Р Е Ш Е Н И Е
№558
гр. София,18 декември 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №2200/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ НПК. Образувано на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдената Ю. К. С. за възобновяване на нохд №1258/2013г. на Районен съд гр.Сливен и отмяна на постановеното по същото дело определение от 01.10.2013 год., с което е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура- гр.Сливен и защитата на подсъдимата - адвокат Д. Х. Д. от АК гр Сливен. В саморъчно изготвеното от осъдената искане се претендира, че при одобряване на споразумението съдът е нарушил закона, тъй като деянията съгласно обвинението, за които се е признала за виновна, са несъставомерни и е следвало да бъде оправдана. При тези оплаквания, твърдяните в искането нарушения са по чл. 348, ал.1,т.т.1 и 2 НПК.
В съдебно заседание осъдената се явява лично и поддържа искането. В своя лична защита твърди, че не е извършила престъпленията, за които е постигнато споразумението. Поддържа оплакване, че не са съобразени фактическите данни от доказателствените средства за неоказана й медицинска помощ от затворническата администрация. Предоставените й инхалатори са били с изтекъл срок на годност, но й била отказана смяната им.
Назначената за служебен защитник на осъдената в производството пред ВКС адвокат Ж. Г. Ж. от САК моли да бъде уважено искането, тъй като съставът на съда, разгледал делото, е бил предубеден и осъдената не е получила справедливо правосъдие от безпристрастен съд.
Искането не се подкрепя от представителя на Върховната касационна прокуратура като счита, че не са налице предпоставки за възобновяване на делото.
В последната си дума осъдената С. моли да се уважи искането.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПРИЕ СЛЕДНОТО:
С протоколно определение от 01.10.2013 год., постановено по НОХД № 1258 /2013 г. на Районен съд гр.Сливен е одобрено споразумение за решаване на делото по реда на чл. 384, вр. чл. 381 и чл. 382 НПК между прокурор от РП гр.Сливен и защитника на подсъдимата Ю. С. – адвокат Д. Х. Д., съгласно което подсъдимата Ю. К. С., [ЕГН] е призната за виновна, че на 27.10.2010 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта – Военноокръжна прокуратура гр.Сливен е извършила следните деяния: набедила Д. П. П. в извършване на престъпление по чл. 141, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК, че в [населено място], на 16 и 17.09.2010 г. като лице, упражняващо медицинско занятие – фелдшер в Медицински център към Затвора [населено място], след като е поканен, не се е притекъл на помощ на болен без уважителна причина в условията на продължавано престъпление, като знаела, че е невинен ; набедила Д. К. Д. в извършване на престъпление по чл. 141 НК, а именно, че в [населено място] на 17.09.2010 г. като лице, упражняващо медицинско занятие – лекар и директор в Медицински център към Затвора [населено място], след като е поканена не се е притекла на помощ на болен, без уважителна причина, като знаела, че е невинна ; набедила К.И. Х. в престъпление по чл. 131, ал.1 т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за това, че в [населено място] на 16.09.2010 г. като длъжностно лице – старши надзирател в Затвора [населено място] й причинила лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, като знаела, че е невинна -деяния, представляващи престъпление по чл. 286 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК и вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 55 ал.3 от НК, на подсъдимата не е наложено и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”.
Подсъдимата е призната за виновна и в това, че за времето от 05.07.2010 г. до 18.09.2010 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление е съставила частни документи - жалба до д-р Л. И. „Председател на комисия по здравето към НС” от 05.07.2010 г. и Жалба до Софийска Градска прокуратура от 18.09.2010 г., като попълнила листове, носещи подписа на издателите В. Н. О., Д. З. К. и З. Л. А. със съдържание, което не съответства на волята на подписалите документите лица – престъпление по чл. 315 ал. 1, вр. чл. 309 ал.1, вр. чл. 26 ал. 1 НК, вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б. „б” НК и е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок отшест месеца. На основание чл. 23 НК е определено общо най-тежкото наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Възложени са й в тежест деловодните разноски в размер на 310 лева.
След като е одобрил споразумението, съдът е прекратил производството по нохд№ 1258/2013 г. по описа на Районен съд гр.Сливен. Определението е влязло в сила на 01.10.2013 год. като неподлежащо на обжалване.
При решаване на делото в съдебното производство, по реда на Глава ХХІХ НПК, чл. 384, вр. чл. 381-382 НПК, съдът е изпълнил стриктно законовия регламент.
Неоснователно е оплакването на защитата на осъдената за разглеждане и решаване на делото от незаконен състав, поради предубеденост и небезпристрастност на съда. Липсват данни по делото , които да подкрепят това твърдение. Проверката показа отсъствие на данни за императивни основания за отвеждане на членовете на съдебния състав по нохд№1258/13 год. на РС гр.Сливен от кръга на посочените в чл. 29, ал. 1 НК. Не са обективирани и други обстоятелства за неучастие на членовете на състава на съда по смисъла на чл. 29, ал.2 НПК, от които би могло да се направи извод, че някой от тях да може да се счита предубеден или заинтересован пряко, или косвено от изхода на делото. Видно от съдържанието на протокола от съдебното заседание от 01.10.13 год. по нохд№1258/13 год. на РС гр.Сливен в присъствието на подсъдимата С., защитата й- адвокат Д. и на прокурора от РП гр.Сливен, съдебният състав е разяснил правото на страните за отводи по отношение членовете на състава, състоящ се от един съдия и двама съдебни заседатели. Подсъдимата С. както и защитата й не са възразили срещу членовете от състава на съда, поради което не са направили искания за отводи.Адвокат.Д. е заявил изрично, че не оспорва законността на състава на съда и няма да прави отвод на неговите членове.
Неоснователно се твърди, че съдът въпреки направеното признание на вината от подсъдимата и изразената от нея воля за решаване делото със споразумение, не бил изследвал доказателствените източници, за да приеме дали те са обезпечили фактическите изводи относно инкриминираните в обвинителния акт деяния, участието на подсъдимата в извършването им, вината й, както и правната им квалификация. Създадената нормативна уредба за решаване на делото със споразумение съставлява процесуално средство за съкращаване на наказателното производство, при въведени законови гаранции за постигането на един общественоприемлив резултат по отношение на отговорността на дееца, санкцията и репарирането на последиците от престъпното деяние. Последващо заетата от осъдената позиция по оспорване на обвинението, след като определението за решаване на делото е влязло в сила и е породило правните си последици, за постигането на които тя доброволно се е съгласила, след като надлежно е била информирана от решаващия съд, не намира опора в данните по делото и закона.
Проверката показа, че решаващият съд е имал процесуалните предпоставки да разгледа и реши делото по правилата на чл. 384, вр. чл. 381- чл. 383 НПК. В дейността на съда няма нарушения на процесуалните правила за решаване на делото по споразумение в съдебната фаза. Волята на подсъдимата С. за разглеждането на делото по този ред е заявена с изразеното от нея съгласие по чл. 382, ал. 4 НПК в откритото съдебно заседание на 01.10.2013 год. за решаването му със споразумение, а не по общия състезателен ред в рамките на който би могла да поддържа тезата по оспорване и фактите и правото. Подсъдимата С. е манифестирала информирано съгласие относно последиците от постигането на споразумение между защитата и представителя на Районната прокуратура гр.Сливен. Заявила е, че разбира обвинението, признава се за виновна, разбира последиците от споразумението и е съгласна с тях, както и че доброволно е подписала споразумението. Взаимното съгласуване на волеизявленията на страните по делото относно съдържанието на споразумението е отразено в съдебния протокол, подписан от тях.
Съдът е извършил законосъобразен контрол на предмета на споразумението като е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК. Одобрението е допуснато при законосъобразни изводи, че споразумението не противоречи на закона и морала. Съдържанието и обсегът на тази преценка на съда включва аналитична дейност, основана на взимане на решение след проверка дали инкриминираните фактически обстоятелства, очертани в обвинителния акт, са подкрепени от относими, допустими и достоверни доказателствени източници, събрани по реда и със способите по НПК. Съдът се е ръководил от правилото и на чл. 116 НПК, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на подсъдимата и не го освобождават от задължението за преценката за неговото съответствие със събраните доказателствени източници. В резултат на тази цялостна преценка съдът е одобрил съдържанието на споразумението като е дал положителен отговор на въпросите относно постигнатото съгласие за: извършените деяния, които са индивидуализирани по време , начин и място; авторството им от подсъдимата като максимално е индивидуализирана личността й; вината при извършването на престъпленията и нейната форма ; правилността на юридическата им квалификация по чл. 286 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 315 ал.1, вр. чл. 309 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК; съобразността на определените наказания по вид и размер с предвидените за съответните престъпни състави санкции; съответствието им с данните по делото за личността на осъдената, тежестта на извършеното и с правилата по Глава Пета от Общата част на НК за индивидуализацията на наказанията; съобразено е правилното приложение на правилата за определяне на общо най-тежкото наказание при наличната съвкупност от престъпления.
При тези изводи от проверката на атакуваното определение съставът на ВКС намира , че не са допуснати основания за възобновяване на производството по делото, поради отсъствието на основания по чл. 422, ал. 1,т. 5 вр. чл. 348, ал. 1,т.т.1-3 НПК, поради което стабилитетът на акта следва да бъде запазен.
На основание чл. 424-чл. 426 НПК, настоящият съдебен състав на ВКС , ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ю. К. С. за възобновяване на нохд №1258/2013 г. на Районен съд гр.Сливен и за отмяна на постановеното по същото дело определение от 01.10.2013 год., с което е одобрено споразумение по реда на чл. 384 НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :