Р Е Ш Е Н И Е № 504 Град София, 19.11.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 527/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 07.07.10 г.по В.Н.Ч.Х.Д.2260/10 г., ГС-София /СГС/, НО, 7 въззивен състав, е отменил присъда, постановена на 16.03.10 г. от РС-София /СРС/, НО, 21 състав по Н.Ч.Х.Д.9083/09 г. в наказателно-осъдителната част, като е признал подсъдимия П. А. Л. за невиновен в извършено от него престъпление по чл.148,ал.2 вр.ал.1,т.1 и 2, пр.1,т.3,пр.1 вр.чл.147,ал.1 НК за отправени конкретни клеветнически изявления. Присъдата е потвърдена в останалата наказателно-оправдателна част, срещу която е липсвала въззивна жалба от частния тъжител. Отхвърлен е и предявеният от В. Т. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието. Срещу постановената от СГС присъда е постъпила касационна жалба от частния тъжител чрез неговия защитник, в която се претендира касационно оплакване по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон и се иска отмяна на присъдата на такова основание и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, предвид разпоредбата на чл.354,ал.3,т.3 НПК-да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговите двама защитници-адвокати А. и Х., настояват жалбата да бъде уважена по искания в самата нея начин, с въвеждане на допълнително касационно основание-такова по чл.348,ал.1,т.2 НПК, предвид превратно тълкуване от страна на СГС на доказателствената съвкупност. Иска се на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 НПК присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Защитникът на подсъдимия /последният редовно призован, но неявяващ се в съдебно заседание пред ВКС/ моли присъдата на въззивната съдебна инстанция да бъде оставена в сила, като се присъдят и направените от подзащитния му съдебни разноски пред този съд- за адвокатско възнаграждение, за което се представят договор за правна помощ и пълномощно. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и моли върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнесе единствено в рамките на сезирането й по писмената жалба- с касационно основание нарушение на материалния закон, не и по допълнително възведеното в открито съдебно заседание такова за нарушение на процесуалните правила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: В жалбата на частния тъжител до върховната съдебна инстанция по наказателни дела са изтъкнати множество аргументи, подкрепени и с практика на Конституционния съд и ВС на РБ, както и на Европейския съд за правата на човека /ЕСъдПЧ/, свързани, най-общо казано, с постигане не баланса между правото на отстояване на недопустимо накърняване на честта и личното достойнство на всеки човек от една страна и свободата на словото по повод допустима критика от друга. Изцяло такъв е и подходът, възприет от въззивния съд, експликиран писмено в атакувания съдебен акт. В този смисъл аргументите по жалбата са убедителни в Г. план, но не и в контекста на недоволство по отношение на ревизираната присъда. Казаното е така, защото генерирани срещу незаконосъобразността на един съдебен акт оплаквания, не могат да бъдат такива по принцип, извеждани като общо недоволство от него, а относими към конкретни обстоятелства, които се твърди, че решаващият съдебен орган е възприел, при нарушаване на материалните и/или процесуалните правила. Всъщност, няма никакъв спор касателно начина на приобщаване на ценимия по настоящото производство доказателствен материал и по отношение на неговото качество. Общо изведеното по жалбата оплакване следва да се формулира като несъобразено със закона материално тълкуване на същия, с направения извод за невъзможност за субсумиране на поведението на подсъдимия под инкриминираната му материалноправна норма. В съдебно заседание пред ВКС се въвежда довод за допуснато съществено процесуално нарушение чрез превратна оценка на доказателствените източници, което в проекция води и до нарушение на материалния закон чрез оправдаване на дееца. Прегледът на мотивите към оправдателната присъда не сочат на твърдените от касатора неблагополучия, независимо дали процесуални или материални. СГС е направил изключително внимателен анализ на публикацията във вестник “Български фермер”от 16-22.07.09 г. “Време за морал, време за оставка”, в която са залегнали вменените на подсъдимия Л. като престъпни изявления. Прието е,че те се отнасят за частния тъжител, разпознат като Г. директор на НСРЗ /Национална служба Р. защита/. Същевременно обаче на всяко от изявленията е направен разбор и е изведено заключение, че не става дума за обективно позорящи обстоятелства, които като такива са съзнавани от дееца,а за мнение, за обществена оценка на управлението и дейността на НСРЗ, за субективна оценъчна дейност, за която не се носи отговорност. Тази харакретистика не се променя, дори и при претендиран пред ВКС евентуален умисъл,възможен поначало като субективен признак на престъплението КЛЕВЕТА. Всичко гореказано е погледнато в рамките на общото обмисляне на цялостното съдържание на статията. Същата законосъобразно е възприета като критична и отделните изрази по нея не бива да бъдат изваждани от този контекст, защото подменят целения ефект. Не бива да се забравя, че като Г. директор на НСРЗ, бидейки публична личност, професионалните и обществени претенции към тъжителя са различими на по-високо ниво, отколкото за обикновения гражданин. Касаторът и неговите защитници в съдебно заседание пред ВКС и в писмената жалба не се противопоставят аргументирано на конкретните съдебни доводи за липса на позорящност на инкриминираните на Л. изявления, а по обобщен начин се набляга на необходимостта те да бъдат счетени за обективно позорни и неистински. Същото било безспорно,дори и предвид тълкование по Български тълковен речник /неясно кое издание/. При това не е обърнато внимание и на вярната по принцип теза на СГС за липса на нужда от обсъждане на верността на изнесените факти, след като е формулиран белег за неприсъствие на позорност на същите. Предвид казаното, ВКС намира,че липсват основания за отмяна на атакуваната присъда поради допуснато нарушение на материалния закон при нейното постановяване. Не само са спазени всички законови изисквания за оповестяване на атакувания съдебен акт, а и по него, в светлината на процесния казус, е направен забележителен прочит на вътрешната и международната съдебна практика, на приложното поле на спазване на баланса между правото на отделната личност за ненакърняване на чест и достойнство и свободата на словото чрез опредметяване на лично мнение и начин на мислене. Поради характера на настоящия съдебен акт частният тъжител В. Т. следва да бъде осъден да заплати направените от подсъдимия и поискани от неговия защитник разноски пред тази инстанция в размер на 500 лв.- за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда, постановена на 07.07.10 г.по В.Н.Ч.Х.Д. 2260/10 г. от СГС, НО, 7 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ОСЪЖДА В. И. Т. да заплати на П. А. Л. направените пред ВКС деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ПЕТСТОТИН лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/