги е превозил до пункта за изкупуване, както и на свидетелите, които са ги изкупили. При приетите фактически констатации мотивирано е отхвърлен довода, че е осъден без доказателства. Първоинстанционният съд е контатирал противоречието в доказателствените материали относно количеството на предмета на престъплението и е приел най-благоприятното за подсъдимите, поради което неоснователно се поддържа, че са осъдени при недопустимо предположение. Събраните доказателства са категорични и относно собствеността на предмета на престъплението. На стр. 5-7 от мотивите на решението съдът обсъдил доводите на жалбоподателите и е посочил основанията, поради които не приема изложените в подкрепа на жалбите им съображения. Действително е обсъждал страведливостта на наказанията и на подсъдими, които не са обжалвали присъдата, но с това не е ограничил правата на обжалвалите подсъдими. Мотивите са ясни, не съдържат вътрешни противоречия и от тях осъдения К. С. е узнал защо е осъден правилно с присъдата. Налице е ясно изразена вола на съда, намерила израз в двете части на съдебния акт за изменяване на присъдата само по отношение на подсъдимите В. С., В. Г., С. П. и Л. П. и за оставянето й в сила по отношение на останалите обжалвали я подсъдими. Липсата на потвърдителен диспозитив, което не е релевирано като оплакване от осъдения, но се констатира при служебната проверка на въззивното решение, не опорочава волята на съда до степен, която да налага отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане. Неоснователен е довода за съществено отраничаване правото на защита на осъдения от първоинстанционния съд, което не е отстранено от въззивната инстанция. Л.ският районен съд е изпълнил процесуалното си задължение, като му е указал в призовката, че има право да се яви в съдебно заседание със защитник. Имал е достатъчно време да организира защитата си и понеже не си е упълномощил защитник, съдът му е назначил служебен. Декларирал е, че не желае да бъде защитаван от служебен защитник, но не е предприел действия да си упълномощи защитник, както в тази инстанция, така и пред въззивната инстанция. След назначаването на служебния защитник, изрично е декларирал, че не възразява по участието му в процеса. Неоснователен е и довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция, намерило израз в това, че не е разяснено правото на необжалвалите подсъдими да се присъединят към жалбите. С този довод по същество се релевира нарушение на чужди процесуални права, което е процесуално недопустимо. Правото на жалба е лично и от подсъдимия зависи дали ще го упражни и в какъв обем. Необжалвалите подсъдими са били редовно призовани за двете съдебни заседания пред въззивната инстанция и не са изявили желание да се присъединят към жалбите. Дори и съдът да не им е разяснил тази процесуална възможност, с което е уграничил правото им да участват във въззивната проверка на присъдата, с това е нарушил техните права, а не правата на обжалвалите подсъдими. При приетите за установени от решаващите съдилища фактически констатации, материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвинението. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението кражба, както и приетите квалифициращи обстоятелства използване на МПС и повторност. Извън доводите, че неправилно е посочен собственика на вещта, което е без значение за съставомерността на деянието като престъпление кражба и за липса на доказателства за нейното количество, от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за неправилно приложение или нарушение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Оплакването за постановяване на влязлото в сила решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Наказанието не само формално е определено в рамките на закона, както се поддържа от осъдения, но е индивидуализирано в размер на минимума, предвидена за престъплението. За да определи този обем наказателна принуда съдът не е оценил превратно относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 НК, а доколкото не е отдал необходимото значение, като обстоятелства, които завишават обществената опасност на деянието и дееца наличието на две квалифициращи обстоятелства, всяко едно от които достатъчно за съставомерност като престъпление по възведеното обвинение и на три предходни осъждания за кражби, това е довело до явно несправедливото му занижаване. По малко по размер наказание би могло да бъде определено само при условията на чл. 55 ал.1т.1 НК, а сам осъденият не сочи наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко минимално предвиденото за престъплението наказание от една година лишаване от свобода. По искането на осъдените В. Б. Г. и В. В. С.: Оплакването на осъдените за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК, което се мотивира с осъждането им за престъпление, което не е осъществено от обективна и субективна страна, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Проверката за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото тези правила не са нарушени, като първоинстанционният съд е събрал достатъчен по обем доказателствен материал, който е оценил съобразно действителното му съдържание и е направил от него точни фактически и правни изводи. Не е превратно оценена информацията съдържаща се в обясненията на двамата, в които са установили в кой момент са се сключили и какви конкретни действия са извършили. Безпротиворечиви са доказателствата, че двамата са участвали в товаренето на чугунените отливки в автомобила, като са възприели, че не се касае до отпадъчно желязо. Подробно са обсъдени обясненията им за липсата на умисъл, че извършват противозаконна дейност, защото товаренето се извършвало в присъствието на пазача. Мотивирано е прието, че двамата са участвали в престъплението като съизвършители, защото без натоварването и извозването на чугунените отливки не би могла да бъде установена трайната фактическа власт, даваща им възможност да ги ползват и се разпореждат с тях като със свои. За съставомерност на деянието като кражба е необходимо задружното участие на всеки един от съизвършителите и само в някои от елементите на изпълнителното деяние. В конкретния случай е без значение за квалификацията на деянието на двамата като съизвършителство факта, че не са участвали в действията по прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението, чрез изнасянето му от складовото помещение. Кражбата е довършена с установяването на трайната фактическа власт върху предмета на престъплението, а такава е установена и посредством техните действия, поради което неоснователно се поддържа и от представителя на обвинението, че двамата са участвали като помагачи. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователно. Производството пред възивната инстанция е образувано и по жалби на подсъдимите В. Г. и В. Г., като от първия е поддържан единствено довод за допуснато нарушение по чл. 303 ал.1 НПК, с осъждането му без доказателства, а от втория и за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд с разглеждането на делото по реда на чл. 269 НПК по отношение на подсъдимия Л. П. и ограничаване правото му на защита с отказа да му бъде дадена възможност да си упълномощи защитник. Както беше посочено по- горе във връзка с искането на осъдения К. С. въззивното производство е проведено по надлежния процесуален ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3т.1 НПК, довели до ограничиване на правата им. Съдът изцяло и по наведените доводи е проверил правилността на присъдата. В мотивите на въззивното решение отговорил на оплакванията за допуснати нарушения при постановяване на присъдата и е посочил основанията, поради които частично ги възприема. Правилно е прието, че са били налице условията за разглеждане на делото в отсъствието на един от подсъдимите, който е напуснал пределите на страната и е имал упълномощен защитник в процеса. Във връзка с този довод следва да се отбележи, че осъдения Г. извън твърдението, че съдът не е положил усилия да издири и осигури присъствието на подсъдимия П. при разглеждане на делото, с което по същество са нарушени неговите права, не сочи с какво разглеждането на делото по този ред е попречило за разкриване на обективната истина. Мотивирано е отхвърлен и довода на подсъдимия В. С. на ограничено право на защита. Видно от отбелязването в съдебния протокол не е изразил категорична позиция по въпроса дали желае участието на защитник по делото, като от една страна немотивирано е възразил относно участието на определения от съда служебен защитник, като е поискал да му бъде дадена възможност да си осигури защитник в по-късен период, когато ще има парични средства да му заплати, а от друга страна е декларирал, че не желае да бъде защитаван от адвокат по делото. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Монтанския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдените нарушения и като неоснователни исканията им следва да бъдат оставени без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдените К. Г. С., В. Б. Г. и В. В. С. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 12/2010 год. по описа на Монтанския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение от 20.04.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: