О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 172   София, 01.04.2009 год.   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март пред две хиляди и девета година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                               ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                                     МАРИАНА КОСТОВА изслуша докладваното от съдията  Костова ч. т. дело № 142/2009 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е  по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Дружеството “Ч” АД, гр. С. е подало частна касационна жалба против определение №161 от 3.02.2009 г. по в. ч. гр. д. № 18/2009 г. на Б. окръжен съд. С последното е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение №744 от 10.12.2008г., постановено по гр.дело №894/2008г. на районен съд гр. Г.. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На основание чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че е налице противоречива съдебна практика по отношение на издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК във връзка с пълното изписване на трите имена на задълженото лице и не даването на възможност за отстраняване на нередовностите на заявлението/ чл.425, ал.2 ГПК/. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с приложението на чл.7 ГПК – съдът следва да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и е извършил процесуално нарушение като не е предоставил подходящ срок за отстраняване на нередовностите на заявлението. Към изложението са приложени ксерокопие на заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 11683/13.10.2008г. и заповед за изпълнение №1023/21.08.2008г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай въззивният съд е приел за правилно определението на районен съд, гр. Г., с което е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради правилното приложение от съда на процесуалните норми чл. 127, ал.1,т.2 във връзка с чл.412, т.4 ГПК – заявителят не е спазил разпоредбата на закона в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са вписани трите имена на длъжника. По допустимостта на касационното обжалване: Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, какъвто характер има и настоящото определение, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на В. касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за правомощията на съда в тази връзка представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно отхвърлянето на искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. И доколкото този въпрос е разрешаван по различен начин от съдилищата, видно от приложеното към частната касационна жалба доказателство, както и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на “Ч” АД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето Г. С. П. , въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.1 във връзка с чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно т.5 на образеца по Наредба № 6/2008г. трябва да бъдат посочени от заявителя трите имена на задълженото лице, ЕГН и адрес. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 412, т.4 ГПК, в която е предвидено, че заповедта трябва да съдържа трите имена и адресите на страните. Прието е също, че в заповедното производство съдът се произнася единствено и само въз основа на фактите, които се съдържат в заявлението, защото не разполага с каквито и да е възможност да събира доказателства за тях. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. От съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1, т.2 ГПК, следва извода, че редовността на заявлението включва името и адреса на ответника, като съгласно чл.412, т.4 ГПК разпоредбата следва да се тълкува, че под “името”, законът е имал предвид трите имена на задълженото лице. Следователно за да се счита за редовно заявлението по чл.411, ал.1 ГПК трябва заявителят да посочи трите имена на задълженото лице. Що се касае до релевираното от касатора второ оплакване, настоящият състав счита, че в заповедното производство е недопустимо даването на указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл.410, ал. 2 ГПК не препраща изрично към чл. 129 ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410, ал. 2 във вр. чл. 127 и чл. чл.128 ГПК и по основателността на искането по чл. 411 ГПК. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, която задължава съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт - заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127, ал. 1 ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението. Предвид изложеното, въвзивното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 161/3.02.2009 г. по ч. гр. д. № 18/2009 г. на Окръжен съд, гр. Б.. О. е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: