2 Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 24.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3092 по описа за 2014г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Н. срещу решение № 202 от 08.07.2014г. по в. т. дело № 322/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 230 от 05.03.2014г. по т. дело № 754/2013г. на Окръжен съд Варна, ТО и [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 125 лв. – съдебни разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 27 361,88 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Каско +” по застрахователна полица № 44010211309 от 10.01.2012г. за лек автомобил М. Аутлендър с ДК [рег.номер на МПС] за причинени имуществени щети – пълна загуба на застрахования лек автомобил в резултат на кражба на 12.11.2012г. на основание чл. 208 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер 1 233,60 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Х. Р. оспорва касационната жалба. С определение № 456 от 23.07.2015г. по т. дело № 3092/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Представлява ли груба небрежност оставянето на ключовете от автомобила без надзор, когато това е създало предпоставка за противозаконното му отнемане? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По правния въпрос: Релевантният материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен и също се изразява в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Настоящият съдебен състав изцяло споделя посочените правни доводи и разсъждения в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. В застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Оставянето на ключовете от автомобила без надзор /в случая на плажа/ може да се характеризира като неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, и представлява допуснато от застрахования собственик увеличение на покрития от застраховката риск - извършването на кражбата на автомобила. Отчитайки естеството на дължимата престация и условията на предоставянето й, настоящият съдебен състав счита, че оставянето на ключовете от автомобила без надзор, когато това е създало предпоставка за противозаконното му отнемане, представлява проява на груба небрежност. По правилността на решението: При така дадения отговор на релевантния правен въпрос се налага извод за неправилност на въззивното решение. Отказът на застрахователя да плати обезщетение при настъпилата кражба на автомобила е основан на неизпълнение на уговореното в т. 11.5.2, раздел II от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+” задължение в срок от 24 часа от узнаването за настъпване на кражба или грабеж на МПС лично или чрез свой представител да представи всички налични комплекти ключове и поради декларираните обстоятелства за невъзможност за представяне на ключовете на автомобила. Ищецът в качеството си на застрахован чрез своя управител и едноличен собственик на капитала Г. Б. З. е уведомил застрахователя за невъзможност да му предаде ключовете на автомобила поради това, че единият е загубен през 2011г. като са предприети незабавни мерки за прекодиране на втория ключ, а вторият ключ е откраднат заедно с портфейла на З. на 12.11.2012г. в деня на кражбата на автомобила. В отговора на исковата молба ответникът освен възражението за непредставяне на два броя ключове, е направил възражение за непредставяне на дистанционни за алармата на процесното МПС и възражение за неизпълнение на задълженията на застрахования по т. 9.5, раздел I от Общите условия в случай на кражба или изгубване на свидетелството за регистрация /част I или част II/, ключовете или дистанционно управление на алармата незабавно да уведоми застрахователя и да предприеме всички необходими мерки за опазване на автомобила от противозаконно отнемане. Доводите на ищеца, че застрахователят не се е позовал на груба небрежност в отговора на исковата молба, поради което такова възражение не е разглеждано от въззивната инстанция, са неоснователни. Доколко декларираните обстоятелства за невъзможност за представяне на ключовете на автомобила, по отношение на които са релевирани възражения в първоинстанционното производство, представляват проява на обикновена или груба небрежност, зависи от конкретните факти, подлежи на преценка от решаващия съдебен състав и е въпрос на правна квалификация. Непредаването на втория ключ от застрахования на застрахователя се дължи на обстоятелството, че същият е откраднат непосредствено преди кражбата на лекия автомобил поради оставянето му без надзор от застрахования. Застрахованият не е изпълнил задължението си да предприеме всички необходими мерки за опазване на автомобила от противозаконно отнемане, предвид кражбата на ключа на 12.11.2012г., по смисъла на т. 9.5, раздел I от Общите условия, тъй като в резултат на кражбата на ключа е настъпило противозаконното отнемане на автомобила. Предпоставка за кражбата на ключа е оставянето му без надзор край плажа на трета буна, [населено място] – обстоятелство, което е декларирано от управителя на ищцовото дружество като причина за невъзможност за представяне на ключа от автомобила. Поради това, че оставянето на ключовете от автомобила без надзор е създало предпоставка за противозаконното му отнемане, се налага извод, че ищецът е проявил груба небрежност при изпълнението на задълженията си по застрахователния договор. Неизпълнението на задължението на ищеца по т. 9.5, раздел I от Общите условия е в резултат на неизпълнение на задълженията му по т. 9.1 и т. 9.2, раздел I от Общите условия да пази и ползва автомобила с грижата на добър стопанин и да вземе мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Разпоредбата на чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./ урежда последиците при неизпълнение на задълженията на застрахования по ал. 1, аналогични на задълженията по т. 9.1 и т. 9.2, раздел I от Общите условия, а именно: 1/ ако не е настъпило застрахователното събитие, застрахователят има право да прекрати застрахователния договор; 2/ в случай на настъпване на застрахователното събитие застрахователят може да намали съответното застрахователно обезщетение: 3/ ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора. Съгласно чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. В настоящия случай в Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +” – неразделна част към застрахователния договор в т. 8.8 и т. 9.7, раздел I от Общите условия са предвидени изключения, при които застрахователят не покрива щети, които са в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил МПС– за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други /т. 8.8/, както и предпоставки, при наличието на които застрахователят има право да откаже или намали застрахователното обезщетение: ако застрахованият не изпълни свое задължение, произтичащо от Общите условия и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите и други посочени хипотези /т. 9.7/. Неизпълнението на определени задължения, в резултат на които е настъпило застрахователното събитие, включително грубата небрежност в поведението на застрахования, са елемент от фактическия състав на чл. 207, ал. 2, изр. 3 КЗ /отм./, релевиран от ответника чрез правоизключващи възражения срещу предявения иск. С оглед данните по делото е налице основание застрахователят да откаже заплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задълженията от страна на застрахования, предвидени в т. 9.1, 9.2 и 9.5, раздел I и т. 11.5.2, раздел II от Общите условия. Непредаването на ключовете от автомобила на застрахователя след настъпване на застрахователното събитие е в резултат на оставянето им без надзор на плажа, невземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди по смисъла на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./ – обстоятелство, което е създало предпоставка за противозаконно отнемане на автомобила, представляващо проявна форма на груба небрежност при изпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и същото е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът /ответник по касационната жалба/ следва да заплати на ответника по иска /касатор в настоящото производство/ направените от него разноски в първоинстанционното и въззивното производство в размер общо 1 744,23 лв., от които 150 лв. – възнаграждение за съдебно-оценителна експертиза, 5 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 547,23 лв. – държавна такса за въззивната жалба и 1 042 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Претендираното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер 1 050 лв. не се присъжда, тъй като не са представени доказателства, че същото е платено, а разноски за касационното производство не се присъждат поради липса на направено искане - т. 1 и т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 202 от 08.07.2014г. по в. т. дело № 322/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 199 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 208 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 27 361,88 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Каско +” по застрахователна полица № 44010211309 от 10.01.2012г. за лек автомобил М. Аутлендър с ДК [рег.номер на МПС] за причинени имуществени щети – пълна загуба на застрахования лек автомобил в резултат на кражба на 12.11.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 199 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 744,23 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ - направени разноски за първоинстанционното и въззивното производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.