5
Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. София, 28.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7471 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на А. Д. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 230 от 2 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 475 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2012 г.
В молбата се поддържа, че предявеният иск е основателен само при неизпълнено записано условие на двустранен договор между страните, основан на Закона за енергетиката и на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Твърди се, че не са посочени и не са разгледани доказателствата и аргументите, изложени в общите условия, наредбата и закона. Не е изпълнено изискването на закона за възстановяване на топлоподаването във входа, тъй като по-малко от 1/3 от собствениците поискали това. Молителката заявява, че не е подала писмено искане за възстановяване на спряното топлоподаване. Сочи се, че доставената принудително топлоенергия на купувача А. Д. Т., която по документи е Г., е недоказано действително консумирана топлоенергия и е принудително изнудване, рекет с цел незаконна облага. Твърди се, че ищецът на основание чл. 111, б. „б” ЗЗД няма право на иск за посочения период, обезщетения и неустойки от неизпълнено задължение от индивидуален двустранен договор, а такъв, сключен на основание чл. 40 от Наредбата за топлоснабдяване няма, като договорът е абсолютна процесуална предпоставка, и непредставянето му води до недопустимост на производството. И. експертизата специалист не е със специалност „топлотехника”, поради което заключението следва да не се приема от съда и да се отхвърли. Районният съд отказал искането на молителката, изразена в съдебното заседание чрез представителя й по пълномощие – нейния съпруг, на представителя не му било разрешено да зададе въпроси на експерта, бил изгонен от съдебното заседание и заплашен с налагане на глоба. Твърди се, че сочените действия съставляват грубо и престъпно действие от страна на съдията за отнемане правата на съпруга на молителката. Сочи се още, че без договор съобщенията за ползваната топлоенергия и дължимите суми не са законни платежни или търговски документи. Ищецът не е отправял писмено искане до молителката за осигуряване на достъп в имота й. Посочената в извлечението по сметка 4114 сума не е ясно за какъв отоплителен обем е определена. Твърди се още, че св. Ч. не е управител на целия блок, за да отговаря за входа на молителката, поради което твърденията й не следва да се вземат предвид, а показанията на служителите на ищеца са неистинни и противоречиви по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е установено, че молителката действително е ползвала топлоенергия, което би могло да стане с проверка, разрешена от домоуправителя на входа. Накрая се твърди, че съдът не установил по надлежния ред на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК неистинността на исковата молба като документ предвид неправилно заявеното име на молителката – исковата молба е съставена с невярно съдържание и неистинност като документ, което е доказателство, че между страните няма сключен договор по ЗЕ и съответната наредба. Иска се защита на основание чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България на правата на молителката на лична свобода и неприкосновеност, законни интереси и справедливост като гражданин на България и Европейския съюз, и осъществяване на контрол за законност на актовете и действията на монополиста на основание чл. 120, ал. 1 от Конституцията.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. В писмени бележки се поддържа, че молбата е немотивирана, а и не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила решение.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от молителката доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна.
С атакуваното решение е прието, че според протокол от общо събрание на собствениците на жилищния блок на молителката топлоподаването било възстановено по искане на 2/3 от собствениците на жилища в сградата (а не на самия вход), което е в съответствие със ЗЕ. С оглед приложимата нормативна база, не е било необходимо да се сключва индивидуален договор, тъй като са действали общите условия за продажба на топлинна енергия и топла вода на ищеца. При посещение на служители на ищеца на процесното жилище за проверка, те не са били допуснати в него. Изтъква се, че доказаността на претенцията не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на решението. Като неоснователно е оценено възражението срещу експертизата, защото оспорването й следва да се извърши, докато трае изслушването й, а такива възражения пред районния съд не са сторени. Прието е, че не са налице основания за изключване на експертизата от доказателствата по делото. За безспорно е възприето престирането на топлоенергия при общите условия; ответницата е собственик на имот, за който е начислена топлинна енергия; не е установено погасяване на задължението.
Относимите обстоятелства са следните:
Искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е предявен срещу А. Д. Т., но в първото по делото заседание фамилното име е коригирано на Г.. При разпита на вещото лице първоинстанционният съд трикратно обръща внимание на съпруга на ответницата да не нарушава дисциплината в залата, да не говори и да не репликира никого, след което го отстранява от залата. За съпруга на молителката не е представено пълномощно за представителство пред първата и втората инстанции. Той е разпитан от първата инстанция като свидетел.
На първо място се твърди, че решението следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид вижданията на молителката, че исковата молба е неистинен документ, неистинни са част от свидетелските показания, и неистинно е заключението на вещото лице. Законът императивно изисква неистинността на документ, на свидетелски показания и на заключение на вещо лице, както и престъпно действие на член от състава на съда, да са установени по надлежен съдебен ред. Този надлежен съдебен ред не е редът на производството по отмяна, а е друг – необходимо е в отделно производство да е постановена присъда в наказателно производство или решение по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК. В случая не се представят, а и молителката не твърди, че са налице съдебни актове, установяващи съответната твърдяна неистинност. Обстоятелството, че исковата молба първоначално е посочвала молителката с предбрачно фамилно име, не води до извода, че молбата е неистинна, а и на молителката е било известно, че още в първото съдебно заседание пред районния съд е допусната поправка на фамилното име, като процесуалният й представител е изразил съгласието си за това.
На второ място се поддържа, че, вследствие нарушаване на съответните правила, молителката е била лишена от възможност да участва в делото. Твърдението се основава на отстраняването от откритото съдебно заседание на съпруга на ищцата от първоинстанционния съд, поради което на вещото лице не били зададени съответните относими въпроси. От съдебните протоколи и приложените в кориците на първоинстанционното дело документи се установява, че не е налично пълномощно от молителката за съпруга й за участие в първоинстанционното производство (както и за въззивното), а съпругът й е бил разпитан в качеството на свидетел. В същото съдебно заседание, както и за първата и втората инстанция молителката в качеството си на ответник е била представлявана от адвокат. Пълномощно за съпруга на молителката се представя за производството по отмяна, като пълномощното е заверено на 31 януари 2014 г. Липсва каквото и да е основание да се счете, че молителката е била лишена от възможност да участва в делото.
Твърди се още, че от страна на съдията в първоинстанционното производство е осъществено престъпно действие, изразило се в отстраняването на съпруга й от откритото съдебно заседание, както и в недаването на възможност на съпруга й да направи искания и да поставя въпроси на вещото лице. Предвид изложеното по-горе за необходимостта престъпното действие да е установено по надлежния съдебен ред, както и обстоятелството, че съпругът на ищцата е присъствал в съдебното заседание не като неин представител, удостоверено отново по съответния ред чрез пълномощно, а само като свидетел, отново води до извода, че молителката не е доказала основанието по т. 2 и т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Изложени са и множество твърдения за неправилност на атакуваното решение, които обаче не могат да бъдат проверявани в настоящото производство, тъй като не попадат в обсега на изчерпателно изброените основания за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Твърденията за необоснованост на решението също е следвало да бъдат предмет на заявяване и съответно – изследване, в инстанционното производство. Същият е изводът и по твърдението за недопустимост на производството, доколкото изобщо би могло да е основателно твърдението, че наличието на сключен писмен договор между страните е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска.
Ответникът претендира заплащане на сторени за производството по отмяна разноски, които са в размер на 100 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 230 от 2 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 475 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2012 г.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сумата от 100,00 (сто) лева разноски за производството по отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |