5 Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 24.07.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1960 по описа за 2019 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 27/ 22.01.2020 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Е. Г. К. на въззивно решение № 2912/ 11.12.2018 год. по гр.д. № 2039/2018 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено частично решение № 19/03.01.2018 г. по гр.д. № 12306/2016 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен искът на Е. К. – М. против „ПИК НЮЗ” ЕООД, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лева – частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от думи и изрази, публикувани в електронното издание „Пик“, както следва: - на 27.05.2014 г., в статия със заглавие „ШОК! Ж. К. заряза сина си и пиянства по кръчмите“; - на 13.06.2014 г., в статия със заглавие: „Драма! Ж.К. заприлича на призрак, отдаде се на чашката заради провалената си любов“; - на 20.09.2014 г., в статия със заглавие: „Алкохолът съсипа Ж. К. и И. Е.! Красавиците се пропиха от мъка! Зрителите на „ВИП Брадър“ в потрес от вида им (снимки)“; - на 30.09.2014 г., в статия със заглавие: „ШОК! Голям бос поръчал сватбата на Ж. и Т., на купона имало бял прах“; - на 01.10.2014 г., в статия със заглавие: „Супер сензация в Пик и „Ретро“! След изцепките в Къщата: Отнемат детето на Ж. и Т.?“; - на 17.10.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал! Снабдяват Ж. и Т. с кокаин в Къщата на „ВИП Брадър“; - на 18.10.2014 г., в статия със заглавие: „Само в „Пик“ и „Ретро“! Бременността на Ж. - измама на „ВИП Брадър“; - на 23.10.2014 г., в статия със заглавие: „Сензационно! Ж. К. с фалшива диплома по право - бъкел не разбирала“; - на 24.10.2014 г., в статия със заглавие: „Ж. удари дъното във „ВИП Брадър“. Бутилката ми е удоволствието!“; - на 29.10.2014 г., в статия със заглавие: „Само в „Пик“ и „Ретро“: Ж. купила победата на Т. във „ВИП Брадър“!“; - на 01.11.2014 г., в статия със заглавие: „Трилър във "ВИП Брадър"! Т.: Мъртвец съм, ако напусна Ж.. Скандалният съпруг - роб до гроб на властната К.“; - на 09.11.2014 г., в статия със заглавие: „Само в Пик и „Час Пик“! Скандално разкритие за къщата! Ж. и Т. печелят ВИП Брадър с измама! Осигурили си победата с тайни договорки“; - на 12.11.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал в Пик и „Ретро“! Ж. продала „Мис България“ за победа във ВИП Брадър“. К. подарява конкурса на Н. Т., ако с Т. са № 1 в риалитито“; - на 15.11.2014 г., в статия със заглавие: „Ж. К. била нимфоманка, четирима я обладали накуп“ - на 12.12.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал! Лъсна тайна сделка на Ж. К. с ВИП Брадър“, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е решението в останалата му част, с която е отхвърлен иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева – частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от думи и изрази, публикувани в електронното издание „Пик“, както следва: - на 14.10.2014 г., в статия със заглавие: „Сензация във ВИП Брадър“ – Ж. К. бременна?!“; - на 25.10.2014 г., в статия със заглавие: „Жестока лична драма във ВИП Брадър! К. направила аборт в Къщата“ - на 15.11.2014 г., в статия със заглавие: „Интереси! М. заповядал на Ж. да остане с Т., той го върнал в Къщата“ и на 17.11.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал във „ВИП Брадър“! Ж. и Т. с яка подкрепа от продуцентите преди финала – вижте как ги бутат към победата“ като касаторката е осъдена да заплати на ответника разноски в общ размер на 1605 лева. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос : "Подлежат ли на проверка за истинност оценъчни съждения и фактически твърдения и има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му.” Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното: Въззивният съд е приел, че решението на Софийски градски съд следва да се отмени в осъдителната му част, тъй като предявеният иск е недоказан. Приел е от фактическа страна , че ответникът е издател на електронното издание „Пик“, публикувано в интернет сайта www.pik.bg, както и, че е собственик на домейна http:// www.pik.bg и, че в периода от 02.05.2014 г. до 12.12.2014 г. са били публикувани 19 броя статии в електронното издание „Пик“ с посоченото в исковата молба съдържание. Приел е, че ищцата е публична личност; твърдяла е, че описаните в статиите твърдения били неистински и обидни; представяли я като неморална и нечестна личност, която има различни зависимости; представяли я също като необразована, тъй като не може да получи диплома по законен начин, в следствие на което е претърпяла неимуществени вреди – душевни болки и страдания, изразяващи се в терзания, безпокойство и затруднения в контактите ѝ с близките и с околните. Въззивният съд е приел, че по делото пред първата инстанция не са събрани доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да установяват ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди. За установяването им в първата инстанция са били разпитани свидетелките М. и Я., които в показанията си основно са оборили твърденията в статиите, че ищцата е алкохоличка, че същата заспива по кръчмите, че няма диплома по право, че е направила аборт, но не установяват, че направените от ответната медия твърдения са повлияли по някакъв начин на душевно спокойствие на ищцата и на емоционалното й състояние. Освен това не било доказано и наличието на причинна връзка между предполагаемите вреди и конкретните 19 броя публикации в електронната медия, доколкото по делото било установено, че в същия период подобни и дори същите коментари са тиражирани и от други медии. Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно.Това право обаче не е абсолютно.Нормите,които го прокламират,въвеждат някои ограничения като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси/ чл.57,ал.2 КРБ/.Такова ограничително основание се съдържа и в чл.10,ал.2 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури,условия,ограничения или санкции,които са предвидени в закона,необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата /умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него/ и на клеветата /съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму/. Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни – издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията преди отпечатването на съответната публикация. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и за необоснованост. Поддържа се, че съдът не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал следствие на това до грешни и необосновани крайни изводи.Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск като частичен. Претендират се разноски. Ответникът „ПИК НЮЗ“ЕООД счита касационната жалба за неоснователна,а обжалваното решение - правилно и обосновано.Твърди,че ищцата не е ангажирала доказателства за претърпените неимуществени вреди от конкретните медийни публикации.Искането е за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Съобразно отговорът на материалноправния въпрос обжалваното решение се явява неправилно.Обосновавайки крайните си изводи съдът не е направил никакво разграничение по отношение съдържанието на процесните статии – не е изложил съображения кои изрази са оценъчни съждения,кои са обидни и кои са клеветнически твърдения. Въпросът за необходимостта от ясно разграничаване на клеветата, обидата и оценъчните съждения е относим и към въпросите: в кои случаи следва да се ангажира отговорността на издателя и как следва да се определи справедлив размер на обезщетение за репариране на претърпените от адресата вреди. Това е така, защото в нередки случаи едни и същи фактически твърдения се тиражират в различни печатни издания едновременно или през различни интервали от време. В тези хипотези възникват въпросите всеки от издателите ли носи отговорност за вредите и в какъв обем и как следва да се определи справедливия размер обезщетение. При липса на такова разграничение, направено след прецизен анализ на съдържанието на отделните публикации, крайният извод се явява необоснован. Освен това съдът не е обсъдил в тяхната цялост доказателствата, акцентирал е единствено върху заглавията на отделните статии, без да анализира съдържанието им в контекста на дадения отговор на обуславящия изхода на спора въпрос и не е анализирал доводите на страните във връзка с последните. При поддържан довод в отговора по исковата молба и по въззивната жалба, че изнесената с процесните статии информация се основава на други публични и общодостъпни източници, в това число предишни публикации /довод, който пряко е свързан с обосноваване на извод дали, доколко и във връзка с коя статия може да се ангажира отговорността на конкретния ответник/, въззивният съд е следвало да осигури възможност на страните да запълнят непълнотата на доказателствения материал, но не е сторил това, нещо повече – не е изложил никакви съображения във връзка с тези оплаквания. С оглед изложеното и предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, обжалваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 2912/ 11.12.2018 год. по гр.д. № 2039/2018 год. на Софийски апелативен съд . Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: