5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 София, 02.01.2019 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 2887 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №7491, постановено на 29.03.2018г. по в.ч.гр.д.№525/2018г. тричленен състав на ТО на Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на В. Г. Г. срещу определение №192095/11.08.2017г., постановено по гр.д.№65970/2015г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да се допусне главното му встъпване в производството по делото и да се приемат за съвместно разглеждане исковете му по чл.30 ЗН срещу първоначалните страни в производството. Определението е обжалвано от В. Г. Г. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че в случая съдът неправилно е приел, че е следвало да бъде предявен иск по чл.37 ЗН, след като видно от молбата за главно встъпване освен установяване нарушението на запазената част е поискал и заплащане на сумата от 9000 евро, представляващи стойността на запазената му част от процесния недвижим имот, а в случай, че бъде уважено искането му за заплащане стойността на запазената част, на основание чл.90 ЗЗД предаването на имота да се извърши едновременно със заплащането. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че няма правен интерес от главното встъпване, след като изрично е поискал да се установи, ме между него и сина му Г. В. Г. съществува облигационна връзка, по силата на която последният ползва част от процесния имот, съответстваща на запазената част на жалбоподателя, което според жалбоподателя, в случай че бъде признато от съда правото му на запазена част, би довело до отхвърляне на първоначалния иск на И. М. С., предявен срещу Г. В. Г. по реда на чл.108 ЗС. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като счита, че от изводите на въззивния съд могат да бъдат формулирани въпроси, отговорът на които сочи на неправилност на обжалваното определение: 1.Следва ли след като първоинстанционният съд е приел, че правоотношението между А. Г. /и И. С. като приобретател/ и В. Г. е преюдициално за спора, да спре гр.д.№65970/2016г. и да отдели иска за установяване на запазена част за разглеждане в отделно производство; 2.Нарушаването на запазена част на необходим наследник не е ли достатъчно основание, което да обуслови наличието на правен интерес от предявяване на иск чрез главно встъпване в спор по чл.108 ЗС, когато запазената част не надвишава ¼ и е предявен иск за заплащане на равностойността на запазената част, тъй като не може да се иска отмяна на сделката /чл.36 ЗН/; 3.В случай, че бъде установено правото на запазена част на В. Г. и наличието на облигационна връзка между В. Г. и Г. В. Г., това не следва ли да доведе до отхвърляне на първоначално предявения ревандикационен иск; 4.Задължително ли е при предявяване на иск по реда на чл.30 ЗН същият да бъде съединен с иск по чл.37 ЗН. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК И. М. С. чрез процесуалния си представител адв.М. Х. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните: Производството по гр.д.№65970/2016г. по описа на СРС е образувано по предявен от И. М. С. срещу Г. В. Г. иск за предаване по реда на чл.108 ЗС на владението върху апартамент №4, находящ се в [населено място], на втори етаж на двуетажна жилищна сграда на [улица] твърдението, че правото на собственост предявилото иска лице е придобило на 21.06.2016г. по договор за покупко-продажба /н.а.№143, том V, рег.№1817, дело №70/ с предишния собственик А. В. Г.-Сниман, която пък е придобила правото на собственост чрез дарение от баба си А. Т. Г. и дядо си Г. К. Г. въз основа на н.а.№80, том I, рег.№8758, дело №71/12.12.2008г. На 16.06.2017г. в регистратурата на СРС е постъпила молба с вх.№50903582, съдържаща искане от В. Г. Г. да бъде допуснато главното му встъпване в производството, към която е приложена искова молба, с която срещу А. В. Г. се предявява иск за възстановяване запазена част от наследството на А. Т. Г., починала на 13.06.2013г.; срещу И. М. С. се предявява иск на основание чл.225, ал.1 ГПК във вр. с чл.30 ЗН с искане за обявяване на висяща недействителност на договора за покупко-продажба, сключен на 21.06.2016г. между нея и А. В. Г., както и за осъждането на И. М. С., след обявяване на висящата недействителност, да му заплати сумата от 9000 евро, представляваща неговата запазена част от наследството /1/6 идеална част от имота/; срещу Г. В. Г. иск за установяване, че същият ползва имота по договорка с него и срещу заплащане на консумативите, което ползване е в рамките на запазената част на В. Г. Г.. С определение от 11.08.2017г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на В. Г. Г. за главно встъпване по делото по съображения, че с молбата от 16.06.2017г. са предявени права върху процесния имот, но претенциите са насочени не само към страните по вече образуваното дело, но и към трето за делото лице, а именно А. В. Г., както и че разрешаването на спора между А. В. Г. и В. Г. Г. е преюдициален за изхода по главния иск, още повече, че предявеният срещу А. В. Г. иск е конститутивен и в мотивите си съдът не може да се произнесе по действителността на сделката. С оглед на това е прието, че за В. Г. Г. липсва правен интерес от встъпване във висящото производство, като част от предявените от него претенции /срещу И. М. С./ са и недопустими. При тези данни в обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявените от главно встъпващото лице искове не могат да постигнат визираната в чл.225 ГПК цел, а именно да бъдат съединени за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също производство както вече предявения главен иск, така и исковете, с които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск. Изложени са съображения, че В. Г. предявява срещу ищцата по първоначалния иск и трето, неучастващо в производството лице /А. Г./ искове с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследство, като възстановяването на запазената част би имало действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от наследника, срещу когото се постановява намалението, но само ако са били отменени по иск, предявен по реда на чл.37 ЗН. Посочено е, че до провеждането на този иск, въпреки намалението, третото лице запазва правата си, и доколкото В. Г. не предявява такъв иск, то дори исковете му по чл.30 ЗН да бъдат уважени, не би се стигнало до отхвърляне на исковете на първоначалния ищец. С оглед на това е прието, че не е налице правен интерес от заявеното главно встъпване. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на съдилищата, че главно встъпване е допустимо само при наличието на правен интерес, както и при идентичност на субективното право, предмет на иска с претендираното от третото лице право / определение №256/01.04.2014г. по ч.гр.д.№202/2014г., ІV ГО на ВКС. В съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че постановеното по предявен по реда на чл.30 ЗН иск решение е непротивопоставимо на третото лице-приобретател, докато не бъде успешно проведено производство по чл.37 ЗН / решение №398/10.05.2010г. по гр.д.№980/2009г. на І ГО на ВКС/, като изрично в решение №398/10.05.2010г., постановено от състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№980/2009г. са изложени съображения, че в производство по предявен по реда на чл.108 ЗС иск съдът следва да извърши преценка дали са налице предпоставките за спирането му преценявайки и срока по чл.37 ЗН, а именно отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, трябва да са станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството, или след като е била вписана исковата молба за намалението. В случая наследството на А. Т. Г. е открито през 2013г., докато разпоредителната сделка е извършена от надарената А. В. Г. през 2016г. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли след като първоинстанционният съд е приел, че правоотношението между А. Г. /и И. С. като приобретател/ и В. Г. е преюдициално за спора, да спре гр.д.№65970/2016г. и да отдели иска за установяване на запазена част за разглеждане в отделно производство. С оглед посочената по-горе практика на ВКС следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса нарушаването на запазена част на необходим наследник не е ли достатъчно основание, което да обуслови наличието на правен интерес от предявяване на иск чрез главно встъпване в спор по чл.108 ЗС, когато запазената част не надвишава ¼ и е предявен иск за заплащане на равностойността на запазената част, тъй като не може да се иска отмяна на сделката /чл.36 ЗН/. Дори да се приеме, че запазената част на В. Г. от наследството на А. Г. е била нарушена, това решение би било непротивопоставимо на последващия приобретател И. С. до провеждането на иск по реда на чл.37 ЗН, какъвто иск в случая не е бил предявяван – искането за заплащане на сумата от 9000 евро не може да бъде квалифицирано като искане за отмяна на извършеното през 2016г. разпореждане, доколкото чл.37 ЗН предвижда наличието на съответните предпоставки и условия, каквито в подадената на 16.06.2017г. искова молба не се поддържат. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос дали предявяването на иск за установяване наличието на облигационна връзка между В. Г. и Г. В. Г. би довело до отхвърляне на първоначално предявения ревандикационен иск, доколкото според установените в чл.225 ГПК правила искащото да встъпи главно лице следва да заяви самостоятелни права както срещу ищеца, така и срещу ответника по първоначално предявените искове. Установяването на облигационна връзка в случая не може да бъде квалифицирано като предявяване на иск за защита на самостоятелно вещно право до успешното провеждане на исковете по чл.30 и чл.37 ЗН. Изразеното от въззивния съд становище за недопустимостта на главното встъпване при заявените в молбата от 16.06.2017г. предпоставки съответства на трайно установената практика на съдилищата и на изискванията на процесуалния закон, поради което не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя за очевидната неправилност на обжалваното определение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №7491, постановено на 29.03.2018г. по в.ч.гр.д.№525/2018г. от Софийски градски съд по подадената от В. Г. Г. частна касационна жалба. Определението е окончателно. Председател: Членове: