Р Е Ш Е Н И Е № 50004 гр. София, 14.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 26 януари , две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2012/21 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Г. Б. от [населено място] срещу решение № 107 от 17.05.2021 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №79/2021 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260013 от 23.10.2020 г. по т.д. № 222/2019 г. на ОС-Ловеч, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 35 000 лева до 70 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 04.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, както и в съответната част относно присъдените разноски на страните във въззивното производство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение- размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е определен в несъответствие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и задължителните разяснения в т.11 на ППВС 4/68 . Претендират се съдебни разноски под формата на платена държавна такса за касационно обжалване в общ размер на 730 лева и адв.възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“ АД в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Същото становище се развива подържа от страна процесуалния представител в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение , съдебният състав на САС е изложил следното: От събраните пред първоинстанционния съд са установени релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба: настъпилото на 04.12.2017 г. на път № III-301 в посока [населено място] за [населено място] ПТП – сблъсък на управляваното от застрахованото лице МПС, чиято отговорност е предмет на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, с управлявания от ищеца Б. автомобил след занасяне на първия при предприета от неговия водач маневра изпреварване, навлизане в лентата за движение на Б. и заставане напречно на пътното платно, и настъпилите вследствие на това ПТП вреди за ищеца – раздробено счупване в зоната на дясната тазобедрена става и охлузвания по лицето и гърдите; проведеното му лечение – закрито наместване на счупването, оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза; заявяването пред застрахователя на претенция за обезщетяване на вредите на 27.02.2018 г. и липса на реализирано плащане на обезщетение към датата на приключване на устните състезания. Установена е вината на застрахования водач, койтое управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества и допуснал занасянето му поради неправилно боравене с уредите за управление – волан и спирачка. Доказани, според въззивния съдебен състав, са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП – налице е виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, вследствие на това поведение са причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие, застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Доколкото, застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при то, според съда, страните са нямат спора по този материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен до справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца и съобразяване с предстоящи медицински интервенции и последиците за здравето му за в бъдеще. При определяне справедливия размер на дължимото обезщетение не са налице основания за редуцирането му поради съпричиняване на вредите от пострадалия. Установените факти, относими към справедливия размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, според въззивния съдебен състав, са следните: към датата на инцидента ищецът е бил на 62 г., работел е като счетоводител. В следствие на ПТП той е получил раздробено счупване в зоната на дясната тазобедрена става и охлузвания по лицето и гърдите. Първоначално в МБАЛ – Ловеч му е извършено закрито наместване на счупването, но поради незадоволителния клиничен резултат на 08.12.2017 г. той е откаран в „Пирогов“, където е осъществена оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза и по този начин е възстановена анатомията на ставата. Вещото лице по приетата неоспорена съдебно-медицинска експертиза сочи, че поставената му остеосинтеза е от биологично поносим метал и се премахва чрез нова операция след минимум 6 м. до 4-5 г. в зависимост от състоянието на пациента, като при прегледа в.л. не е установило някакви усложнения при ищеца. Последният е търпял интензивна болка 35-40 дни, шест месеца не е можел да се обслужва самостоятелно и при придвижване е трябвало задължително да ползва патерици, като едва след това му се разрешава по-свободен режим. Към датата на експертизата – м.06.2020 г. движенията му в таза са доста ограничени и има болки при движение и натоварване. Според даденото заключение на СМЕ , този вид фрактури дори и добре наместени и синтезирани водят много бързо до износване на тазобедрената става, получава се коксартроза, достига се до силно ограничение на обема на движението и усилване на болката, което прави наложителна подмяната на ставата с изкуствена. Протезирането на тазобедрена става според него е една от най-сложните операции, с голяма травматичност и кръвозагуба, поради което са с висок оперативен и следоперативен риск и дълъг възстановителен период. Според в.л., изкуствената става ще доведе до чувствително намаляване на болките и биомеханиката на ходене, сядане, качване по стълби, но няма да възстанови пълния обем на движенията. Посочва се , че при такива травми пострадалите имат болки при промяна на времето и претоварване. Показанията на свидетелите – съпруга и син на ищеца – за състоянието му, според съда, съответстват на изложените от вещото лице медицински показатели и наблюдения. Те обясняват, че след изписването му от болницата същият е бил на легло 5 месеца, не можел дори да седне и имал нужда от грижи 24 часа в денонощието. Станал раздразнителен, защото шест месеца нищо не можел да прави, не можел да работи, защото работата му била свързана с компютър, с пътуване и извършване на ревизии, а той не можел да прави нищо от това, при което загубил част от клиентите си и това се отразило изключително зле на финансовото му състояние. Можел да се движи около 10-15 минути, след което трябвало да си почине. Същите свидетелстват, че лекарите още в началото им казали, че ще следва да се сложи изкуствена става, като дали един по-дълъг период, но при преглед през м.02. – 03.2020 г. им казали, че трябва да стане по-скоро, а това било свързано със значителни разходи, за което те не разполагали с нужните средства. При съобразяване на така установените факти въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, правилно е определено от ОС – Ловеч в размер на 35 000 лева. Ищецът е търпял месец и половина болки и страдания с голяма интензивност, като извършената му веднага след ПТП медицинска манипулация не е довела до желания клиничен резултат и едва няколко дни по-късно му е проведено адекватното оперативно лечение. Причиненото на ищеца травматично увреждане е много сериозно, наложило е продължителен период на обездвижване и съответно това е довело до съществено влошаване на качеството му на живот, защото той е бил напълно безпомощен, ежедневието му е било невъзможно без постоянна чужда помощ дори и за задоволяване на най-екзистенциални нужди. Невъзможността му да се движи, а впоследствие и затрудненията в движението на снагата му са препятствали упражняването на професията му и са довели до загуба на клиенти и намаляване на доходите му. Логична последица от това негово състояние е психическия му дискомфорт, изразяващ се в описаната от близките му силна раздразнителност и нервност. Ищецът продължава да търпи ограничения в движението и болки и съгласно заключението на вещото лице възстановяването не е приключило, нито е възможно да се постигне в пълна степен дори и след провеждане на необходимото последващо лечение. Изложени са и съображенията в мотивите на въззивното решение, че при определяне размера на обезщетението съдът не може да оценява болки, страдания, дискомфорт и медицински интервенции, които ищецът не е претърпял към датата на приключване на устните състезания. Към датата на приключване на устните състезания металната остеосинтеза, поставена на ищеца, не е отстранена, нито му е сложена изкуствена става, които интервенции дори и да се сочат като неминуемо предстоящи няма как да бъдат съобразени от съда. Същите, по изложените в мотивите на обжалвания акт съображения, биха били основание за нов иск, основан на търпените вследствие на тях нови болки, страдания, негативни изживявания, ограничения, възстановителен период и пр., както и на направените във връзка с тях разходи, съставляващи имуществена вреда. С определение № 50522 от 12.10.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса подлежат ли на обезщетяване бъдещи неимуществени вреди в пряка причинна връзка с конкретно ПТП, изразяващи се в болки и страдания от предстояща бъдеща операция, която е неотложна и сигурна с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68-т.1 и ППВВС 4/75-т.10. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Съгласно цитираните по-горе ППВС 4/68-т.1 и ППВВС 4/75-т.10 на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като непосредствена последица от непозволеното увреждане, а пострадалият има основание за присъждане на ново обезщетение, за влошаване на здравословното си състояние само при причинна връзка на последното с увреждането и ако при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. Следователно съображенията в мотивите на въззивното решение, че при определяне размера на обезщетението съдът не може да оценява болки, страдания, дискомфорт и медицински интервенции, които ищецът не е претърпял към датата на приключване на устните състезания, въпреки същите да са неминуемо предстоящи,се явяват принципно незаконосъобразни. Независимо от горното, в настоящия случай в действителност не се установява при условията на пълно доказване по категоричен начин, бъдеща сигурна оперативна смяна на увредената става на пострадалия с нова такава, доколкото това е само общо становище на вещото лице за подобни случаи, а не конкретно- за процесното увреждане. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон-разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , според настоящия състав на ВКС, Първо т.о., въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от страна на пострадалия, като в тази част решението е необосновано: прието е, че ищецът е търпял месец и половина болки и страдания с голяма интензивност, че причиненото на ищеца травматично увреждане е много сериозно, наложило е продължителен период на обездвижване и съответно това е довело до съществено влошаване на качеството му на живот, защото той е бил напълно безпомощен, ежедневието му е било невъзможно без постоянна чужда помощ дори и за задоволяване на естествени нужди. Невъзможността му да се движи, а впоследствие и затрудненията в движението, са препятствали упражняването на професията му и са довели до загуба на клиенти и намаляване на доходите му, което е довело до душевни притеснения и силна раздразнителност и нервност. В същото време това негово състояние, съчетано с възрастта му /62 г. към датата на ПТП/ и в тази връзка липсата на благоприятна прогноза за неговото пълно възстановяване не са намерили израз при определяне на паричния еквивалент на действителната степен на претърпените болки и страдания съобразно с икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване на конкретното ПТП. С оглед на това, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 42 000 лева , поради което и частично за разликата до този размер решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 7 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 35 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 03.11.2018 г., до окончателното плащане на обезщетението. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в съответната част от обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : В полза на касатора се дължи съответната част, според уважаваната част от иска в настоящото производство, от реално направените от негова страна разноски от 730 лева-общо или в размер на 146 лева. В полза на ответника по КЖ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №107 от 17.05.2021 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №79/2021 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260013 от 23.10.2020 г. по т.д. № 222/2019 г. на ОС-Ловеч, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 35 000 лева до 42 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 04.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, както и в съответната част относно присъдените разноски на страните във въззивното производство., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД-София да заплати на Й. Г. Б. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 7000-седем хиляди лева , ведно със законната лихва от 03.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД-София да заплати на Й. Г. Б. ЕГН: [ЕГН] от 146 лева разноски в производството пред ВКС, съобразено с уважената от настоящата инстанция част от иска съотнесена към обжалваемия интерес. ОСЪЖДА Й. Г. Б. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „Лев Инс“ АД-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.