О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 477 гр. София, 22.10.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 25 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, срещу решение № 2150/10.08.2018г. по в.т.д. № 2583/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №357/19.02.2018г. по т.д. №1509/2015г. на Софийски градски съд, ТО за осъждане на касатора на основание чл.193 КЗ /отм./ да заплати на „Обединена Българска Банка“АД, сумата от 99 648,35лв., представляваща неизплатени застрахователни обезщетения в полза на ищеца, в качеството му на трето ползващо се лице по застрахователна полица № 827/19.04.2004г. и Добавък №184/09.05.2008г., Добавък №206/20.06.2008г.,Добавък №247/25.09.2008г., Добавък №248/25.09.2008г., ведно със законната лихва от 12.03.2015г. до изплащането на сумата. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила, както и поради необоснованост на изложените от съда фактически и правни изводи. Поддържа, че съдът неправилно е обосновал крайния си извод за настъпил ефект на признаване на давността по отношение на процесните вземания по силата на представеното по делото писмо № 945/15.03.2012г., подписано от В. А., главен счетоводител на застрахователното дружество. Поддържа, че само по себе си качеството на главен счетоводител не придава допълнителна тежест и доказателствена стойност на направените изявления и доколкото те си остават направени от мним представител, подлежи на преценка кога и как търговецът е узнал за тях и какви действия е предприел. Прави оплаквания, че въззивната инстанция неправилно е приложила нормата на чл.301 от ТЗ като е приела, че поставянето на изходящ номер и печат от деловодството е пълно доказателство за узнаване от страна на представляващите дружеството на съдържанието на обективираното в писмото изявление и кой е негов автор. Необосновано е преценено и последващо писмо № 1279/04.4.2013г., което според касатора потвърждава единствено предявените пред застрахователя претенции по щети, но не и наличието на задължения. Също така поддържа, че писмо №945/15.03.2012г. не представлява признание на задължението по смисъла на ЗЗД, тъй като е дадено по силата на законово задължение за инвентаризация съгласно чл.22 от Закона за счетоводството и не е адресирано до носителя на притезанието „ОББ“ АД, а до „Униконсултинг“ АД чрез одитиращото дружество „Ер Ес Ем Би Екс“ ООД. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1. Относно предпоставките за прекъсване на погасителната давност по чл.116, б.“а“ от ЗЗД, когато изявлението за признание е направено от мним представител и подлежи ли на преценка това изявление според разпоредбата на чл.301 от ТЗ? 2. За да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД, следва ли то да бъде адресирано към кредитора или негов представител? Касаторът поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като по първия въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 49/04.04.2017г. по т.д. №50236/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., а по втори въпрос – на противоречие с решение №100/20.06.2011г. по т.д. №194/2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и решение №105/05.06.2014г. по т.д. №1697/2013г. на ВКС, I т.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът „Обединена българска банка“ АД оспорва касационната жалба, като счита, че същата не отговаря на условията за допускане на касационен контрол, а по същество е неоснователна. Подробни съображения излага в отговора на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Въззивният съд е установил, че сключените между „Униконсултинг“ АД и ЗД „Бул Инс“ АД два застрахователни договора с № 042207760827/19.04.2004г. и № 042207760814/19.04.2004 г., както и издадените 4бр. добавъка в полза на третото ползващо се лице – „ОББ“ АД установяват наличието на облигационно правоотношение между страните по спора. Посочил е, че покрит риск и по двата договора е неплащането на лизингови вноски по съответния договор за финансов лизинг (раздел IV), като размерът на обезщетението представлява сборът от неплатените лизингови вноски (раздел X, т.10,1). Приел е, че имущественият характер на застраховките обосновава приложението на кратката 3-годишна погасителна давност за вземанията по тях, като давността започва да тече от датата на настъпване на събитието, а според раздел IX, т. 9 от договорите застрахователно събитие настъпва с изтичането на 30 дни от съответния падеж на лизингова вноска по съответния договор за финансов лизинг. Установил е, че исковата молба на „ОББ“ АД е депозирана на 12.03.2015г. Направил е извод, че в представеното по делото писмо изх. № 945/15.03.2012г., съставено от ЗД „Бул Инс“ АД в отговор на писмо за потвърждение на салда от застрахования, се съдържа ясно и недвусмислено изразена воля за признаване на вземането по имуществената застраховка, като са прецизирани отговорите по всяко едно от четирите приложения, съдържащи аналитична информация. Приел е, че след като потвърдените салда са станали и част от собствения на търговеца отчет, то следва да се приеме, че отразените в него вземания и задължения са потвърдени. Също е приел, че след като не се спори, че лицето подписало писмото за потвърждение е служител на търговеца (главен счетоводител), подписало е писмото в изпълнение на служебните си функции, писмото е включено в деловодната система на дружеството с изходящ номер и печат на същото, то застрахователят на посочената дата е узнал за извършеното признание от негово име на претендираните вземания. Липсват доказателства в последствие да се е противопоставил на това признание, а дори и е налице последващо потвърждаване с писмо № 1279/04.04.2013г., подписано от директора на ЗД „Бул Инс“АД. Поради което въззивната инстанция е заключила, че направеното признание на задължението по застраховката с писмо изх. № 945/15.03.2012г. обосновава извод за признание на вземанията на ползващото се по застраховката лице и на основание нормата на чл. 116, б. „а” ЗЗД. Приела е, че на посочената дата давността е прекъсната и от 15.03.2012г. започва да тече нов тригодишен давностен срок, който към датата на предявяване на исковата молба 12.03.2015 г. не е изтекъл. Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният в изложението материалноправен въпрос относно правните последици на признание на вземането от мним представител и приложението на чл.301 ТЗ, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както сам твърди касаторът в касационната жалба въззивният съд изрично е обсъдил хипотезата на чл.301 ТЗ, но оплакването е, че необосновано е приел, че поставянето на дата и печат от деловодството на застрахователното дружество следва да се определи като действие по узнаване за извършеното от името на същото това дружество признание. Следователно първи въпрос не отговаря на изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият от поставените от касатора в изложението правни въпроси е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция относно наличието на признание на процесните вземания за застрахователно обезщетение от страна на касатора, с което е прекъсната погасителната давност. Отговорът на така формулирания въпрос е обусловил крайното правно разрешение по спора, поради което е изпълнено изискването по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо общото основание за достъп до касация. По поставения въпрос е налице и съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решение №100 от 20.06.2011г. по т.д. №194/2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №105/05.06.2014г. по т.д. №1697/2013г. на ВКС, I т.о., както и служебно известното на настоящия състав решение №98/26.07.2013г. по т.д. №851/2012г. на ВКС, I т.о., в които се приема, че за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от които произхожда. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на изводите на въззивния съд за съответствие с практиката на ВКС. Предвид извода за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъждат доводите за наличие на основанието по чл.280, ал.2., предл.3 от ГПК. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса “За да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, следва ли то да бъде адресирано към кредитора или негов представител?“ На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1992,97лв. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2150/10.08.2018г. по в.т.д. № 2583/2018г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1992,97 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: