Р Е Ш Е Н И Е   № 701                                                  София, 05.10. 2009 г.        В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета  година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 2479/2008 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Т. Г. К. срещу въззивно решение от 20.03.2008 г. по гр.д. № 2222/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивно отделение, с което на касатора е присъдено обезщетение в размер на 3443, 52 лв. по чл. 121, ал.1, т.3 ЗДСл за оставането му без работа за период от десет месеца от 25.08.2003 г. до 25. 06.2004 г., а в останалата част до пълния размер на претенцията искът е отхвърлен. В жалбата се развиват съображения за нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл.121, ал.1, т.3 и чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител относно времето, за което се дължи обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Моли за отмяна на решението и присъждане на обезщетение за целия период, през който е останал без работа. Ответникът- А. за д. в. оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е допусната до разглеждане поради представянето на противоречиви решения на съдилищата по поставения въпрос за размера и периода на обезщетението- чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В едни от решенията / вкл. и с обжалваното решение/ се приема, че обезщетението се дължи за период не повече от десет месеца, както е посочено в нормата на чл.104, ал.1 ЗДСл. Другото становище е застъпено в решение № 60/ 31.03.2005 г. по гр.д. № 531/ 2004 г. на Великотърновски апелативен съд, и според него неправилно уволненият служител има право на обезщетение за целия период, през който е останал без работа, като съдът се позовава на чл.121, ал.1, т.3 ЗДСл, с уточнение че това обезщетение може да се търси само в исковото, но не в административното производство по обжалване на заповедта за уволнение. При тези данни и съгласно чл.291, ал.1, т.1 ГПК следва да се приеме, че правилно е становището, изразено в обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд, поради което касационната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като е издирил действителния разум, който отговаря на целта на правната уредба и равенството на гражданите пред закона. Действително в нормата на чл.121, ал.1, т.3 ЗДСл, която урежда правото на служителя да търси обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение, не е посочен размерът на това обезщетение и за какъв период се определя, въпреки че мястото на такава разпоредба би било именно в тази норма на закона. Налице е празнота в закона, поради което съдът, позовавайки се на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове е приложил най- близката по смисъл норма, която урежда този въпрос, а именно чл.104, ал.1 от ЗДСл, предвиждащ обезщетението да не бъде за повече от десет месеца. По аналогичен начин са уредени правата на работниците и служителите по трудови правоотношения по К. на труда, както и тези по ЗОВС, ЗМВР и ЗСВ. Няма основателно съображение, поради което да се приеме, че по Закона за държавния служител следва да се приложи по- благоприятен режим в сравнение с другите хипотези на обезщетяване при прекратяване на служебните или трудови правоотношения. В същия смисъл вече е формирана и трайна практика на Върховния касационен съд по прилагане на закона за идентични случаи. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за неправилност на решението на въззивния съд и затова и на основание чл.293, ал.1 във вр. с чл.291, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решението от 20.03.2008 г. по гр.д. № 2222/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивно отделение. Осъжда Т. Г. К. от гр. Х., ул. Ал. С. , № 1* ет.3, ап.5 да заплати на А. за д. в. разноски по делото за касационното производство в размер на 320 лв. съгласно чл.78, ал.3 и 8 ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: