5 Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 14.12.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Нина Панчева като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 903/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по жалба на подс. Ив. Б. Ив. срещу присъда № 14 от 27.09.2022 г. на окръжен съд - Разград, постановена по ВНОХД № 108/2022 г. В жалбата са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на доказателства за осъждането му, че присъдата почива на предположения. Смята, че е бил нарушен и материалният закон, т. к. той бил осъден за деяние, което не е извършил, че ако има посегателство срещу личността на пострадалата, то не е по гл. II, р. VIII от НК. Претендира приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Иска отмяна на съдебния акт и оправдаването си или намаляване на наложеното му наказание поради несъобразяване от съда с данните за боледуването му от туберкулоза и престоят му в местата за лишаване от свобода ще влоши състоянието му. В съдебно заседание назначеният по искане на подсъдимия служебен защитник - адв. К. поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага доводи за неизясненост на фактическата обстановка, за недоказаност на обвинението, за погрешни изводи на съда за поведението на подсъдимия, за несъобразяване с данните за здравословните проблеми и на пострадалата, и на подсъдимия във връзка с осъществяването на деянието, т. к. и пострадалата, и подсъдимият страдали от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Акцентира, че присъдата почива на косвени доказателства и предположения. Пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 НК спрямо подзащитния й. Счита, че наказанието, което му е наложено е явно несправедливо, поради данните за страдание от туберкулоза. Моли за признаване на подзащитния ѝ за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно претендира за намаляване на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Твърди, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалния и материалния закони, а определеното на подсъдимия наказание е справедливо. Затова пледира присъдата на Разградския окръжен съд да бъде оставена в сила. Подс. Ив., редовно призован, не се явява и не изразява отделно становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 31 от 08.12.2021 г., постановена по НОХД № 246/2020 г., районен съд – Разград признал подс. И. Б. Ив. за невиновен по обвинение по чл. 150, ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение. С присъда № 14 от 27.09.2022 г. на окръжен съд - Разград, постановена по ВНОХД № 108/2022 г., подс. Ив. Б. Ив. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК на една година лишаване от свобода, която да изтърпи при общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК наложеното на подс. Ив. наказание по НОХД № 161/2017 г. по описа на районен съд – Разград от осем месеца лишаване от свобода е приведено в изпълнение като е постановено то да се изтърпи при първоначален общ режим. На подсъдимия са възложени направените по делото деловодни разноски. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Доводите за неизясненост на фактическата обстановка и погрешност на изводите на съда за поведението на подсъдимия съдържат твърдение за необоснованост, която не е касационно основание, поради което ВКС не дължи отговор на него. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници, както изтъква защитникът. Присъдата не почива на предположения или само на косвени доказателствени средства, както ги окачествява защитникът. Вярно е, че доказването по делото е било в известна степен затруднено, поради настъпилата смърт на пострадалата преди даване ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, който не е имал правно основание да приобщи към доказателствената маса разпита на пострадалата като свидетел, осъществен в хода на досъдебното производство, но затова са ползвани производните доказателствени средства - показанията на свид. Р. П. – майка на пострадалата, на която самата тя е споделила случилото се веднага след деянието и показанията на свид. Т. – провел оперативна беседа с жертвата, както и на свид. А., който също лично е разговарял с „по-младата жена“ относно случая. Наред с тях съдът се е доверил и на протокол за разпознаване, извършено от И. С. още на следващия ден, от който е видно, че тя е посочила като извършител на престъплението тъкмо подс. Ив.. Последният, в обясненията, дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник, инкорпорирани на валидно правно основание към доказателствените материали по делото, не е отрекъл, че предната вечер на процесното място е срещнал пострадалата, но е дал своя версия на стореното, а именно, че я „бутнал два пъти по дупето“. Съдът е приел за недостоверно изложеното от подсъдимия в тази част, защото е преценил, че обясненията му са опровергани от другите събрани доказателствени средства. Следва да се припомни, че съдът по фактите е свободен в преценката си да даде ли вяра и на кои доказателствени източници стига да изложи доводите си за това. Така е сторил и контролираният съдебен състав. Той не е пренебрегнал изготвените съдебномедицинска и комплексните съдебнопсихиатрични и психологически експертизи за подсъдимия и С.. По отношение на първото заключение коректно е посочил, че е неясно защо полицейските служители не са съобщили на вещото лице в пълнота оплакванията на пострадалата, за да извърши необходимия преглед, като наред с това е дал разумно обяснение на факта защо самата С. не е споделила с лекаря начина и мястото от тялото ѝ, където е извършено посегателството спрямо нея. Контролираният съд се е доверил на заключенията на комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи за подсъдимия и пострадалата, които установяват, че подс. Ив. към момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което не е нарушило базисните му способности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, макар действията му да са били улеснени от освобождаващото действие на алкохола. Относно свид. С. комплексната експертиза е дала заключение, че тя въпреки наличните психологически и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, е била със съхранена връзка с реалността по време на инкриминираното деяние, т. е. е била със съхранена свидетелска годност. Видно е от данните по делото, че пострадалата С. веднага след деянието е разказала не само на майка си свид. П. за случилото се, но и на свид. Т. и А., като нейният разказ за станалото не се е променил в нито един момент. Няма основание да не бъдат кредитирани с доверие показанията на майката на пострадалата, поради близкото ѝ качество с жертвата, защото те се потвърждават от заявеното от свидетелите Т. и А.. Макар и производни доказателствени средства няма пречка те да не бъдат ползвани в процеса, доколкото първичните такива са недостъпни. Не се констатират нарушения на материалния закон. Проверката на доказателствата по делото непротиворечиво потвърждава извода на въззивната инстанция за наличието на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК. При прегледа на материалите по делото може да бъде направен обоснован извод, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подс. Ив., тъй като той е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 150, ал. 1 НК. Изводите на съда относно виновното поведение на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод за виновността на подс. Ив., а въззивната – противоположния, не сочи на неправилно приложение на материалния закон след като доказателствените средства, приети за достоверни от предходната инстанция, установяват съпричастността на подс. Ив. в деянието. То е престъпно, поради което подс. Ив. не може да бъде оправдан. Няма как да бъде уважено възражението на подсъдимия и неговия защитник за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, макар принципно този текст да може да се приложи за всички видове престъпления. За да се прецени дали е налице малозначителност на деянието или то е с явно незначителна обществена опасност, се изхожда не само от действията на дееца, но и от конкретните последици на деянието му за жертвата.Това важи в още по-голяма степен при престъпленията срещу половата неприкосновеност, доколкото при тях обществената опасност на конкретното посегателство е различна във всеки отделен случай с оглед личността на пострадалия. В обсъждания казус от гледна точка на действията на подсъдимия, с които е осъществил престъплението, сравнени с типичните, с които се извършват деянията по чл. 150, ал. 1 НК, наистина не са така брутални и груби, но от гледна точка на пострадалата и спецификата на мястото, на което са осъществени, тя е имала по-нисък праг на търпимост и тъкмо извършено по този начин престъплението се е отразило силно негативно върху нейните възприятия и изживявания. Не следва да се игнорират и обстоятелствата, че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието – около 19,30 ч., в градинка в близост до голям хипермаркет и хотел, както и личността на дееца – осъждан, макар и за леко умишлено престъпление от общ характер. Съвкупната преценка на тези факти не води до извод за явна незначителност на деянието, което да го направи непрестъпно. Наложеното с обжалваната присъда наказание на подсъдимия не е явно несправедливо. По отношение на него то е индивидуализирано под специалния минимум, предвиден в закона. Налагането на лишаване от свобода в размер на една година предполага наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства. Миналото осъждане на подсъдимия, макар и за друго по вид престъпление, го очертава като лице с по-висока степен на обществена опасност. На това обстоятелство е противопоставено сравнително ниската степен на обществена опасност на засягане на обекта на посегателство, увреденото здравословно състояние на подсъдимия и болестта, от която се лекува, поради което наказанието е индивидуализирано значително под минимума, предвиден в закона. В тази връзка няма неотчетени от проверявания съд обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказанието, което подс. Иванов следва да понесе, поради което липсват основания за допълнителното му намаляване, т. к. здравословното му състояние е взето предвид. В този смисъл не се налага корекция на присъдата. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14 от 27.09.2022 г. на окръжен съд - Разград, постановена по ВНОХД № 108/2022 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.