Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 21.08.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Милена Панева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 260 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. Ю. против решение № 307 от 6.12.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 473/2016 г. В жалбата е отбелязал всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди, че липсват доказателства за извършено престъпление; че отговорността следва да е поделена със св. С., че показанията й са недостоверни, тъй като е била заинтересована от изхода на делото; че обвинението не е конкретизирало дали средствата са от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава; че неправилно са посочени разпоредбите от Закона за подпомагане на земеделските производители; че наложеното наказание е явно несправедливо и не съответства на целите по чл. 36 НК. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване по обвинението. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 10 от 28.06.2016 г. на Окръжния съд – Кърджали по н. о. х. д. № 30/2016 г. подсъдимият А. А. Ю. е признат за виновен в това, на 31.05.2012 г. в гр.К. в качеството си на земеделски производител – ФЛ, в подадено общо заявление за подпомагане на земеделските производители за 2012 г. пред областната дирекция на ДФ „Земеделие” –гр. К. при кандидатстване през 2012 г. за субсидии по усвояване на средства по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински район (HP1) и плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (HP2), финансирани от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, да е представил неверни сведения относно правното основание за ползване на земеделски имоти, попадащи в приложени копия на карти и блокове на земеделски стопанства и имоти по Картата за възстановена собственост в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], в община Кърджали, с обща площ от 31,28 хектара, описани в таблици за използваните парцели към заявлението от 2012 г., в нарушение на задълженията си, предвидени в чл. 32, ал. 1 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в чл. 2, ал. 1; чл. 2а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2; чл. 3, ал. 1, т. 3, б. „д” и т. 7, б. „г” и б. „е” от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, като посочил правно основание за ползване – договор за наем и договор за аренда, без да е сключил такива договори към датата на подаване на заявлението, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава и е получил такива средства по СЕЕП в размер на 4 575,03 лева за 23 хектара, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от две години и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 307 от 6.12.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 473/2016 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В нея са изложени пространни съображения в подкрепа на тезата за споделена отговорност на подсъдимия Ю. със св. С., която в качеството си на служител в Общинска служба „Земеделие” - гр. К. била длъжна да подпомага подсъдимия в дейността му - при посочените от него земеделски площи в заявлението да го ориентира в ситуацията, тъй като той самият не разполагал с нужните познания за идентифицирането на имотите. В тази връзка се твърди, че свидетелката била заинтересована от изхода на делото и показанията й са недостоверни - подсъдимият не посочвал с точност всички имоти, които св. С. му показала на екрана, не твърдял, че тези имоти е ползвал през 2011 г., не й казвал да работи върху данните от 2011 г. и да ги приеме за такива през 2012 г. По същината си е направено оплакване за необоснованост на фактическите положения, че при подаване на заявлението пред ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция чрез общинската служба в К. [населено място], св. С. копирала от предходната година земеделските земи по искане на подсъдимия; заявените парцели били прегледани на екрана на компютъра и подсъдимият потвърдил, че това са точно тези земеделски земи, с които ще участва за подпомагане, като с очертаването на всеки парцел отново заявил пред св. С. и правното основание за ползването му (договор за наем или договор за аренда, с които подсъдимият не разполагал за посочените от съда имоти) и това било отразено в Таблица за използваните парцели през 2012 г.; че след като проверил всички данни, документите, изисквани при кандидатстване за субсидия, били разпечатани и собственоръчно подписани от подсъдимия. Въззивният съд е извършил самостоятелна аналитична преценка на съвкупността от доказателствените материали. Оценил е показанията на св. С. като достоверен източник на доказателствена информация, откривайки подкрепа за тях и в показанията на св. Я. и св. Я.. Липсват нарушения на процесуалните правила, предназначени да гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение по правно значимите факти в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК. По делото е било фактически установено, че подсъдимият е кандидатствал по схеми и мерки за подпомагане със средства от фондове на Европейския съюз, предоставени на българската държава. Разпоредбите на чл. 32 от Закона за подпомагане на земеделските производители са били посочени само като обвързани с конкретните норми на Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, поради което липсва неясна воля на съда и невъзможност подсъдимият Ю. пълноценно да се защитава. Правната квалификация на деянието по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 НК, извършено от подсъдимия А. А. Ю. съответства на установените по делото факти. Очертани са всички съставомерни признаци в обективно и субективно отношение и от гледна точка на правилното приложение на закона не е допуснато нарушение. Върховният касационен съд не намира и явна несправедливост на наказанието, която да налага намаляването му. Индивидуализираното наказание в минималния размер, предвиден в санкцията на чл. 248а, ал. 5 НК, е съобразено с относителната тежест на всички установени смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, инцидентност на проявата и частично самопризнание) и отегчаващото (недобрите характеристични данни), както и с останалите значими обстоятелства, в т. ч. недостатъчно ефективна проверка на заявените данни и времетраенето на процеса, което не се дължи нито на процесуалното поведение на подсъдимия Ю., нито на сложност във фактически или правен аспект на наказателното дело (критерии, възприети от Европейския съд в Страсбург по материята за разумния срок по чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В размер на две години лишаване от свобода с минималната продължителност на изпитателния срок наказанието отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и другите релевантни обстоятелства, както и на необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. При отсъствието на касационно основание обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307 от 6.12.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 473/2016 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: