Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

36

гр. София, 25.02.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ

                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА

                                                                                

при секретаря Т. Кьосева

и в присъствието на прокурора 

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 711/09г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 920 от 13.10.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.09г., постановено по гр.д. № 4020/07г. на Софийския градски съд, ІІв с-в. Със същото е оставено в сила решение от 15.10.07г. по гр.д. № 7285/07г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. С. Л., В. К. Ц., М. К. П. и Р. М. А. против О. с. по земеделие “О”, гр. С. и С. о. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Л. П. П. на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. В. нива с площ от 0,800 дка в м.”П”, нива с площ от 1, 000 дка в м.”П”, ливада с площ от 0,200 дка в м.”С”, нива с площ от 1, 050 дка в м. “Б” и нива с площ от 3, 900 дка в м.”Ш”.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Й. С. Л., В. К. Ц., М. К. П. и Р. М. А. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците не вземат становище по жалбата.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че вписването на даден земеделски имот в емлячния регистър, както е в разглеждания случай, може да е достатъчно доказателство за право на собственост само в административното производство по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, но в настоящото исково производство това право подлежи на доказване по общия ред. При липсата на други доказателства, установяващи при условията на пълно и главно доказване правото на собственост на наследодателя на ищците в първоинстанционното производство върху процесните земеделски земи към момента на обобществяването, предявеният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е приет за неоснователен.

Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ.

По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че претендираните от него имоти са били негова собственост или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята. За установяването на това право следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права, като нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944г., протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имоти на публична продан и др. Правото на собственост върху земеделска земя съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ може да се доказва и с документи с несамостоятелна доказателствена сила (протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и др.). В разглеждания случай от представеното по делото писмено доказателство - копие от данъчна партида (емлячен регистър) на общия наследодател на касаторите Л. П. П. , починал през 1931г., е установено, че същият е притежавал по наследство редица земеделски имоти, между които и процесните. Предвид предвидения в закона облекчен режим на доказване правото на собственост се налага изводът, че претендираните с исковата молба имоти към момента на обобществяването на земята през 1958г. са били собственост на неговите наследници по закон С. Л. П. , починал на 27.11.1968г., Кръсто Л. П. , починал 18.01.2000г. и М. Л. М. , починала на 10.05.1993г., чийто наследници са касаторите. Тъй като същите са пропуснали да подадат заявление пред поземлената комисия за възстановяване правата си върху имотите в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, предявеният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ се явява допустим и основателен. Съгласно чл.291 ГПК за правилна следва да се посочи практиката, според която емлячните регистри са доказателство за установяване право на собственост върху земеделски земи и в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което на наследниците на С. Л. П. , К. Л. П. и М. Л. М. бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

 

О т м е н я въззивно решение от 21.01.2009г., постановено по гр.д. № 4020/07г. на Софийския градски съд, ІІв с-в, и вместо него постановява:

П р и з н а в а на наследниците на С. Л. П. , починал на 27,11.1968г., Кръсто Л. П. , починал на 18.01.2000г. и М. Л. М. , починала на 10.05.1993г., правото на възстановяване на собствеността върху недвижими имоти, находащи се в землището на с. В. нива с площ от 0,800 дка в м.”П”, нива с площ от 1, 000 дка в м.”П”, ливада с площ от 0, 200 дка в м.”С”, нива с площ от 1, 050 дка в м. “Б” и нива с площ от 3, 900 дка в м.”Ш” по предявения от Й. С. Л., В. К. Ц., М. К. П. и Р. М. А. против О. с. “З” – “О”, гр. С. и С. о. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: