О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 София,12.03.2012 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Мария Яначкова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 102 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение ,постановено на 16.01.2012г. от Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д.№114/2012г. е отменено определението,постановено в з.з. на 16.12.2011г. от Асеновградския районен съд по гр.д.№1553/2011г.,с което е осъдена В. А. С. да заплати на Т. И. Г. сумата 900лв. разноски по производството за заплатен адвокатски хонорар и вместо това е оставена без уважение молбата,подадена на 24.11.2011г. от Т. И. Г. за постановяване на определение,с което в негова полза да бъдат присъдени след прекратяването на производството по делото направените разноски в размер на 900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Определението е обжалвано от Т. И. Г. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това направените от него разноски да бъдат присъдени. Поддържа,че съдът неправилно е определил крайния момент,до който могат да се претендират направените разноски и да се представят доказателства за тяхното реално извършване. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса относно крайния момент за представяне на искане за присъждане на разноски,респ. за представяне наред с това искане и на доказателства за тяхното реално извършване. В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. А. С. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ крайния момент,до който страната може да поиска присъждане на направените от нея разноски в производството по делото и да представи доказателства за реалното им извършване.Този въпрос според настоящия състав е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед липсата на трайно установена съдебна практика и необходимостта да бъде дадено от ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски,според настоящия състав приложение следва да намери общото правило,че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл.131,ал.2 ГПК/ нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски,още повече,че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда /разноски за изслушване на експертно заключение,за събиране на гласни и писмени доказателства и др./. С оглед на така изразеното становище по поставения процесуалноправен въпрос по наведените доводи за неправилност на обжалваното определение настоящият състав приема следното: Неправилно въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.78,ал.4 ГПК за присъждане в полза на ответника в производството по гр.д.№1553/2011г. на Асеновградския районен съд на направените от него разноски. Производството по гр.д.№1553/2011г. е прекратено с определение 1484/14.11.2011г. поради оттегляне на иска. Налице е следователно хипотеза на прекратяване на производството по причина,която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Искането за прекратяване на производството е направено от ищеца В. А. С. с молба в срока по чл.232 ГПК,т.е. до приключване на първото заседание по делото /а в настоящия случай и преди неговото провеждане/, поради което препис от молбата не е връчван на ответника,доколкото съгласието му за прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо. Ответникът следователно не е разполагал с възможност да изрази становище по искането и да заяви претенцията си за присъждане на направените разноски,както и да представи доказателства за реалното им извършване. Същият обаче е получил препис от исковата молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок преди постъпване на изявлението за оттегляне на иска и ,както вече беше отбелязано, без да бъде уведомен за същото. Разноските в производството пред първоинстанционния съд следователно са сторени от ответника по повод подадената срещу него искова молба и следва да му бъдат присъдени. Както вече беше отбелязано,ответникът може да представи доказателства за сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция,а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото и след постановяване на определението,с което производството е прекратено. В случая ответникът е представил с молбата за присъждане на разноски договор за правна защита и съдействие,сключен на 26.10.2011г.,т.е. преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото и преди подаване на молбата за оттегляне на иска,поради което неправилно е прието,че посоченото в договора адвокатско възнаграждение, за което е отбелязано,че е изплатено в брой, не следва да се присъжда. С представянето на договора,който служи за документ,удостоверяващ плащане, ответникът е доказал извършването на разноските. Антидатиране на документа в подобна хипотеза не би могло да се установи в производството по делото,а процесуалният закон не допуска съмненията да се тълкуват във вреда на страните. Поради тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това в полза на Т. И. Г. бъде присъдена сумата 900лв.,представляваща направените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №166/16.01.2012г.,постановено по ч.гр.д.№114/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №166/16.01.2012г.,постановено от Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д.№114/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. А. С.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Т. И. Г.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78,ал.4 ГПК сумата 900лв. /деветстотин лева/ разноски в производството по гр.д.№1553/2011г. по описа на Асеновградския районен съд за платено адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. Председател: Членове: