1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
СОФИЯ, 18.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4389/2014 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. П. - К. чрез нейния процесуален представител адв. М., против решението на Софийски градски съд, постановено на 21.02.2014 г. по гр.д. № 1717/2008 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката подържа, че събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху целия терен и върху съществуващите към момента на влизане в сила на реституционния закон строежи, които са били одържавени от нейния наследодател по реда на ЗОЕГПНС- открити басейни и стара двуетажна сграда, обозначена на скиците на вещите лица под № 16. Подробно обосновава тезата си, че е налице възможност за реално възстановяване на части от одържавения имот, които към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ не са били застроени или са били заети от незаконно строителство, извършено без необходимите строителни книжа.
Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] чрез своя процесуален представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 3574/2004 г., с което са отхвърлени предявените от А. С. П. и М. Д. П. - К. против [фирма] искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на следните недвижими имоти: имот пл.№ 1 от кв. 98, кад. лист 524-525 по кадастралния план на [населено място], изработен през 1973 г., с площ 49 256 кв.м, заедно с изградените в него: двуетажна постройка с обор и свинарник със застроена площ 113 кв.м; едноетажна пристройка от 46 кв.м и обща разгърната застроена площ около 272 кв.м; басейн с общи размери 100/25 м, с четири поделения- спортен басейн с олимпийски размери с поделение за скокове във вода, басейн за начинаещи плувци с размери 30/25 м. и басейн за деца с размери 25/25 м; открита спортна площадка /игрище за хандбал/ от около 400 кв.м; битова къща, сутерен и етаж със застроена площ от 126 кв.м; тенис - корт от около 423 кв.м; стара лекоатлетическа писта с дължина 250 м и площ 5068 кв.м; сграда на перално стопанство с площ 729 кв.м; дърводелска работилница с пристройка на два етажа, с площ 218 кв.м; администрация на автотранспорта с площ 531 кв.м; пристройка към стопанските сгради на автотранспорта с площ 201 кв.м и огради, както и обективно съединените с исковете за ревандикация искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построените в посочения по горе имот сгради и съоръжения както следва: открита спортна площадка /игрище за хандбал/ от около 400 кв.м; битова къща, сутерен и етаж със застроена площ от 126 кв.м; тенис- корт от около 423 кв.м, стара лекоатлетическа писта с дължина 250 м и площ 5068 кв.м; сграда на перално стопанство с площ 729 кв.м; дърводелска работилница с пристройка на два етажа, с площ 218 кв.м; администрация на автотранспорта с площ 531 кв.м; пристройка към стопанските сгради на автотранспорта с площ 201 кв.м и огради.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че преЗ 1948 г. от Н. Д. П. е отчужден по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ 32,1 дка ниви, градини, цветарници и сгради със спортен парк ”Диана - бад” в землището на [населено място]- София, съставляващ парцел І - 647 в кв. 98 по плана на [населено място]. През 1949 г. за имота е съставен Акт за държавна собственост, в който е отразено, че той се състои от лятна къпалня, игрище - плац, рибарник, цветарници/ парници/ и др. При предаването на имота във владение на О. “Софжилфонд” е съставен протокол- опис, в който са описани басейн в южната част на мястото с размери 100/25 м, изграден от цимент с четири поделения; дъсчени кабини; плаж в строеж; на североизток - постройка с тераса /бивш ресторант/, на която предстои преустройство, борови дървета, занемарено игрище –плац на югоизток; рибарник между игрището, парниците и реката, ограден с цимент и с размери 70/20 м; парници / четири големи и четири малки/, артезиански кладенци в строеж/пет на брой/, от които само два работят, постройка в североизточния ъгъл - обор с една стая, свинарник, кухня, над кухнята стая и коридор. През 1950 г. част от терена на „Диана - бад”, съгласно приложена скица, заедно със стопанската сграда- бивш обор и държавна барака, са предоставени на Б. районен съвет за нуждите на детски дом и градина. През 1952 г. одържавеният имот, без съоръженията за производство на цветя и частта, предадена за ползване на Б. народен съвет- целодневна детска градина, представляваща сграда на два етажа и друга постройка- склад, е отстъпен безвъзмездно от Столичния народен съвет на Върховния комитет за физическа култура и спорт.
Приетите по делото съдебно- технически експертизи са установили, че от постройките и съоръженията, съществували в имота към момента на одържавяването му, при влизане в сила на ЗВСОНИ е запазена двуетажната сграда- бивш обор, обозначена на приложените към заключенията скици под № 16. Откритите басейни са реконструирани, в резултат на което са променени техните форма и размери- дължина, широчина, дълбочина, около тях са изградени инсталационни коридори, прозорци за подводни снимки и яйкове за подводно осветление, филтърни съоръжения. Останалите съоръжения, сгради и постройки, съществували към момента на одържавяването, са разрушение и са изградени нови сгради и съоръжения- трибуна, резервоар, комплекс спорнти зали, включващ зала за тенис на маса, зала за тренировки по бокс, двуетажна зала за вдигане на тежести и за боксови състезания, игрище за плажен волейбол, национален възстановителен център, тенис корт, работилници, покрит плувен басейн, трафопостове, 7 бр. кортове за тенис /преди това лекоатлетическа писта/, сграда на пералното стопанство, хотел „Диана”, битова къща, работилници, административна сграда.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че след 1948 г. одържавения недвижим имот е превърнат в спортен обект, в който освен нови басейни, са изградени зали и съоръжения за практикуване на множество различни по характер спортни дейности в съответствие с международните стандарти. Създадена е подземна и надземна инфраструктура, която обслужва и свързва отделните обекти. Комплексът “Диана” е превърнат в национална спортна база с обществено значение, в която се подготвят националните отбори по различни спортни дисциплини и се провеждат редица национални и международни спортни състезания. Реализирано е благоустройствено мероприятие с траен градоустройствен статут, което е променило имота до степен, че той вече не съществува реално до размерите, в които е бил одържавен. Оттук е направил извод, че не са били налице предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху имота, поради което ищците не са легитимират като негови собственици. Приел е, че макар една от съществуващите постройки в имота да е била запазена към влизане в сила на реституционния закон, още към момента на изграждането й тя не е била част от предвиденото в терена основно застрояване, поради което наличието й не обосновава друг извод. Мероприятието засяга целия имот и променя предназначението по начин, непозволяващ реално отделяне на част от него с цел обособяване на самостоятелен парцел.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните, взаимно свързани, въпроси: Когато е отчужден застроен недвижим имот и към момента на влизане в сила на рестуционния закон е запазена само една от съществуващите сгради, наличието на ново строителство съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността върху терена и върху запазената сграда; в тази хипотеза има ли правно значение за реституцията обстоятелството дали новите сгради са законно построени /чл. 2, ал.6 ЗОСОИ/ и дали промяната във функционалното предназначение на имота чрез отреждането му за определено мероприятие, което е реализирано, е пречка за настъпване на реституционния ефект.
Първият въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС. С него е прието, че изискването на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, предпоставя имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост, като извършените в тях промени, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията. Когато при промяна във вида и предназначението на имота е извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на онази част, която е съществувала към момента на одържавяването. Останалата част, в зависимост от положението й по отношение на възстановения имот, или остава в собственост на държавата, когато представлява самостоятелен обект на правото на собственост, или се възстановява по правилото на чл. 97 ЗС към възстановената част. Ако пък вследствие погиване, разрушаване или други причини е намален размера на отчуждения имот, на реституция подлежи това, което се е запазило от него, ако то представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
В хипотезата на чл. 1 ЗВСОНИ правото на собственост върху одържавените по реда на ЗОЕГПНС имоти се възстановява по силата на закона, от момента на влизането му в сила - 24.02.1992 г. Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти е приет и влиза в сила по – късно - на 21.11.1997 г. Тъй като нормата на чл. 2, ал.6 ЗОСОИ / ал.5 в първоначалната редакция на закона/ е материалноправна, и доколкото на същата не е придадено изрично обратно действие, тя е приложима само по отношение на недвижими имоти, подлежащи на възстановяване на предвиденото с §1, ал.2 ПЗР на ЗОСОИ ново реституционно основание /чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ/, но не и по отношение на имоти, подлежащи на възстановяване на основание чл. 1 и чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ. Незаконността на новото строителството, извършено след одържавяване на имотите по реда на ЗОЕГПНС, по смисъла на това понятие, изяснен в ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС, не представлява самостоятелно и ново основание за реституция на одържавения имот.
В случая събраните по делото писмени доказателства налагат извод, че към момента на одържавяването имотът фактически е бил разделен на две реални части, всяка с различно и самостоятелно функционално предназначение: спортен парк „Диана бад”, ситуиран в западната част на парцела, включващ открития басейн, дъсчени кабини, плаж в строеж, постройка с тераса /бивш ресторант/, площадка с гимнастически уреди и игрище- плац, и стопанска част, разположена в източната част на имота, заета от ниви и градини, предназначена за земеделски нужди, в която са били изградени обслужващи тази част стопански постройки - парници, сграда, отразена като двуетажна, масивна, построена през 1943 г. и в съседство с нея - основи за строеж. Видно от приложените към преписката на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС жалби от Д. П. и Н. П. и от протокола от 09.06.1947 г., приет като доказателство по приложеното към настоящото дело гр.д. № 443/94 г. на Софийски градски съд, преди отчуждаване на имота по реда на ЗОЕГПНС е взето решение Министерството на народното здраве да наеме за нуждите на Дирекцията за физическа култура и спорт сградите на спортния парк „Диана”. С този протокол са индивидуализирани сградите и съоръженията, принадлежащи към спортния обект, като относно площта и разположението му върху терена е направено препращане към скица, неразделна част от протокола, в която границата е била обозначена с пунктирана линия по б. А, Б, В и Г, като по този начин същият е бил обособен от останалата част на парцела, включваща ниви, зеленчукова и цветарска градина градини, ведно с построените в тази част стопански сгради. Според този протокол спортният парк е включвал три спортни басейна, помещения за съблекални, канцеларии, жилище, ресторант, едно езеро за развъждане на риба и гребен спорт, и припадащото се място за спортни игрища. Това фактическо разделение на имота е обусловило и предоставянето на двете части на различни държавни организации, първоначално по реда на Закона за наемите, а след одържавяването- за стопанисване и управление. Затова към момента на завземане на одържавения имот от държавата през 1949 г. в него са заварени като ползватели Комитета за физическо възпитание и спорт и Министерство на земеделието- обстоятелство, отразено в съставения през 1949 г. Акт за държавна собственост. Спортният парк ”Диана бад” е предоставен за стопанисване и управление на Върховния комитет за физкултура и спорт, като със съставения за предаването нарочен протокол- опис от 19.02.1952 г. изрично е изключена частта от имота, заета от съоръженията за производство на цветя и частта, предадена на Б. районен народен съвет през 1950 г. за целодневна детска градина, включваща сградата на два етажа и друга постройка- склад, както и терен в източната част на имота.
Установено е по делото, че посочената двуетажна сграда е идентична със стопанската сграда - бивш обор, одържавен от наследодателката на жалбоподателката. Същата е обозначена на скиците към заключенията на съдебно- техническите експертизи под № 16. Всички приети по делото експертизи са категорични, че тя е със същите размери и означения, както е отразена в регулационните планове от 1933 и от 1948 г. Сградата е двуетажна, с долепена до нея едноетажна пристройка. Състои от две помещения, антре и санитарен възел на първия етаж, и четири помещения, коридор и баня на втория етаж. Експертизите са установили следи от извършване на вътрешни преустройства- отваряне и затваряне на отвори за врати и прозорци и изграждане на вътрешни преградни зидове, които не са довели до промяна в конструкцията на сградата, нито до изменение на външните й очертания.
Съществуващият към момента на одържавяването открит плувен басейн, състоящ се от три отделения и кула за скове, е реконструиран и модернизиран. След съпоставка на параметрите на басейна преди и след реконструкцията вещите лица са установили, че площта му е увеличена от 1 975 кв.м на 2 310 кв.м, като при това е увеличена и дълбочината в различните му части, изместена е кулата за скокове, изградени са подземни инсталационни коридори и прозорци за подводни снимки около него.
Останалите сгради и постройки в имота са съборени. Върху терена е осъществено изцяло ново строителство на множество сгради и спортни съоръжения, подземна и надземна инфраструктура, която свързва и обслужва отделните обекти в него. Незастроена е останала част от одържавения имот, разположена в източната част на парцел І, обозначена по цифри 20-21-22-23-24-12-25 на скицата на в.л. М. на л. 255 от първоинстанционното дело, в която попада съществуващата стара сграда № 16. С гласни доказателства по делото е установено, че сградата и теренът около нея са отделени от останалата част на парцел І с ограда, че функционалното им предназначение през годините не е свързано с реализирания в останалата част на имота спортен комплекс, че достъпът до тях се е осъществявал и се осъществява през самостоятелен вход откъм [улица]. Съобразявайки местоположението и площта на така очертания терен, вещите лица са дали заключение, че той отговаря на законовите изисквания за образуване на самостоятелен УПИ.
В контекста на разясненията, дадени с т.1 от ТР № 1/ 95 г. на ОСГК на ВС, така установените факти по делото обосновават извод за наличие на предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху съществуващата стара сграда / № 16/ и прилежащия към нея терен, определен по цифри 20-21-22-23-24-12-25 по скицата на в.л. М.. Тази сграда съществува реално до размерите, в които е била при одържавяването, и удовлетворява изискването на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяването й на правоимащите, заедно с обслужващата тази сграда част от терена. Предмет на отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС от наследодателката на ищцата е недвижим имот с площ 32,1 дка, състоящ се от ниви, градини, цветарници и сгради със спортен парк „Диана бад”. Макар и включени в границите на един парцел, тези обекти са имали различно предназначение и относителна фактическа обособеност върху терена, и тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при преценката за наличието на предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху одържавения имот, тъй като от значение за тази преценка е реалното състояние в имота към момента на одържавяването му, а не регулационния му статут. В този смисъл премахването на сградите и съоръженията, съставляващи одържавения спортен парк ”Диана бад” и изграждането на изцяло нови сгради, спортни и технически съоръжения, подземна и надземна инфраструктура, при запазване на одържавени сграда и фактически обособен терен около нея, които не са били част от този парк и не са били функционално свързани с него, не изключва реституцията на тази част от одържавения имот, която не е променена и съществува реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, и която може да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. П. - К. иск за ревандикация на сграда № 16 и прилежащата към нея площ, обозначена по цифри 20-21-22-23-24-12-25 на скицата на в.л. М.. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, в тази част следва да бъде постановено ново решение от касационната инстанция, с което бъде признато за установено по отношение на ответника [фирма], че на основание наследствено правоприемство от Н. Д. П. и реституция по чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ ищцата М. Д. П. - К. е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ по графични данни 3 936 кв.м, представляващо част от УПИ І- За спортен комплекс ”Диана” в кв. 2 по регулационния план на [населено място], м.” НПЗ Червена звезда”, одобрен със заповед № РД- 50-09-45/ 01.02.1985 г., която част е обозначена по цифри 20-21-22-23-24-12-25 на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л. 255 от гр.д. № 3574/2004 г. по описа на Софийски районен съд, ведно с построената в това дворно място двуетажна масивна сграда, обозначена на същата скица под № 16, и ответникът бъде осъден на основания чл. 108 ЗС да й предаде владението върху този имот.
Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за премахване на постройки, обозначени под №№ 17, 18 и 19 на приложената скица, представляващи пристройки към дърводелската работилница /сграда 16/, попадащи във възстановения терен. За тези сгради ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост през 2011 г., в т. 22 от който същите са описани в като част от сградата с пл.№ 2202 /сграда 16/. След преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на противопоставимо на собственика основание да държи изброените постройки в имота му. От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин вида и конструкцията им, дали са изградени преди или след влизане в сила на ЗВСОНИ, прикрепени ли са трайно към терена или представляват преместваеми постройки. По отношение на същите вещите лица от тройната съдебно- техническа експертиза К. Д., Д. М. и Т. К.- К. са установили, че няма издадени строителни книжа за построяването им, както и че не са нанесени в регулационния план на [населено място], м.” НПЗ „Червена звезда”, одобрен през 1985 г., който е и действащия към момента регулационен план. Поради това в тази част неготорният иск е основателен. На основание чл. 293, ал.2 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като ответникът [фирма] бъде осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне посочените постройки.
В останалата част, с която е отхвърлен искът за ревандикация, въззивното решение е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че одържавеният спортен парк ”Диана” не съществува реално до размерите в които е отчужден, поради което правото на собственост върху него не е възстановено на ищците по реда на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ. Съществувалите върху терена постройки и съоръжения са разрушени и е осъществено изцяло ново строителство на сгради, съоръжения, подземна и надземна инфраструктура, която свързва и обслужва отделните обекти в него, поради което имотът не съществува реално да размера, в който е одържавен.
Установено е, че в резултат на извършената реконструкция и модернизация на съществувалия към момента на одържавяването открит плувен басейн, площта му е увеличена от 1 975 кв.м на 2 310 кв.м, увеличена е съответно и дълбочината в различните му части, изградени са подземни инсталационни коридори и прозорци за подводни снимки около него, т.е. не се касае за вътрешно преустройство, както се подържа от жалбоподателката, а за изменение на всички параметри на басейна. Това е довело до създаване на нов обект на правото на собственост, поради което собствеността върху басейните не е възстановена на бившите собственици по силата на закона- чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ.
Обстоятелството, че съществуващата в източната част на парцела към момента на одържавяването му двуетажна сграда е запазена и е реституирана на собствениците, не може да обоснове възстановяване на правото на собственост върху останалата част от парцел І, заета от спортния комплекс „Диана”, тъй като както към момента на одържавяването, така и към влизане в сила на ЗВСОНИ, тази сграда има самостоятелно предназначение и не е функционално и пространствено свързана със спортния комплекс, поради което не може да се приеме, че по отношение на нея целия терен в границите на одържавения има несамостоятелно и обслужващо предназначение, в каквато хипотеза само би подлежал на реституция, заедно със сградата.
Въззивното решение е правилно и в останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС. По отношение по постройките, обозначени на скицата на в.л. М. като постройка „О” и постройка „П.21” не се установи да са изградени и да се ползват от ответника. И двете не фигурират в издадения през 2011 г. на името на ответника нотариален акт за собственост на УПИ І- за спортен комплекс „Диана” и на построените в него сгради. Данните по делото са, че през 1993 г. тези постройки са предадени за управление на автостопанството при Комитета за младежта и спорта и понастоящем се ползват от Министерството на физическото възпитание и спорта, т.е. ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 ЗС за премахването им. Поради това в тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
За да произнесе по искането за присъждане на разноски, направено и от двете страни по делото, настоящият състав взе предвид следното: Претендираните от ищцата разноски за всички инстанции, съобразно приложения списък на разноските, са общо в размер на 26 342 лв., а претендираните от ответника разноски за производството пред касационната инстанция, са в размер на 12 000 лв. Като се съобрази съотношението между паричната оценка на уважената и отхвърлената част от исковете / 80 776 лв. към 946 844 лв. или приблизително 1/12 към 11/12/ , на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъде присъдена сумата 2 195 лв., съответстваща на размера на уважената част, а на ответника- на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 11 000 лв. , съответстваща на отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 21.02.2014 г. по гр.д. № 1717/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. П.- К. против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск за ревандикация на сграда № 16 и прилежащата към нея площ, обозначена по цифри 20-21-22-23-24-12-25 на скицата на в.л. М., както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС на М. Д. К. против [фирма] за премахване на сгради №№ 17, 18 и 19 по същата скица, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], че на основание наследствено правоприемство от Н. Д. П. и реституция по чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ ищцата М. Д. П. - К. е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ по графични данни 3 936 кв.м, представляващо част от УПИ І- За спортен комплекс ”Диана” в кв. 2 по регулационния план на [населено място], м.” НПЗ Червена звезда”, одобрен със заповед № РД- 50-09-45/ 01.02.1985 г., която част е обозначена по цифри 20-21-22-23-24-12-25 на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л. 255 от гр.д. № 3574/2004 г. по описа на Софийски районен съд, ведно с построената в това дворно място двуетажна масивна сграда, обозначена на същата скица под № 16, и ОСЪЖДА [фирма] да предаде на М. Д. П.- К. владението върху описание имот- терен и сграда.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл. 109 ЗС да премахне постройките, обозначени под №№ 17, 18 и 19 на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л. 255 от гр.д. № 3574/2004 г., представляващи пристройки към дърводелската работилница / сграда 16/, попадащи във възстановения терен, обозначен с цифри 20-21-22-23-24-12-25 на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л. 255 от гр.д. № 3574/2004 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСТАВЯ в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 21.02.2014 г. по гр.д. № 1717/2008 г. в останалата част.
Скицата към заключението на в.л. М., приложена на л. 255 от гр.д. № 3574/2004 г., приподписана от съда, представлява неразделна част от това решение.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на М. Д. П. – К. разноски по делото за всички инстанции в размер на 2 195 / две хиляди сто деветдесет и пет/ лв.
ОСЪЖДА М. Д. П. да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на [фирма] разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 11 000 лв./ единадесет хиляди лв./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |