Ключови фрази
относителна недействителност * недействителност на действия и сделки * прихващане * несъстоятелност-установителен иск * попълване масата на несъстоятелността


11
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60155

София, 14.12.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на шестнадесети ноемви през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Емил Марков
Ирина Петрова
Десислава Добрева

при секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2822 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдиците на „КТБ“АД/н/ против Решение № 1505 от 29.06.2017г. по в.т.д.№ 978/2017г. на САС, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 2016/2016г. на СГС, е отхвърлен иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, предявен от синдиците на банката срещу „Черно море 2001”АД, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“АД/н/, извършеното с изявление вх.№ 10470 от 03.11.2014г. от ответника „Черно море 2001“АД, [населено място] прихващане на придобитите с договор за цесия от 31.10.2014г. с цедент В. С. Д. вземания по договор за безсрочен депозит № 8021/26.04.2005г., в общ размер на 360 000лв., със задължения на „Черно море- 2001“АД към банката по договор за кредит от 24.01.2007г., освен в частта за сумите, които ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество.
С Определение№ 181 от 17.07.2018г. производството по делото е спряно до приключване на конституционно дело № 11/2018г. на Конституционния съд на Република България. С Определение № 111 от 10.06.2019г. производството е възобновено и отново е спряно до приключване на тълкувателно дело № 1/2019г. на ОСТК на ВКС. С Определение № 180 от 25.03.3020г. производството е възобновено и е допуснато касационно обжалване. След последващо спиране до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България, с определение от 10.08.2021г. производството е възобновено и жалбата е насрочена за разглеждане в открито съдено заседание.
С касационната жалба на синдиците на „КТБ“АД/н/ се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се правилността на извода, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителната недействителност на прихващането е законовата норма, действала към момента на извършване на компенсацията. Без да се оспорва правилността на извода на САС, че нормата на чл.59,ал.5 ЗБН е материалноправна, касаторът акцентира на тезата, че по отношение на правото да се иска обявяване на относителната недействителност на прихващането, следва да се зачете законовата норма, действаща към момента на възникването на това потестативно право. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска.
Насрещната страна „Черно море 2001“АД е оспорила с писмен отговор основателността на касационната жалба. С Счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
В откритото съдебно заседание страните поддържат становищата си. Представят подробни писмени защити. Касаторът - синдиците на КТБ/н/ отново обосновава тезата си, че приложимата към процесното прихващане е редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, която е действалата към момента на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“АД, когато за нейните кредитори е възникнало потестативното право да искат прогласяване на неговата относителна недействителност, независимо от обявяване за противоконституционна разпоредбата на пар.8 на ЗИД на ЗБН /ДВ.бр.22/2018г/, предвиждаща изрично обратно действие на чл.59,ал.5 ЗБН - прилагане от 20.06.2014г. Считат за релевантен за определяне на приложимата законова редакция момента на възникване на предявеното от синдиците право за обявяване за относително недействително извършеното прихващане по съображения, изведени от целта на закона - чрез обявяване на относителната недействителност да се противодейства на преферентния ефект на прихващането, поставящо в изгодна позиция прихващащия кредитор пред останалите. Поддържа се, че едва с откриване на производството по несъстоятелност възниква качество кредитор, фигурата на синдика и масата на несъстоятелността. Изложени са в условията на евентуалност и съображения, че процесното прихващане следва да бъде обявено за недействително и при приложимост на редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН към момента на неговото извършване, тъй като употребеният от законодателя термин „длъжника“ визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременното качество „кредитор“. Поддържа се, че тълкуването на разпоредбата извежда точния й смисъл - че преди своето изменение чл.59,ал.5 ЗБН се е отнасял за прихващания, извършени от двете страни - кредитор или банката.
В писменото становище на ответната страна са изложени обстойни съображения за неоснователност на касационната жалба. Страната счита, че обратното действие на гражданския закон е изключение и следва да бъде предвидено изрично по аргумент от чл.14,ал.1 ЗНА, а на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН от 2014г. не е придадено обратно действие. Поддържа се, че извършените до 28.11.2014г. прихващания могат да бъдат обявени за недействителни само ако са извършени от длъжника. Подробно е мотивирано, че „длъжник“ по смисъла на ЗБН е банката. Обосновано е, че предявяването на иска при действието на новата редакция не променя правното положение, а същевременно нормата на чл.59,ал.5 ЗБН е материалноправна. Поддържа се, че решението за откриване на производство по несъстоятелност е само една от предпоставките от фактическия състав за възникване на потестативното право и завършващ елемент, но от значение за определяне на приложимия закон е, не кога възниква правото на синдиците да оспорват прихващането, а моментът на осъществяване му. Възразява, че потестативното право за обявяване на относителната недействителност на извършените прихващания не може да се обуславя от предпоставки, настъпили след извършване на компенсацията, които са предвидени в закон, влязъл в сила след този момент.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
В исковата молба синдиците са поддържали, че по силата на договор за кредит банката е предоставила на ответника „Черно море 2001“АД парична сума в размер на 1 000 000 лв. и към датата 31.10.2014г. /последният работен ден преди процесното прихващане/, задължението на кредитополучателя е 375 768лв.; че на 03.11.2014г. в банката е постъпило съобщение от вложителя В. С. Д., че с цесия от 31.10.20914г. е прехвърлил на „Черно море 2001“АД вземането си към банката в размер на 360 000лв., налично по банкова сметка по договор за преференциален безсрочен депозит от 2005г.; че на същата дата - 03.11.2014г., „Черно море” е уведомило банката за придобитото вземане и че прави изявление за прихващане с него срещу своето ликвидно задължение по договора да банков кредит. В исковата молба е изложено и твърдението, че изявлението за прихващане е извършено след началната дата на неплатежоспособността и след поставянето й под особен надзор - 20.06.2014г. и поради това е извършено в момент, попадащ в приложното поле на чл.59,ал.5 ЗБН; че дори са се приеме, че настоящата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма, прихващането е недействително като извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество.
Въззивната инстанция е приела, че нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал.1, съответно урежда недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезата на ал.3 и ал.5. Мотивирала е, че основен правен принцип гласи, че материалноправните разпоредби се прилагат спрямо онези юридически факти, които са настъпили при тяхното действие, а съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗНА, обратна сила може да се придаде само по силата на изрична законова уредба, в който смисъл е и Решението по конституционно дело № 12/2013г. на КС. С оглед на безспорно установения факт, че изявлението за прихващане е достигнало до банката преди изменението на разпоредбата на чл.59 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. - ДВ бр.98/28.11.2014г., което влиза в сила от деня на обнародването и не съдържа разпоредба, която да придава обратно действие на новоприетите материалноправни норми, е счетено, че при преценката за недействителността/действителността на прихващането, следва да бъде приложен материалният закон, действал към момента на изявлението за прихващане - редакцията, съгласно която: недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен в частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения. Съставът на САС е посочил, че тази приложима разпоредба счита за недействително прихващането, извършено от длъжника, а с оглед разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗБН, няма съмнение, че длъжник е „банка със седалище в България“. Като е съобразено, че процесното прихващане не е извършено от длъжника, а от кредитора с придобитото по силата на договора за цесия вземане, е обоснован крайният правен извод, че по отношение на това правно действие не е налице фактическият състав на чл.59,ал.5 ЗБН в приложимата редакция.

С определение № 180 от 25.03.2020г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./. Счетено е, че отговорът на въпроса следва да бъде съобразен и със законодателното изменение, действало към момента на допускане на касационното обжалване, регламентирано с пар.8 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018г./. Касационното обжалване е било допуснато в хипотезата на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК за преценка съответствието на въззивното решение с разрешението, дадено по т.д.№ 1283/2018г. на Първо т.о. на ВКС.
Предвид обявяването за противоконституционна на разпоредбата на пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.ДВ бр.22/2018г. с Решение № 8 от 27 май 2021г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ бр.48 от 08.06.2021г., отговорът на въпроса следва да бъде съобразен именно с обявената противоконституционност на пар.8, предвиждащ прилагане със задна дата, считано от 20.06.2014г., на уредените в чл.59,ал.5 ЗБН основания за относителна недействителност на прихващанията, направени срещу банка - длъжник в производството по несъстоятелност от страна на титуляри на вземания по влогове с техни задължения към банката. С установяването на противоконституционността на разпоредбата на пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.ДВ бр.22/2018г., разрешението, дадено по т.д.№ 1283/2018г. на Първо т.о. на ВКС не следва да бъде съобразявано при настоящото произнасяне, тъй като то е основано на обявено на противоречащо на основния закон правило.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:

Компенсацията - прихващането е институт на материалното право, регламентиран в чл.103 сл.ЗЗД като способ за погасяване на задълженията. Като материалноправен институт предпоставките за надлежното му упражняване, респ. за неговата недействителност се регламентират от материални норми. Такива са и нормите, които установяват режима на прихващането по специалния закон за производството по несъстоятелност на банка със седалище в България - ЗБН, независимо от характера им на специални и императивни. При провеждане на основния принцип на производството: при търговската несъстоятелност справедливо удовлетворяване на кредиторите с възможност за оздравяване на предприятието, а при банковата несъстоятелност - справедливо удовлетворение на вложителите и другите кредитори на банката, както и зачитане на обществения интерес, свързан с доверието в банковата система, както ТЗ в разпоредбата на чл.645, така и разпоредбите на чл.59 ЗБН въвеждат за този способ за погасяване на задълженията допълнителни ограничения с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез обявяване по отношение на кредиторите на определени прихващания за недействителни.
Материалноправният характер на нормата предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на нормата, новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. При изменение на материалноправна норма, на която не е придадено обратно действие, изменената не е приложима по отношение на настъпилите преди изменението й юридически факти и отношения.
Настоящата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, която предвижда потестативно право за обявяване за относително недействителни прихващания, извършени и от кредитор на банка, е материалноправна, тъй като урежда предпоставките за действителността/относителната недействителност на едностранната сделка. С изменението на разпоредбата /ДВ бр.98/2014г./ кръгът на недействителните по отношение на кредиторите прихващания се разширява: с включване и на прихващанията, извършени след поставяне на банката под специален надзор и наложена мярка спиране изпълнение на задълженията й; и с включване на прихващанията, извършени от кредитори. Предвид отсъствието на разпоредба /с обявяването за противоконституционна на тази на пар.8/, която придава обратно действие на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН със ЗИД на ЗДБ на Република България за 2014г. /ДВ.бр.98/2014г./, тя действа занапред и в тази си редакция е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила - след 28.11.2014г.
При отсъствие на изрично предвидено обратно действие на закона, за валидността на прихващането в банковата несъстоятелност са от значение действащите норми към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна; това е меродавният момент за преценката на приложимата норма; приложим е законът /редакцията му/ към момента на реализирането на окончателните правни последици на прихващането; преценката дали прихващането като конкретно правно действие е действително се осъществява спрямо действащата към момента на извършването му законова регламентация, тъй като материалноправните норми по правило нямат обратно действие. Принципът на правовата държава - чл.4,ал.1 от Конституцията въвежда като основно начало правото и задължението на субектите да съобразяват поведението си с действащите към момента на извършването на правното действие законови разпоредби.
Правото за извършване на прихващане за кредитор със свое задължение към банката /при наличието на посочените материалноправни предпоставки/ е безусловно от гледна точка на неговата неатакуемост като относително недействително в първоначалната редакция на чл.59,ал.1 ЗБН, действала до 28.11.2014г. Поради това, волеизявление за прихващане, с което се упражнява компенсационното право, уредено като допустимо от закона правомерно правно действие на кредитор на банка, и извършено валидно /и с оглед на форма/, не би могло да бъде санкционирано по причини, които към момента на окончателното пораждане на правните му последици, не са били в нарушение на закона, освен ако на последния не е придадено обратно действие. Такава разпоредба, както се посочи, в действащия правен порядък не е налице. По тези причини, изменението в чл.59,ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., с което се въвеждат нови елементи от фактическия състав, пораждащ относителната недействителност /разширяване кръга на недействителните по отношение на кредиторите прихващания и включване в недействителните прихващания и извършените от кредитори/, не може да намери приложение към прихващания, извършени преди влизането му в сила, тъй като правните последици на прихващането са се осъществили окончателно при старата редакция на закона и са породили действие. Изложеното изключва приложимостта по отношение на прихващане, осъществено преди изменението на ЗБН в сила от 28.11.2014г., на новата редакция, уреждаща несъществували до тогава материални предпоставки за недействителността му. Материалноправните предпоставки, пораждащи съдебно предявеното преобразуващо право по чл.59,ал.5 ЗБН са действащите към момента на достигането на компенсаторното волеизявление на кредитора до банката-длъжник, с което погасителното действие настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши /чл.104,ал.2 ЗЗД/.

Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката - след 22.04.2015г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл.59,ал.5 ЗБН:
Както се посочи, меродавен за преценката за приложимата норма, респ. за недействителността е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна. Действителността на прихващанията се регламентира от материалноправната норма, действаща към момента на извършването им, която съдържа дължимото правило за поведение. Моментът на възникване на правото на активно легитимирана страна да предяви иска е ирелевантен и не може да обуслови прилагане на материалноправна разпоредба с обратна сила, каквато не е придадена със закон, който да преуреди заварени факти и осъществени материални правоотношения. Зачитането на момента на възникването на потестативното право за обявяване на относителната недействителност на прихващането и подчиняването му на действащата към момента на упражняването му разпоредба /новата - настояща редакция на чл.59,ал.5 ЗБН/, при настъпили вече, произтекли от действалия и приложим материален закон /старата редакция/ правни последици на изявлението, означава на самия факт на предявяването на иска да се придаде последица - заличаване правното действие на осъществената правомерно компенсация, чрез поставяне на изискване за съответствието й с бъдещо правило. Предявяването на иска при действието на новата редакция не променя материалноправното положение Основателно правната доктрина /проф. В. П. и проф. Методи Марков, списание „Търговско и облигационно право”бр.5/2017г./ извежда, че предявяване чрез иск на самото субективно право, не превръща нормата на чл.59,ал.5 ЗБН относно фактическия състав и съдържанието на правото в процесуална норма.
Приемането на пар.8 с ПЗР на ЗИД на ЗБН от 2018г. /обявен за противоконституционен/ пряко опровергава тезата, че законодателното разрешение е моментът на възникване на правото на иск по чл.59,ал.5 ЗБН да определи приложимата материалноправна редакция на тази разпоредба. Ако вложеният смисъл беше в поддържания от синдиците аспект, то отсъства правна логика за предприетото последващо законодателно изменение - придаване обратно действие на новата редакция чл.59,ал.5 ЗБН.
Възприемането на тезата, че приложима е редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, действаща към момента на възникване на потестативното право /2015г./, означава в конкретния случай, че всички прихващания, извършени след 20.06.2014г. попадат едновременно в хипотезата на т.1 и т.2 на чл.59,ал.5 ЗБН като извършени след началната дата на неплатежоспособността, същевременно и на датата на поставянето на „КТБ“ под специален надзор.
Подобно разрешение води до същия правен резултат, който целеше обявената за противоконституционна разпоредба на пар.8 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/2018, доп.бр.33/2019г./: прилагане със задна дата, считано от 21.06.2014г. на предвидените в чл.59,ал.5 ЗБН основания за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършените от банката или от нейни кредитори прихващания, като кредиторите се вписват служебно в списъка на приетите от синдика вземания; възможност да се водят искове за относителна недействителност на валидно извършени прихващания на основания, които законът не е предвиждал при тяхното извършване; заличаване на вече настъпили правни последици, които са били съобразени със закона, действал при настъпването им; засягане на придобити права от частноправни субекти, които са се освободили от задълженията си към банката чрез прихващане със свои насрещни вземания; преуреждане на определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите; заличаване с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон; въвеждане с обратна сила на основания за недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици; отстъпване от разбирането, че принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти, налага още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни; т.е. в пряко противоречие с Решението на КС на Република България по конституционно дело № 9/2020г.

Нормата на чл.59,ал.5 ЗБН в първоначалната й редакция /преди изменението от 28.11.2014г./ регламентира като относително недействителни единствено прихващания, извършени „от длъжника”. Лишено от правна логика е становището, че под „длъжника“ разпоредбата визира не банката, а нейни длъжници:
Участниците в производството по несъстоятелност по ЗБН са дефинирани като „кредитори” и „банка”.
За разлика от разпоредбите в ТЗ относно търговската несъстоятелност, при която „длъжник“ е обобщаващо понятие за неплатежоспособен търговец /свръхзадължено ООД, АД и КД и лица не-търговци в специалните хипотези на чл.609-611 ТЗ/, Законът за банковата несъстоятелност не използва понятието „длъжник“ /извън редакцията на чл.59,ал.5 при приемането на закона, в която едната страна по правоотношението е посочена „длъжника“/. В банковата несъстоятелност длъжникът е винаги обявената в несъстоятелност банка, поради което терминологично използваният израз е „банка, банката“.
От друга страна в ЗБН, кредиторите на несъстоятелността /чл.4 ЗБН/ еднозначно са определяни като „кредитори“.
При прихващанията по ЗБН едната стана по правоотношението е винаги банката. В първоначалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН с термините „кредиторите“ и „длъжника“ са очертани двете страни на правоотношението. Немислимо е в една и съща правна норма използването на различни изрази по отношение на един и същ субект и лицето, което има насрещно задължение и насрещно вземане към банката, да бъде дефинирано едновременно и като „длъжник“ и като „кредитор“ - това лице, съгласно същата разпоредба, е „кредитор, който би получил част от разпределението на осребреното имущество“ - т.е. притежавал е вземане, погасено с изявление за прихващане, отправено до банката. При регламентацията на прихващането, при което и двете насрещни страни имат качеството и на кредитор и на длъжник, чл.59,ал.5 ЗБН, въвежда термина „насрещни задължения“, т.е. „кредитор“ по смисъла на разпоредбата е субектът по чл.4 ЗБН, който в хипотезата на прихващането има „насрещно задължение“, но законът в нито една от своите разпоредби не използва за означение на този носител на насрещно задължение изразът „длъжник“. Длъжникът на банката, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременното качество „кредитор“, в разпоредбите на чл.59 ЗБН последователно и без изключение е обозначен като „кредитор“.
Нормата на чл.59,ал.5 ЗБН в първоначалната редакция визира като длъжник насрещната страна на кредиторите на банка в несъстоятелност, по отношение на които, извършеното от тази страна прихващане е относително недействително. В разпоредбата е употребен не терминът „длъжник”, за да би могло тълкуването на вложения в съдържанието смисъл да обхване „всеки друг длъжник на банката, който ...“. В текста на чл.59,ал.5 ЗБН тази страна по правоотношението е индивидуализирана, конкретизирана и сведена до един единствен правен субект - „длъжника”, а това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжник в несъстоятелност е винаги банката, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единственото прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността.
Основание за извод, че при действието на първоначалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН прихващанията, осъществени от кредитор на банката, не попадат в приложното поле на недействителността е и разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗБН в същата първоначална редакция - „кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако...“. Както се посочи, правото за кредитора на прихващане беше безусловно от гледна точка на неговата неатакуемост. Когато с изменението на закона с ДВ бр.28.11.2014г. като основание за относителна недействителност за пръв път бе включено и прихващане от кредитор и относителната недействителност бе разпростряна и по отношение на прихващанията от кредитори, претърпя изменение и ал.1 на чл.59, с въвеждане на изключението „освен в случаите на ал.5”, което е аргумент, че преди изменението, разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН не визира прихващанията, осъществени от кредитори на банката.
Подържаното от синдиците становище означава, че до 28.11.2014г. ЗБН не е предвиждал възможност извършено от банката прихващане да бъде атакувано по реда на чл.59,ал.5 ЗБН, което очевидно е в разрез с разума на закона. След като под „длъжника“, по разбиране на касаторите, законът визира единствено длъжниците на банката, последната ще се яви извън кръга на субектите, чиито действия по прихващане ще могат да бъдат предмет на иска при действието на старата редакция.
Включването в новата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН на прихващанията, извършени „и от кредитор“ води също до извод, че тези прихващания до изменението на разпоредбата не са били в предметния обхват на старата редакция.
По изложените съображения отговорът на правния въпрос е: Приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002г./, действала до изменението. Съгласно нея, могат да бъдат обявени за недействителни прихващанията, осъществени от длъжника/банката. С влизане в сила на изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна.

С оглед отговора на правния въпрос въззивното решение е правилно, предвид реализирането на фактическия състав на прихващане от кредитор на банка в хипотезата на чл.59,ал.1 ЗБН с изявление вх.№ 10470 от 03.11.2014г. от ответника „Черно море 2001“АД, достигнало до насрещната страна при действието на предходната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, която не предвижда като основание за относителна недействителност, прихващане, извършено от кредитор.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.59,ал.7 ЗБН държавната такса за производството пред ВКС в размер на 14 400лв. следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Разноски не се присъждат. Ответната страна е претендирала такива единствено в отговора на касационната жалба, без да са представени доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания „Черно море 2001“АД не е поискало разноски, не е представило доказателства за извършването им и не е приложен списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 1505 от 29.06.2017г. по в.т.д.№ 978/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Осъжда „КТБ“ АД/н/ да заплати на основание чл.59,ал.7 ЗБН сумата 14 400лв. по сметката на ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: