Р Е Ш Е Н И Е № 60160 София, 13.07.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 2103/2020 г. Производството е по чл. 250 и чл. 251 ГПК. Подадени са молби от Р. Ж. Б. от [населено място], общ. Трън за допълване и тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 42 от 18.02.2021 г. (неправилно наречено „определение“), с което е оставена без уважение подадената от същото лице молба за отмяна на влязло в сила решение № 1689 от 20.10.2015 г. по т. д. № 2424/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав. Молителят счита, че постановеното по делото решение следва да бъде допълнено, респ. тълкувано, като в него изрично се посочи, че „молбата, на основание на която е образувано делото, се оставя без уважение, тъй като: 1. документът „История на транзакциите“ за периода 01.01.2012г. – 30.11.2012 г., представен от ответника по делото пред ТД на НАП София, няма характер на новооткрито писмено доказателство; 2. документът „История на транзакциите“ за периода 01.01.2012 г. – 30.11.2012 г. не е различен от приобщения и намиращ се на стр. 120 и 121 от приложеното първоинстанционно дело по исковото производство документ „История на транзакциите“ за периода 01.03.2011 г. – 30.09.2012 г.; 3. Двата документа са идентични – този, съдържащ се в първоинстанционното дело, и представеният по настоящото дело документ и отразяват реално движението на реални парични средства по реално съществуваща банкова разплащателна сметка с IBAN [банкова сметка] с титуляр физическото лице Р. Ж. Б. с ЕГН [ЕГН] през месец януари 2012 г., в т. ч. и на релевантната за спора дата – 27.01.2012 г.“ Освен това, молителят твърди, че в решението липсва произнасяне по заявеното на стр. 11 от молбата му за отмяна изрично искане, в случай, че съдът установи неистинност на документ или друго престъпно обстоятелство, да се произнесе по същото и документите да бъдат изпратени на надлежната прокуратура. Отправя и молба за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Искането за тълкуване е аргументирано също с необходимостта да бъде изяснено дали процесният документ „История на транзакциите“ за периода 01.01.2012 г. – 30.11.2012 г. отразява реално извършени платежни операции и реално движение на реални парични средства на релевантната дата – 27.01.2012 г. по горепосочената разплащателна сметка. Ответникът по молбите – „Юробанк България“ АД, [населено място], като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД – оспорва същите по съображения, изложени в писмени отговори от 28.05.2021 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед становищата на страните, приема следното: Молбите са подадени от надлежна страна, в предвидения в закона срок и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По молбата за допълване на решението: Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Следователно, необходимостта от допълване възниква, когато в диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне по целия спорен предмет. В хипотезата на подадена молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК „произнасяне по цялото искане“ означава съдът да посочи в диспозитива на своето решение правния резултат от разглеждането на молбата – дали същата се оставя без уважение, съответно на кое от поддържаните в нея основания (при заявени повече от едно) или се уважава, в който случай атакуваното по извънинстанционен ред влязло в сила решение се отменя изцяло или отчасти, като делото се връща на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав, респ. отменя се неправилното решение (при релевирано основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК). В настоящия случай ВКС е сезиран с подадена от Р. Ж. Б. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е предметът на делото и именно по него съдът се е произнесъл в диспозитива на постановеното решение. Съображенията, поради които е приел, че не са налице визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки и по-конкретно – че документът, на който се позовава молителят, няма характер на новооткрито писмено доказателство, са част от съдържанието на мотивите на съдебния акт, но не и от диспозитива. Поради това, искането за допълване на решението чрез включването на посочените от молителя части от мотивите в диспозитива на същото не може да бъде уважено. Неоснователно е и твърдението на молителя, че в решението, чието допълване се иска, липсва произнасяне по искането му за установяване на престъпно обстоятелство и за изпращане на документите на надлежната прокуратура. Преди всичко, следва да се отбележи, че такова “изрично искане“ не се съдържа на стр. 11 от молбата за отмяна. В същата е изразено само становището на молителя, че при твърдение на банката, че „двата документа са идентични и отразяват едни и същи операции, то в този случай пред български държавен съд или пред НАП ще следва да е представен документ с невярно съдържание…, като в този случай същите документи, съгласно разпоредите на ГПК, да бъдат изпратени за проверка на прокуратурата“. Дори да се счете, че такова „изрично искане“ е отправено до ВКС, непроизнасянето по същото не е основание за допълване на решението. Спирането на производството по делото не е част от предмета на делото, а е процесуално действие, свързано с разглеждането му. Друг е въпросът, че разкриването на престъпно обстоятелство и спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо само в исковото производство, но не и в извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила решения, каквото е настоящото. По молбата за тълкуване на решението: В правната доктрина и съдебната практика се приема, че: Тълкуване на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля е неясна и следва да бъде уточнено допълнително постановеното в диспозитива на решението. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебния акт, но не и фактическите или правни изводи в мотивите към него. Диспозитивът на решението подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. В производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния или на процесуалния закон. Настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките за тълкуване на постановеното по делото решение. Нито включването на части от мотивите на акта в диспозитива, нито „изясняване“ съдържанието на посочения от страната документ, с което молителят е аргументирал искането си, обосноват тълкуване на съдебното решение по реда на чл. 251, ал. 1 ГПК. Поради изложените съображения молбите по чл. 250, ал.1 и чл. 251, ал. 1 ГПК следва да бъдат оставени без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от Р. Ж. Б. от [населено място], общ. Трън молби за допълване и тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 42 от 18.02.2021 г. (неправилно наречено „определение“). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: