1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 103 Гр.София. 23 юли 2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 397/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Р. В., подадена чрез защитника му адв. Н., срещу въззивно решение № 507 от 17.12.2019 г., постановено по ВНОХД № 982/2019 г. по описа на Софийски Апелативен съд. В депозираната жалба се очертават основно оплаквания срещу справедливостта на определеното наказание, като схематично се твърди нарушение на материалния закон - липса на причинно-следствена връзка между деянието и резултата и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от касационната инстанция да измени въззивното решение, като намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа жалбата, като акцентира на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Редом с това поставя на обсъждане въпроси относно обосноваността на съдебното решение и доколко изводите за виновността на подсъдимия са съобразени с данните по делото за наличие на товарен камион в района на местопроизшествието, за лоши метеорологични условия и натовареност на съответния участък от пътя. Въз основа на тези доводи се отправя искане за намаляване на наказанието или приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Подсъдимият не се явява пред касационната инстанция и не взима лично отношение по жалбата. Повереникът на частните обвинители И., К. и Ю. П. - адв.Е. П. е на становището, че жалбата е неоснователна. Намира определеното наказание за справедливо, отговарящо на обществената опасност на деянието и дееца. Частните обвинители поотделно заявяват, че поддържат аргументите на повереника си. Желаят решението да се потвърди, а при възможност наказанието да се увеличи. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е основателна в частта, касаеща справедливостта на наказанието „лишаване от свобода“. Намира същото за прекомерно завишено, поради което поддържа искането на касатора за намаляването му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда на Пернишки окръжен съд, постановена на 30.04.2019г. по НОХД № 41/2019г. подс. К. В. е признат за виновен за това, че на 28.06.2018г. в гр. Перник, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. №.......на МПС, на пешеходна пътека тип М8.1 нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходната пътека не спрял, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. С. П., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „Б“, вр. ал.1, буква „в“, предложение 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал. 3, вр. ал.1, буква „в“, предложение 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от осем години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. С решение № 507 от 17.12.2019г., постановено по ВНОХД № 982/2019г. по описа на Софийски Апелативен съд, присъдата е била потвърдена изцяло. Жалбата на подсъдимия В. е частично основателна. Аргументите на касатора, обуславящи касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, се свеждат до оплакванията за липса на всестранност и пълнота на доказателствения процес. Посочва се, че въззивният съд не е съобразил правилно важни обстоятелства като видимост на мястото на инцидента, наличие на друго превозно средство и т.н. Подобни доводи са неоснователни, доколкото твърдението , че е имало камион в района на произшествието, който препятствал видимостта, е поставено на експертен анализ в рамките на назначена и изслушана от апелативния съд повторна авто-техническа експертиза. В мотивите на въззивното решение въпросът е анализиран правилно (стр.9 и 10 ) като се е достигнало до законосъобразното заключение, че дори при наличие на камион в платното за насрещно движение, подсъдимият е имал техническа възможност своевременно да възприеме пресичащия пешеходец и да спре избягвайки пътното произшествие. Не са останали извън вниманието на съда и фактори като метеорологични условия, адекватно засегнат в кредитираното заключение. Въз основа на всестранно, пълно и законосъобразно проведено следствие, въззивният съд е достигнал и до правилния извод за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено деяние по чл.343, ал.3,б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Оплакването за липса на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и причинения съставомерен резултат е неоснователно. С нужната категоричност апелативният съд е изложил съображения относно доказаното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия и настъпилите последици. Именно поради факта, че подсъдимият не е спрял на пешеходната пътека, за да пропусне преминаващия пешеходец, се е стигнало до настъпване на удар, причиняване на описаните увреждания и последвалата смърт на пострадалия П.. В рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК, се прави искане и за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Въпреки че не се посочва кое е то, настоящата инстанция намира, че защитата на подсъдимия желае преквалифициране на деянието по чл.343а НК, тъй като подобни искания са правени и пред двете предходни инстанции, а и в жалбата пред касационния съд отново се акцентира на въпроса за оказаната помощ на пострадалия от страна на подсъдимия. Съображенията, по които е отказана преквалификацията на деянието, са напълно основателни и са в унисон със законоустановените норми, изключващи възможността подсъдимият да се ползва от привилегирования състав на чл.343а НК, тъй като се касае за деяние извършено при условията на чл.343, ал.3 НК – деянието е извършено на пешеходна пътека. Основно в жалбата на подсъдимия се визира касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК и в тази насока се правят крайните искания за редуциране на наложеното наказание. При индивидуализиране на наказателната отговорност на подс. В. е извършено цялостна преценка на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд законосъобразно е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, респективно не следва наказанието на подсъдимия да се индивидуализира при условията на чл.55 НК. Касационната инстанция намира, че са налице основания, които да налагат корекция на наказанието в рамките на правомощията й в желаната от защитата посока. Въззивната инстанция е споделила тезата на първия съд, че адекватното наказание за подсъдимия е 7 години „лишаване от свобода“. Като смекчаващи вината обстоятелства са приети съдействието на подсъдимия при разследването и оказаната помощ на пострадалия, а за отегчаващи вината обстоятелства са посочени обремененото му съдебно минало (включващо и осъждане за престъпление по същата глава на НК) и административни нарушенията на правилата за движение по пътищата. В конкретния случай настоящата инстанция счита, че определеното наказание „лишаване от свобода“ се явява несправедливо завишено, като не е отчетена адекватната тежест на смекчаващите вината обстоятелства. Данните за личността, съдебното минало, поведението на подсъдимия след деянието и по време на наказателното производство не позволяват той да се оцени като личност, чието поправяне и превъзпитание ще се постигне с такъв дълъг срок на социална изолация. Целите на наказанието могат да се постигнат и за по-кратък период на лишаване от свобода, съответен на значимостта на смекчаващи обстоятелства, но съобразен и с адекватно оценените отегчаващи обстоятелства. Така наказанието ще запази своето превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия, без да загуби превантивно и предупредително отношение спрямо останалите членове на обществото. Касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр.с чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК за намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода на пет години. Що се отнася до наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС, то корекция в размера на същото не се налага. Направените изявления от частните обвинители в съдебно заседание пред касационния съд, че биха желали увеличаване на наказанието, не следва да се коментират. Касационна жалба от тях не е подадена, а исканията им са обективирани извън срока за атакуване на решението. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр.с чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК ,Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 507 от 17.12.2019г., постановено по ВНОХД № 982/2019г. по описа на Софийски Апелативен съд като намалява наложеното на подсъдимия К. Р. В. наказание „лишаване от свобода“ от 7 /седем/ години на 5 /пет/ години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: