Р Е Ш Е Н И Е № 128/2017 год. гр. София, 12.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 412 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. К. И. и И. А. В., чрез пълномощника им адв. П. М., против въззивното решение от 29.08.2016 год. по гр. д. № 8328/2015 год. на Софийският градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.04.2015 год. по гр. д. № 36222/2011 год. на Софийския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касаторите, че Б. М. К. и Ц. М. К. са собственици на основание давностно владение на гараж със застроена площ 27 кв. м., находящ се в [населено място], р-н „К. с.”, [улица], в сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, с вход откъм северозападната част на сградата, при граници на гаража: от северозапад-двор, от североизток-вход на сградата и коридор за мазетата, от югозапад –гараж и от югоизток-мазе, заедно с прилежащите общи части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо имот пл. № 142, кв. 305, м. „Бул 9.” /бивша „К. с.-П. к.”/ и са осъдени ответниците С. К. /И./ и И. В. да им предадат владението върху описания имот. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му, като вместо това предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото във всички инстанции разноски. Ответниците Б. и Ц. К., чрез адв. Св. Л., оспорват касационната жалба с искане въззивното решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените разноски по делото. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото – ответниците в производството, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 319 от 7.07.2017 год. на ВКС. В него е прието, че въпросът за доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен нотариален акт при легитимация и на двете страни с документи за собствеността на имота е релевантен за изхода на спора, като произнасянето по него противоречи на представената задължителна съдебна практика – ТР № 11 от 21.03.13 год. по т. д. № 11/2012 год. ОСГК на ВКС, обусловило наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение относно едностранния характер на нотариалното производство, което не разрешава правен спор, че нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Спорът в случая касае легитимацията и на двете страни с документи за собствеността на имота, поради което и разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като произнасянето на въззивния съд се явява в противоречие с тези разяснения в тълкувателното решение, относими към настоящата хипотеза. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост само ако след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта. Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не може да отрече осъществяването на удостовереното с нотариалния акт придобивно основание само на база на опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в нотариалния акт придобивно основание, както в случая приел въззивният съд. Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение въззивният съд приел, че при оспорване от страна на ответниците, сега касатори, на нотариалния акт на ищците за собственост на процесния гараж в тяхна тежест е да опровергаят признатото с акта придобивното основание – давностно владение, което не са постигнали чрез провеждане на пълно обратно доказване, като в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил релевираните от ответниците, сега касатори възражения срещу предявения иск и поддържаното от тях придобивно основание. Освен оспорване на твърдението на ищците за осъществяване на последиците на придобивна давност върху спорния гараж, вкл. и поради законовата забрана за това след отчуждаване на имота /гаража/ в полза на държавата /в каквато насока са представени писмени доказателства, вкл. и за отмяна на отчуждаване в полза на трети лица на част от другите отчуждени имоти/, същите са се позовали на придобиване на собствеността върху два броя гаражи, с посочена площ 52.73 кв. м., на основание представен договор за замяна на недвижими имоти от 27.12.2005 год. и нот. акт № 116/2007 год., т. е. оспорването на нотариалния акт на ищците се изразява и в доказване на претендираните от ответниците противопоставими права, което цели отпадане на легитимиращото действие на акта, с който ищците са се снабдили по-късно /н. а. № 177/2007 год./. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание, което би обосновало различен изход на спора. Като не е обсъдил тези доводи на ответниците в производството и представените по делото във връзка с тях доказателства, в т. ч. и приетото заключение на техническата експертиза относно идентичността на придобитите от ответниците по замяната с общината гаражи с процесния такъв, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по същество на спора за собствеността на спорния имот, при спазване правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 12 ГПК и чл.294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 29.08.2016 год. по гр. д. № 8328/2015 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: