Р Е Ш Е Н И Е № 148 Гр. София, 11 октомври 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря И. П. и в присъствието на прокурора Генчев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 657/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационен протест от Софийска градска прокуратура против присъда № 86/29. 03. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 912/2017 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 12 въззивен състав. В протеста са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Поддържа се, че с отказа да изиска информация от посолството на Република С. относно реда за издаване на документи за самоличност въззивната инстанция е ограничила процесуалното право на прокурора да докаже обвинението, което е довело до необоснованост на постановения съдебен акт и до нарушения на материалния закон. Твърди се, че съдът е нарушил процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, като неправилно е кредитирал обясненията на подсъдимия и не е съобразил, че същият е използвал неистинския документ за самоличност именно защото е знаел, че без него не би могъл да напусне Република България. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане, а въззивната присъда да бъде отменена. Акцентира върху обстоятелството, че след като е получил инкриминирания документ за самоличност подсъдимият не го е представил пред компетентните органи на МВР на РБ, като по този начин е демонстрирал знанието си за неговата неистинност. Защитникът счита, че протестът е неоснователен. Сочи, че подсъдимият е имал статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, който статут не е обвързан със срока на валидност на документа за самоличност. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. Подс. М. Т. С. Н. се солидаризира с аргументите на своя защитник и моли протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 29. 11. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 9388/2015 год., Софийският районен съд, НО, 21 състав е признал подс. М. Т. С. Н. за виновен в това, че на 25. 03. 2015 год. в [населено място], на ГКПП /наименование/ съзнателно се ползвал от преправен чуждестранен официален документ за самоличност – паспорт на Република С. с № [ЕГН], издаден на името на М. Т. С. Н., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдебният акт е проверен по жалба на подсъдимия, като с присъда 86/29. 03. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 912/2017 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 12 въззивен състав, е отменен и М. Н. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е неоснователен. Преди всичко, следва да се припомни, че касационната инстанция е единствено съд по правото, поради което необосноваността на проверявания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Ето защо настоящият съдебен състав не дължи отговор на тези възражения на прокурора. Такъв следва да получат единствено доводите за неспазване на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, доколкото такива могат да бъдат извлечени от касационния протест. Не могат да бъдат споделени доводите за незаконосъобразен отказ на съдилищата по фактите да съберат доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина. Инициативата за изискване на информация относно реда, по който се издават документи за самоличност в Република С. е била само и единствено на първата инстанция, а не на представителя на държавното обвинение. При това районният съд е положил необходимите усилия да получи интересуващите го данни и многократно е отлагал делото за изчакване на отговор от посолството на С.. Тъй като в продължение на около шест месеца такъв не е пристигнал, съдебният състав е преосмислил становището си и след като страните, в това число и прокурорът, не са се противопоставили и са заявили, че не е необходимо ново отлагане на делото, е дал ход на съдебните прения. От своя страна СГС е подложил на внимателна проверка процесуалните действия на долу стоящия съд и необходимостта от събиране на нови доказателства и е достигнал до правилен извод, че не се налага да бъде направено ново запитване до посолството на Република С., още повече, че във въззивното съдебно заседание представителят на държавното обвинение изрично е заявил, че няма да сочи доказателства. При положение, че прокурорът е останал пасивен по време на производството в двете съдебни инстанции, в които се събират и проверяват доказателства, не би могло да се поддържа, че процесуалните действия на съда са го лишили от възможността да докаже обвинението срещу подсъдимия. От друга страна, след като е направил законосъобразен извод, че са събрани всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, респ., че събраните такива му позволяват да вземе правилно и обосновано решение по казуса, въззивният съд не може да бъде упрекнат за това, че по свой почин не е изискал коментираната справка. Не съществуват основания, изводими от материалите по делото, да бъде възприето и недоволството в протеста от аналитичната дейност на въззивния съд. Основавайки се на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Д. и Б. – Х., контролираната инстанция е приела за установено, че Н. не е съзнавал, че сирийският паспорт, с който се легитимирал на ГКПП /наименование/, е преправен, тъй като му бил изпратен от сестра му – нарочно упълномощена от него да го представлява пред сирийските власти, компетентни да издават документи за самоличност на своите граждани. Представителят на държавното обвинение изразява несъгласието си с извода, че обясненията на подсъдимия заслужават доверие, но пропуска, че тъй като е само съд по правото, касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долу стоящите съдилища, да им дава указания относно истинността и убедителността на доказателствените източници или да кредитира доказателства, които те са приели за недостоверни и обратно. Правомощията ѝ, както беше отбелязано и по-горе, са ограничени единствено до проверка за спазване на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на контролирания съд. В настоящия казус СГС е изпълнил стриктно задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК и е обсъдил внимателно и задълбочено обясненията на подсъдимия, съобразявайки двойствената им роля на доказателствено средство и на основно средство за защита. Направена е изискуемата от закона преценка за логичност, последователност и вътрешна съгласуваност, след което коментираното доказателствено средство е съпоставено с останалите доказателствени източници. След като е установил, че заявеното от М. Н. кореспондира с показанията на свидетелите Б. – Х. и Д., въззивният съд убедително е защитил извода си, че твърденията на подсъдимия съответстват на обективната истина. При това както посоченото от него, така и свидетелските показания са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание, без да им се придава значение, каквото те не притежават. Аргументите в протеста касателно мотивите на подсъдимия да се снабди и да ползва инкриминирания документ за самоличност, а оттам и относно субективната страна на деянието също са несъстоятелни, защото не се основават на доказателства, събрани и проверени по надлежния процесуален ред, а съставляват единствено недопустими предположения. Наред с това обстоятелството, че подс. Н. е представял своевременно пред органите на МВР всички необходими документи, удостоверяващи правото му на пребиваване в РБ, с изключение на инкриминирания документ за самоличност, по естеството си представлява косвено доказателство. Както само за себе си, така и преценено в светлината на останалите доказателства и доказателствени средства, то не води до еднозначност на изводите и поради това не би могло да обоснове различно заключение досежно знанието на подсъдимия, че документът е преправен. Неоснователно е и оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото е изведено в протеста като резултат от нарушаване на процесуалните правила относно събирането и проверката на доказателствата. Както беше посочено по-горе, такива не бяха констатирани. Изводът, че не е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е знаел за преправянето на документа, е направен след стриктно спазване на коментираните процесуални изисквания, а логична и законосъобразна последица от него е именно признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Предвид изложеното касационната инстанция не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 86/29. 03. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 912/2017 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 12 въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.