Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр.София, 03 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора Б. Джамбазов , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 873/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на В. Г. К. чрез защитника му – адв. Бл. Б. срещу въззивно решение № 153/16.06.2016 г. постановено внохд № 224/16 г. на Апелативен съд- Пловдив.. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК като са направени алтернативни искания –за оправдаването на подс. К., за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на въззивното решение, като се приложи чл. 66 от НК по отношение на определеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и неговият защитник.- адв. Б.. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата срещу въззивното решение е неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Според него в оспореното решение е направен пълен анализ на доказателствата по делото, като са дадени отговори на наведените възражения, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила.Наложеното наказание е справедливо, тъй като се касае за разпространение на наркотични вещества. Върховният Касационен съд след като обсъди доводите на страните в пределите на своите правомощия по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното: Касационната жалба е неоснователна. С присъда №12 от 22.03.2016 г. постановена по нохд № 33/2016 г. Окръжен съд – Пазарджик е признал подс. В. Г. К. за виновен в това, че на 27.04.2015 г. в [населено място] ,обл. П. без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана в различни обекти с общо нетно тегло 100,90 гр. на обща стойност 605,40 лв. и е разпространил като е предоставил по пътя между [населено място] и [населено място] на Д. Ш. високорисково наркотично вещество- марихуана с тегло 0,65 гр. на стойност 3,90 лв. , поради което и на основание чл. 354 а ал. 1 пр. 4 и пр. 5 от НК и във вр. чл. 54 ал. 1 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба 5 000 лв., като е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип. Съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество- предмет на престъплението, и е върнал на Р. Д. л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] . В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски. Присъдата е била обжалвана пред АС- Пловдив от подс. К. чрез защитника му – адв. Б.. С решение №153 от 16.06.2016 г. постановено по вохд № 224/2016 г. АС- Пловдив е изменил атакуваната пред него присъда и е намалил размера на наложеното наказание на две години лишаване от свобода и в частта относно разноските, които следвало да бъдат заплатени в полза на държавата, а не по сметка на РПУ- Панагюрище и е потвърдил присъдата в останалата и част. По отношение на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК Развитите в жалбата на касатора доводи са свързани с неправилна оценка на доказателствата и доказателствените средства, които са формирали вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, относно авторството на престъплението в лицето на подс. К.. Следващото оплакване в жалбата е свързано с липсата на мотиви в съдебните актове, което налагало отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При преценка на доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, ВКС не намери основания да се съгласи с твърденията за това, че въззивната инстанция е формирала изводите си след неправилна и превратна оценка на показанията на св. Ш. и В., като е приела, че подс. К. е осъществявал физическо държане на наркотичното вещество, намерено в ППС управлявано от св. Ш.. Въззивната съдебна инстанция е направила внимателен и обстоен анализ на доказателствена съвкупност като е акцентирала върху показанията на св. Ш., депозирани в хода на ДП по реда на чл. 223 от НПК пред съдия, на л. 23 от ДП, които са били приобщени към делото по предвидения процесуален ред- чрез прочитането им. Според касатора въззивната инстанция неправилно ги е ценила като годен доказателствен източник, тъй като свидетелят се е отрекъл от тях в съдебно заседание, като е посочил, че му е бил оказан натиск. Не е установено в хода на досъдебното производство срещу св. Ш. да е въздействано за да депозира показанията си от 30.04.2015 г. по нчд № 83/15 г., уличаващи подс. К. в извършване на деянието. Разпитът е протекъл съобразно процесуалните правила и свидетелят се е подписал на протокола, след като му е бил прочетен. Неоснователно е възражението, че показанията на св. Ш. депозирани в хода на ДП пред съдия не следва да бъдат ползвани и на още едно основание – а именно, тъй като К. и неговия защитник не са били уведомени за провеждането му. Разпитът на свидетеля е проведен на 30.04.2015 г., преди К. да придобие качеството на обвиняем. Ето защо органите на ДП не са имали задължение да уведомят К. и неговия защитник за провеждане на това действие. На следващо място за настоящата проверка е ирелевантно обстоятелството, поради какви причини К. е бил привлечен като обвиняем на 21.10.2015 г. - месеци по- късно, тъй като преценката за това кога и кой да бъде привлечен към наказателна отговорност е изцяло в правомощията на органа, който ръководи разследването – прокуратурата. Този факт не рефлектира върху процесуалната стойност на доказателствени източници, в това число показанията на св. Ш., които са били събрани и проверени преди привличането като обвиняем, щом са били спазени изискванията на закона. На следващо място верен е извода на съда, че показанията на св. Ш. от ДП не се намират в противоречие с показанията на св. В., който е възприел пакета у подсъдимия като топка, преди задържането му, за който последният признал пред него, че е марихуана. На последно място следва да се посочи, че въззивната съдебна инстанция не се е позовала само на този доказателствен източник, но и на останалите, от които е откроила показанията на св. В.. Тъй като не са били констатирани противоречия по значимите за предмета на доказване обстоятелства в наличната доказателствена маса, съдът с основание е приел, че те дават достоверна картина на хронологията на събитията - пътуването на подс. К. и св. Ш. от П. за С. и обратно и намирането на наркотичното вещество в МПС. Съдебните състави не са надценили значението на показания на св. Ш. от ДП, нито тези на св. В., депозирани пред ПОС, тъй като заявеното от двамата свидетели хармонира със съдържанието на протокола за претърсване на МПС, в който наркотичните вещества са били описани като открити между предната дясна врата и предна дясна седалка и в пепелника на автомобила. Неоснователно е възражението, че това писмено доказателствено средство не е съставено в съответствие с процесуалния закон, поради което също следвало да бъде изключено от доказателствената съвкупност. Напротив при провеждането на описаното в него действие са били спазени изискванията на чл. 163 и сл. от НПК, поради което то е било одобрено от съдия при съответния съд в рамките на законовия срок. При извършването му са присъствали поемни лица, подс. К. и Ш.. Описаното местоположение на намерените два обекта в лекия автомобил в протокола за претърсване и изземване не се противопоставя на гласните доказателствени източници – показанията на св. В. и св. Ш., както твърди жалбоподателя, тъй като видно от отразеното в албума, пакета с тревиста маса се намира между дясната седалка и вратата и това може да се обясни с предприетите действия на подсъдимия по освобождаване от веществото, непосредствено преди задържането му от полицейските служители, а не с това, че не е било държано от последния. Не се констатира процесуално нарушение по отношение на начина, по който иззетото наркотично вещество е било приобщено по делото. Проследимо е неговото движение по делото от момента на изземването му на 27.04.2015 г. , до предаването му за експертно заключение- осем дни по- късно, като не съществува съмнението, изразено от защитата по отношение на тези факти и за това, че след като наркотичното вещество не е било измерено още при изземването му, било възможно да бъде манипулирано съдържанието му. Видно от протокола за претърсване двата обекта са били надлежно опаковани в присъствието на поемни лица. След това на 5.05.2015 г. е съставен протокол № 415 от експерт при БНТЛ – ОД-МВР, в който изрично е посочил, че обектите, които е получил за изследването са били запечатани в хартиен плик с подписи на поемни лица. Описани и претеглени са обект № 1 и обект № 2, първият с тегло 99,01 гр.и вторият с 1,89гр. Установяване се, че след провеждане на изследването вещото лице е върнало остатъка от обектите, запечатани в отделен плик със силиконов печат на РДВР Пловдив 053, както и плика с опаковките към него. Същите обекти са предадени с протокол №36523 от 28.05.2015 г. за съхранение в ЦМУ отдел НОП. Несподеляемо е възражението на касатора за това, че съдебните състави са изградили изводите си за фактите и участието на подсъдимия в тях без да отчетат противоречията в доказателствената съвкупност. Напротив, въззивната съдебна инстанция внимателно е проверила наличната доказателствена маса, като е посочила кои доказателства е кредитирала и поради какви причини, като с убедителни разсъждения е отхвърлила като недостоверни обясненията на подс. К. и изводите се споделят от ВКС. Неоснователно е възражението в жалбата, че съдебните актове страдат от липса на мотиви. Проверяваното въззивно решение съдържа необходимите реквизити по чл. 339 от НПК, като от съдържанието му става пределно ясна волята на съда, което позволява осъществяването на касационна проверка и също така гарантира правото на страните да разберат какви са били съображенията на въззивния съд за да постанови решението си. В него АС- Пловдив е дал отговор на поставените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал позицията си по приложението на закона, поради което не са налице касационните основания за отмяна на решението. По отношение на оплакването по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК- явна несправедливост на наказанието. Според настоящия съдебен състав определеното от въззивния съд наказание, което е било редуцирано от три години и шест месеца лишаване от свобода на две години е съобразено със степента на обществената опасност на дееца и деянието, като въпреки наличието на материалните предпоставки на закона, не са налице основания за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е направено искане в жалбата. При определяне на размера и вида на наказанието, въззивната съдебна инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е дала превес на смекчаващите такива- - младата възраст, липсата на предходни осъждания, трудова ангажираност и социално положение, поради което е определила наказанието към минимума в закона, както и глоба в размер на 5 000 лв. Въззивният съд с основание е отказал да приеме, че се касае за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и не е приложил чл. 55 от НК. При определяне на начина на изтърпяване на наказанието е било съобразено, че целите на чл. 54 от НК не биха могли да се постигнат без ефективното изтърпяване на определеното наказание, поради което е отказано приложението на чл. 66 ал. 1 от НК. В тази насока решаващи за преценката на съда са се оказали обстоятелствата сочещи на това, че подс. К. се занимава с разпространение на наркотични вещества, за което свидетелстват Ст. К. и Г. Я., че намереното в лекия автомобил вещество също е било държано с цел разпространението му и че за отплата за свършената услуга той е дал част от марихуаната на св. Ш.. Към посоченото следва да се посочи, че от приложените по делото ВДС от използвани СРС се установява, че инкриминираната дейност е осъществявана интензивно от страна на подс. К. и че се е превърнала в средство за неговото препитание. Пред касационната инстанция защитата не е посочила нито едно ново обстоятелство, което да не е било взето предвид от АС – Пловдив. Въззивният съд е приел, че за поправянето на подс. К. е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, предвид всички обстоятелства, които имат значение в тази насока, с оглед характеристиките на конкретното деяние и доказателствата, които сочат на това, че той се занимава с разпространение на наркотични вещества, което разкрива личността му като такава с висока степен на обществена опасност. В писмените бележки на защитата са цитирани решения на ВКС, с които се обосновава искането за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК по отношение на подс. К., като се сочи, че ВКС е потвърждавал решения, при които за много по- голямо количество наркотично вещество е бил прилаган чл. 66 ал. 1 от НК. Сочените решения не само не обвързват настоящият съдебен състав, но и не могат да послужат като аргумент за уважаване на искането, тъй като при определяне на наказанието, съдът дължи конкретна преценка при стриктно съблюдаване на правилата на чл. 54 от НК, каквато е била направена по отношение на подс. К. от АС- Пловдив. Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 16.06.2016 г. постановено по внохд № 224/2016 г. по описа на Апелативен Съд- Пловдив. Решението е окончателно. Председател : Членове 1. 2.