2 Р Е Ш Е Н И Е № 216 София, 16.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА Членове: МАЙЯ РУСЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2641/2016 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. И. К., подадена чрез пълномощника му адв. И. Н., с която се иска отмяна на влезли в сила решения № № 44 от 8. 01. 2010 г. и 1364 от 6. 07. 2010 г., и двете постановени по гр. д. № 1364/2010 г. на РС – Плевен, с които е допусната и извършена делба на недвижими имоти между Г. С. Ж., И. Г. С., А. И. К. и А. М. К., наследници на М. И. А.-П., починала 26. 04. 1954 г., и на С. И. А.-П., починала на 5. 01. 1953 г. Отмяната се иска на основание новооткрито обстоятелство – смърт на съделителя А. М. К., настъпила на 6. 05. 1992 г., преди образуване на делбеното дело, и ново писмено доказателство – решение № 295 от 26. 02. 2016 г. по гр. д. № 1558/2015 г. на Плевенския районен съд, влязло в сила на 17. 03. 2016 г., с което е обявена смъртта на А. М. К. и е определен денят на настъпването й. Твърди се, че посоченият факт и писменото доказателство са от съществено значение за делбеното производство в двете му фази, както и че молителят е бил в обективна невъзможност да узнае за тях и ги представи в хода на делбата. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане на предявения иск за делба. Ответната по молбата страна И. Г. С. изразява становище за основателност на същата и уважаването й. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 212 от 12. 07. 2016 г. по гр. д. № 2641/2016 г. на ВКС. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия. В случая исковото производство е било образувано по предявен от И. М. Ж. и А. И. К. срещу А. М. К. иск за делба на два земеделски имота – нива от 23,851 дка в м. „Спайското“, [населено място], имот № 042023 по плана за земеразделяне и нива от 10,019 дка в м. „М. П.“, [населено място], имот № 083003 по плана за земеразделяне. Твърди се, че собствеността е възникнала по силата на наследяване на сестрите С. И. А., поч. 9. 03. 1953г., и М. И. А., поч. 26. 04. 1954 г., и възстановяване на собствеността на наследниците им с решение № 2-1А от 24. 02. 1994 г. на ПК – [населено място] и скици № № Ф15978/9. 10. 2008 г. и Ф15979/9. 10. 2008 г. С решение № 44 от 8. 01. 2010 г. е допусната делба на имотите между Г. С. Ж., И. Г. С. /и двамата наследници на починалата след предявяване на иска съделителка И. М. Ж./, А. И. К. и А. М. К., при дялове: по 1/6 ид.ч. за Г. С. Ж. и И. Г. И. и по 2/6 ид.ч. за А. И. К. и А. М. К.. С решение № 1364 от 6. 07. 2010 г. по гр. д. № 4983/2008 г. е извършена делба на имотите, като на всеки от съделителите е разпределен недвижим имот, по реда на чл. 353 ГПК. Представеното от молителя писмено доказателство – решение № 295 от 26. 02. 2016 г. по гр. д. № 1558/2015 г. на Плевенския районен съд, влязло в сила на 17. 03. 2016 г., с което е обявена смъртта на А. М. К. и е определен денят на настъпването й – 6. 05. 1992 г., е от значение за делбеното производство, тъй като има отношение към определяне на участниците в съсобствеността, размерите на дяловете им, начина на извършване на делбата. Това е така, тъй като А. М. К. е наследник /син/ на общата наследодателка М. И. А., наследила сестра си С. И. А.. В делбеното производство А. М. К. е бил призоваван по реда на чл. 48 ГПК и му е бил назначен особен представител на разноски на ищеца, на основание алинея втора от цитираната норма. Същият е включен като съделител в решението по допускане на делбата и му е разпределен имот с решението по извършването й. С оглед доказателствата за настъпила още през 1992 г. смърт на същия, то по делото следва да вземат участие, като съделители, наследниците му. Ако е оставил като наследници лица, различни от вече конституираните като съделители съсобственици, то делбата следва да се допусне и извърши и с тяхно участие, а ако се наследява само от останалите съделители, делбата следва да се допусне и извърши само между тях. И в двата случая ще се променят участниците в съсобствеността и размерите на дяловете им, което ще рефлектира и върху начина на извършване на делбата. Новооткритото обстоятелство /настъпила на 6. 05. 1992 г. смърт на съделителя А. К./ е съществувало по време на разглеждане на делото за съдебна делба и в двете му фази, но не е могло да бъде известно на останалите съделители и на съда, тъй като обявяването на смъртта и датата на настъпването й е станало по съдебен ред, с решение, което е постановено и влязло в сила след приключване на делбеното производство. Приложеното към молбата писмено доказателство /решение № 295 от 26. 02. 2016 г. по гр. д. № 1558/2015 г. на Плевенския районен съд, влязло в сила на 17. 03. 2016 г./ е ново и е било невъзможно страната да се снабди с него до приключване на производството по иска за делба предвид факта, че производството по гр. д. № 1558/2015 г. на ПРС е образувано и решението по същото е постановено след приключване на съдебната делба в двете й фази. С оглед на горното, настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за уважаване на молбата. Въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство, ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, решение № 44 от 8. 01. 2010 г. и решение № 1364 от 6. 07. 2010 г., и двете постановени по гр. д. № 1364/2010 г. на РС – Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: