О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60638 София, 19.11.2021 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №422/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Ц. Ц. в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника - Гаранционен фонд, София срещу решение №12248 от 03.11.2020г. по гр.д.5691/19г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд, [населено място] е на становище, че жалбата е основателна като следва да бъде разгледана по същество. Ответниците по касационната жалба –В. Т. В. и Л. М. В. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Развили са и доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.В. П. е поставил въпросите -1/ „ Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадали лица“.2/ „ Задължен ли е въззивният съд да посочи и отчете всички релевантни обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди“. 3 /“Кои са предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.51,ал.2 от ЗЗД, които съдът следва да съобрази при определяне размера на приноса на пострадалия“ и 4 / „Какъв следва да е размерът на приноса на пострадалия като се отчетат установените по делото обстоятелства – че пострадалия Д. В. е приел да се вози на АТВ –то, независимо от забраната за втори пътник на него …“ Страната е поддържала противоречие по тези въпроси с изброена практика на ВС и ВКС- казуална и тълкувателна. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В изложението са формулирани два въпроса, свързани с приложението на чл.52,ал.2 ЗЗД. Така поставени,обаче същите са общи и относими към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор те са получили чрез изясняването им със задължителна практика, цитирана и от касатора – ПП ВС №4/68г., както и с казуална такава/също изброена общо от касатора/, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това съставът е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал и касатора в изложението и в касационната жалба. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Следователно, дори и да се приемат за релевантни така формулираните първи и втори въпроси, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поддържаното противоречие с тълкувателна и казуална практика. Следователно, така поставени, въпросите съдържат оплакване на касатора, несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Поставеният трети въпрос-“Кои са предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.51,ал.2 от ЗЗД, които съдът следва да съобрази при определяне размера на приноса на пострадалия“ е релевантен за спора като пряко свързан с решаващите мотиви на състава. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.51,ал.2ЗЗД и соченото от страната ПП ВС №17/65г. и ТР ОСТК №1/14г. С тази тълкувателна практика е изяснено съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат като е посочено, че поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Прието е още, че приносът на пострадалия съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие но винаги поведението му следва да бъде противоправно и да води до настъпване на вредите като ги обуславя в някаква степен. В случаят,определяйки приносът на пострадалия САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- поставянето на пострадалия в риск съзнателно и при знание за това, че водачът на АТВ е неправоспособен и непълнолетен, пренебрегвайки обстоятелството, че превозното средство е било предназначено за един човек. Вместо това съдът е счел, че този принос е минимален тъй като водачът на АТВ бил нарушил повече законови разпоредби Или, съставът е обсъждал фактите, без да бъдат свързани с определените от цитираното ПП ВС и ТРОСТК критерии, без да бъде обоснована приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определения от въззивния съд принос на пострадалия в размер на 25 %, водят до извод, че е налице поддържаното от страната противоречие и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният четвърти въпрос не е релевантен тъй като е фактически а не правен. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, следва да внесе държавна такса в размер от 2600лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12248 от 03.11.2020г. по гр.д.5691/19г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора – М. Ц. Ц., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от по 2600лв., в противен случай производството ще бъде прекратено. След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: