Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 288 гр.София 25.06.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  през две хиляди и девета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 121/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Д. чрез кмета И. И. Н. , приподписана от адв. Г против решение № 210/01.12.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 230/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1124/19.08.2009 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото разрешаване на въпросите за приложимата материално-правна норма относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение с кметските наместници и дали чл. 46а ЗМСМА /ДВ бр. 69 от 2006 г./ засяга и заварени от нея правоотношения. Противоречивата съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решение № 293/23.04.2010 г. на състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд по гр.д. № 272/2009 г. С него е разяснено, че възникването, съществуването и основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на кметските наместници са уредени в специален закон – ЗМСМА и са подчинени на неговите цели – кметският наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на мандата. Той изпълнява функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна програма. Следователно, по силата на закона, правоотношението възниква като срочно по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и кметският наместник отнапред знае тази негова особеност. В тази връзка, отговорът на въпроса дали чл. 46а ЗМСМА засяга и заварени от нея правоотношения, е утвърдителен.редената в алинея първа възможност кметът на общината да назначи кметски наместник за срока на мандата си не е нова, различна от дотогавашната законова регламентация за срочност на правоотношението. Основен принцип на местното самоуправление е мандатността на органите, залегнал и в Конституцията на РБ – чл. 138 и 139. Кметът на общината като орган на изпълнителната власт провежда своята политика чрез сформирания екип, част от който са назначените от него кметски наместници. Отново по логиката за характера на длъжността и периода от време до встъпване във функции на новоизбрания кмет в ал. 2 на чл. 46а ЗМСМА е закрепено, че кметските наместници продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на срока по ал. 1 до освобождаването им от новоизбрания кмет. Той може и да не се възползва от тази възможност и да приеме, че завареният кметски наместник отговаря на изискванията към екипа, с който ще реализира политическите си идеи. Правоотношението, обаче, не се превръща в безсрочно, като не може да бъде по-дълго от изтичане мандата на новоизбрания кмет. За следващия кмет също възниква правото за прекратяване на договора със заварения кметски наместник в хипотезата на чл. 46а, ал. 2 ЗМСМА. При уволнение на посоченото основание не се праща предварително предизвестие, нито има изискване за мотивиране на решението – то е по политическа целесъобразност. Кметът може да прекрати трудово правоотношение не само със заварен кметски наместник, но и с такъв, назначен от него – хипотезата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. То е предсрочно, но също е без предизвестие и по целесъобразност. И в двете хипотези съдът няма право да преценява мотивите на органа по назначаването, като съдебният контрол се ограничава до компетентността на издателя на заповедта за уволнение, спазване на процедурата по издаването й и доколко уволненият е от категорията на субектите по чл. 46а ЗМСМА. По касационните оплаквания: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Дряновски районен съд, е отменил заповед на кмета на община Д. за уволнение на Г. Г. , възстановил го е на длъжността „Кметски наместник” на село Д. и село К. и му е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Г. Г. Г. е сключил трудов договор с кмета на община Д.. Д. на 27.07.2004 г. за длъжността „кметски наместник” на с. Д. и с. К., считано от 01.03.2004 г. със срок на изпитване в полза на работодателя от шест месеца. През месец октомври 2007 г. за кмет на община-Д. е избран И. Н. Той със заповед от 01.02.2008 г. е прекратил трудовото правоотношение с Г. , считано от 05.02.2008 г. поради изтичане на определения срок. Прието е от правна страна, че определена длъжност е мандатна, само, ако в закон, друг нормативен акт или устав е предвидено това, а към 01.03.2004 г. това не се отнася до кметските наместници. Съдът е приел, че обратното не може да си извлича чрез тълкуване на закона с оглед спецификата на длъжността, след като липсва изричен текст. Посочено е, че едва с изменението на чл. 46а ЗМСМА с ДВ бр. 69/2006 г. изрично е уредено, че кметските наместници са с мандата на кмета, който ги е назначил и продължават да изпълняват функциите си, докато новоизбрания кмет на общината ги освободи. В заключение, съдът е направил извод, че договорът, сключен на осн. чл. 70, ал. 1 КТ се е трансформирал в безсрочен и поради това, работодателят не може да го прекрати при условията на чл. 325, т. 3 КТ. Допълнително са изложени и съображения, че заповедта за уволнение била немотивирана, тъй като очевидно Г. е продължил да изпълнява длъжността кметски наместник и след изтичане на мандата на назначилия го кмет. От това следва, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не било „поради изтичане на определения срок”, а е поради изтичане на срока по чл. 46а, ал. 1 ЗМСМА и е издадена на основание ч. 46а, ал. 2 от същия закон. Посочено е, че е накърнено правото на служителя да разбере точното основание на уволнението си и да организира защитата си. Всичко това е дало основание на въззивния съд да приеме, че заповедта за уволнение на Г. е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Били налице и „всички предпоставки за уважаване на искането за възстановяване на заеманата длъжност”, поради което и иска по чл. 344, ала. 1, т. 2 е уважен. Присъдено е и обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал. 1 КТ. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 46а, ал. 1 и 2 ЗМСМА, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 189, ал. 2 и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация Г. Г. Г. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК и в писмено становище, изготвено от адв. Н докладвано в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че приложимият нормативен акт за трудовото правоотношение между него и общината е само КТ – договорът му бил сключен на осн. чл. 70 КТ и в него е записано, че за неуредените условия, ще се прилагат разпоредбите на КТ. Споделя изцяло доводите на въззивния съд. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски за инстанцията. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По заявените касационни оплаквания намира следното: С изтичането на срока по чл. 70, ал. 1 КТ, трудовият договор на Г. Г. с кмета на О. Д. за длъжността „кметски наместник” на село Д. и село К. и поради непрекратяването му по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, се счита за окончателно сключен, т.е. до изтичане на мандата на органа по назначението – в случая кмета Д. Д. В нарушение на чл. 71, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1 т. 5 КТ въззивният съд е стигнал до извода за трансформация на трудовото правоотношение в безсрочно. Срок за изпитване може да се уговори, както по безсрочен трудов договор, така и по такъв с определено време. Когато, както е в случая, естеството на трудовото правоотношение го определя, като срочно, не е нужно това изрично да бъде упоменато с оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 2 КТ. Незаконосъобразно е и заключението на втората инстанция по спора, че хипотезите на чл. 46а ЗМСМА в редакцията им след /ДВ бр. 69 от 2006 г./ са неприложими спрямо трудовото правоотношение, възникнало между Г. Д. по съображенията, дадени в отговорите по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване. Необоснован и изведен в нарушение на материалния закон е и изводът за немотивираност на заповедта за уволнение. В нея е записано, че договорът се прекратява поради изтичане на определения срок, на основание чл. 46а ЗМСМА. Безспорно е, че уволнението на заварения кметски наместник е извършено от новоизбрания кмет на общината, т.е. по ал. 2 на цитираната правна норма, както всъщност е приел и въззивния съд. Обстоятелството, че в заглавната част на заповедта е записано, че е издадена на „основание чл. 325, т. 5 КТ, вр. чл. 46а ЗМСМА”, не я прави неясна или без мотиви. Върховният касационен съд многократно е изяснявал, че същественото за определяне основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение е текстовата част на заповедта, а не цитираната правна норма. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде касирано, а спорът разрешен по същество от Върховния касационен съд, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 КТ бъдат отхвърлени. На касатора-ответник следва да бъдат заплатени сторените във всички инстанции съдебно-деловодни разноски – общо в размер на 502 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение № 210/01.12.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 230/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. Г. Г. от гр. Д., ул. „Никола Мушанов” № 10, съдебен адрес адвокат Н от гр. Г., ул. „Найден Геров” № 22, предявени против О. Д. за отмяна на заповед за уволнение № 8/01.02.2008г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кметски наместник на с. Д. и с. Керека”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1747 лв., на осн.чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 07.04.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДА Г. Г. Г. от гр. Д., ул. „Никола Мушанов” № 10, съдебен адрес адвокат Н от гр. Г., ул. „Найден Геров” № 22 да заплати на О. Д. сумата в размер на 502 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени във всички инстанции по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: