Р Е Ш Е Н И Е № 114 София, 10 януари 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурор Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 520 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното Касационното производство е образувано по жалби: на адв.Х. Р., защитник на подсъдимия М. Т. М.; на частните обвинители Д. Н. А. и Д. В. Я., чрез повереникa им адв. Е. Е. против Решение №260003 от 16.05.2022г. по ВНОХД № 60/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. В жалбата на адв. Х. Р. се релевират касационни основания по чл.348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не е направила пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствените материали по делото, с което са нарушени разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Също така, според касатора незаконосъобразно проверяваната инстанция е отхвърлила доказателствените искания на защитата, с което е нарушено правото на защита на подс. М.. Изразява се становище за явна несправедливост на наложеното на подс.М. наказание, като се твърди, че при индивидуализацията му не са отчетени действията на другата подсъдима по делото Г. Д.. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно да оправдае подс.М. или да намали размера наложеното му наказание. Жалбите на частните обвинители Д. В. Я. и Д. Н. А., чрез повереника адв. Е. Е. са с напълно идентично съдържание. Поддържа се касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, само по отношение на наложеното на подс. М. М. наказание лишаване от свобода. Повереникът счита, че увеличеното от въззивния съд наказание „лишаване от свобода“ от четири на пет години е занижено – явно несправедливо и очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, тъй като съдът не е отчел негативните характеристики на подсъдимия. Твърди се, че с определения размер на наказанието лишаване от свобода от пет години няма да бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 от НК. За справедливо намира увеличеното кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на срок от 6 години. И в двете жалби се прави искане за изменение на въззивното решение, като се увеличи наложеното на подс. М. наказание „лишаване от свобода“ на шест години. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия – адв. Р., поддържа касационната жалба. Твърди, че поведението на подс. М. на мястото на произшествието се дължи на удара от въздушната възглавница. Счита, че въззивният съд неправилно е определил наказанието, наложено на подзащитния му, като не е отчел, че извършеното от подс.Д. деяние е довело до „съпричиняването“ на вредоносния резултат, както и не са отчетени данните за полаганите от него грижите за семейството му. Счита, че спрямо подс. М. целите на наказанието могат да бъдат постигнати с определяне на по-кратък срок на лишаването от свобода“. Моли съда да прояви снизхождение и да вземе предвид, грижите които той полага за прехраната на семейството си и които биха били възпрепятствани при изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Защитникът на подс. Г. Д. – адв. Ж., заявява, че подсъдима е признала изцяло фактите по делото и е изразила съгласие да не се събират доказателства за тях. Изтъква, че подсъдимата Д. е признала вината си и изразява съжаление, за това че действията й са довели до причиняване на вредоносния резултат. Моли съда да потвърди въззивното решение спрямо подсъдимата Д.. Повереникът на частните обвинители - адв. Е., поддържа касационните жалби и прави уточнение, че обжалва въззивното решение само спрямо подсъдимия М. на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, за увеличаване на наказанието лишаване от свобода на подс. М. на шест години. Представителят на прокуратурата, счита че проверяваните инстанции са изясни детайлно относимите факти по делото,като въззивната е направила пълен и изчерпателен анализ на доказателствения материал. Намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, законосъобразно и справедливо е отмерено. Подсъдимата Г. Д. в последната си дума изразява съжаление и моли за потвърждаване на въззивното решение. Подсъдимият М. М., редовно призован за заседанието пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намира следното: С присъда № 58 от 06.12.2017г., постановена по нохд № 29/2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимата Г. М. Д. е призната за виновна и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б.“б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК на подс. Д. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимият М. Т. М. е признат за виновен и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, пр. 3 и пр. 4, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл . 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е бил определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 2 от НК е постановено отложеното с присъда № 41/28.02.2013г. по НОХД № 1151/2012г. по описа на Районен съд - Стара Загора наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, да не бъде изтърпяно. На основание чл. 343г. от НК подсъдимият М. М. е лишен и от „право да управлява МПС“ за срок от ПЕТ години. С решение № 284/29.11.2018г., постановено по внохд №545/18г., Пловдивският апелативен съд е отменил горепосочената първоинстанционна присъда и е върнал делото на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. С присъда № 29 от 21.07.2020г., постановена по нохд № 539/18г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимата Г. М. Д. е призната за виновна за това, че на 19.12.2015г., на път III-6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „име“ - [населено място], в землището на [населено място], източно от [населено място], в посока север – юг, при управление на лек автомобил, марка „марка“ модел „модел“, рег. [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение по чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 25, ал. 2, изр.1 от ЗДвП и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и в условията на независимо съпричинителство заедно с М. Т. М., като водач на лек автомобил марка „марка“, рег. [рег.номер на МПС] , по непредпазливост е причинила смъртта на П. Д. А., както и многостепенна средна телесна повреда на Д. В. Я., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр. 2, б.“б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата На основание чл. 343г от НК на подс. Д. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимият М. Т. М. е признат за виновен, за това че на 19.12.2015г. на път III-6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „име“ - [населено място], в землището на [населено място], източно от [населено място], в посока север – юг, при управление на лек автомобил, марка „марка“, рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, чл.21, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и чл. 150 от ЗДвП и в условията на независимо съпричинителство с Г. М. Д. – като водач на лек автомобил марка „модел“, рег. [рег.номер на МПС] , по непредпазливост е причинил смъртта на П. Д. А. и многостепенна средна телесна повреда на Д. В. Я., като след деянието е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.2, пр.3 и пр.4, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.54 от НК е му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 2 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно и отложеното по присъда № 41/28.02.2013г. по нохд № 1151/2012г. по описа на Районен съд - Стара Загора, наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.343г. от НК подсъдимият М. М. е лишен и от правото да управлява МПС за срок от шест години. В тежест на подсъдимите Г. Д. и М. М. са присъдени направените по делото разноски. С решение № 260003 от 16.05.2022г., постановено по внохд №60/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив е изменена присъда №58/06.12.2017г., постановена по нохд № 29/17г. на Окръжен съд – Стара Загора, както следва: преквалифицирано е осъществено от подс. М. М. нарушение на правилата за движение от такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП; увеличен е срокът на наложеното на подс.М. наказание „лишаване от свобода“ от четири на пет години; признат е за невиновен в това, деянието да е осъществено в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ и чл. 150 от ЗДвП, както и за това да е управлявал МПС без необходимата правоспособност, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по тези обвинения. Със същото решение подс. Г. Д. е призната за невиновна в това деянието да е осъществила в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК е оправдава по това обвинение. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият М. М. е осъден да заплати направените във въззивната инстанция разноски. При извършената проверка на съдебния акт, постановен от контролираната инстанция, настоящият състав на касационния съд в изпълнение на задълженията си да следи за точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата, констатира допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. По делото до момента са проведени две първоинстанционни производства, както и две въззивни такива. Въззивният акт, който е предмет на настоящата касационна проверка е постановен по внохд № 60/21г. По това дело предмет на въззивна проверка е била първоинстанционната присъда № 29 от 21.07.2020г., по нохд № 539/18г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Постановеното от АС-Пловдив изменително решение е по отношение на присъда № 58 от 06.12.2017г., постановена по нохд № 29/2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, която не е била предмет на въззивен контрол при второто въззивно производство. По делото има постановен съдебен акт с напълно идентични данни(посочен по-горе), но това е първата първоинстанционна присъда, която е била отменена от първия въззивен състав и делото е било върнато за ново разглеждане на първата инстанция. При тези данни, настоящият състав не може да осъществени надлежна касационна проверка, предвид липсата на годен съдебен акт. Контролираният съд не е осъществил дължимата се от него проверка на съдебния акт, постановен по нохд № 539/18г. от ОС – Стара Загора, който страните са протестирали и обжалвали пред него. Така допуснатото от въззивната инстанция нарушение на процесуалните правила освен съществено е и от категорията на абсолютните, и налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Решението следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта по отношение на подс. Д., независимо, че същата не е депозирала касационна жалба, тъй като допуснатото нарушение, касае и потвърдителната част на въззивния акт, а и става въпрос за обвинение срещу двамата подсъдими за престъпление извършено при независимо съпричинителство. При новото разглеждане на делото, съдът следва да отстрани посоченото процесуално нарушение и осъществи правомощията на въззивна инстанция по отношение на атакувания съдебен акт, постановен по нохд № 539/18г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Предвид горните съображения и на основание чл.354, ал.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 260003 от 16.05.2022г., постановено по внохд № 60/2021г. на Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.