О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 404 гр. София, 24.09.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА разгледа докладваните от съдия Гергана Никова гражданско дело № 600 и частно гражданско дело № 599 – и двете по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по реда на чл. 288 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК. Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 8027 от 23.11.2018 г. (п. кл. от 21.11.2018 г.), подадена от „Банка Пиреос България” АД, ЕИК: 831633691, представлявано от главен изпълнителен директор Е. А. и изпълнителен директор Л. П., чрез юрисконсулт Ж. К., която е насочена против въззивно решение № 195 от 05.10.2018 г. по в.гр.д.№ 265/2018 г. на ОС – Ловеч. С въззивното решение е отменено решение № 83 от 30.03.2018 г. по гр.д.№ 648/2016 г. на РС - Троян в частта, в която е отменено Постановление за възлагане от 08.05.2013 г. по т.д.№ 468/2009 г. на ОС–Ловеч, постановено по реда на чл. 717з ТЗ в частта му, с която на „Банка Пиреос България” АД са възложени 1/2 ид.ч. от процесните по делото три недвижими имота, като вместо това е постановено друго, с което е оставено без уважение искането на В. Ц. Я. за отмяна на процесното Постановление за възлагане в частта му, касаеща възлагането на процесните по 1/2 идеални части от трите имота. Съобразно това произнасяне е разпределена отговорността за разноските, направени в производството пред двете инстанции. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на „Банка Пиреос България” АД, че В. Ц. Я. е собственик на 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], [община], Л. област, вилна зона „Ч.”, одобрени със Заповед № РД-18-324.4 от 08.04.2009 г. на изп. директор на АГКК- София, с адрес: [населено място], вилна зона „Ч.”, целият с площ от 83 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени имоти с идентификатори № ***; ***; *** и ***; поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], [община], Л. област, вилна зона „Ч.”, целият с площ от 244 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени имоти с идентификатори № ***; ***; *** и ***, ведно с построената в имота едноетажна сграда за битови услуги с идентификатор № **** със застроена площ 23 кв.м, както и поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], [община], Л. област, вилна зона „Ч.”, целият с площ от 1 101 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседи на имота по КК: поземлени имоти с идентификатори № ***; *** и ***, ведно с построената в имота едноетажна сграда хангар, депо, гараж с идентификатор № **** със застроена площ от 388 кв.м., като „Банка Пиреос България” АД е осъдена: (1) да предаде на В. Ц. Я. владението върху описаните имоти, (2) на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на В. Ц. Я. сумата 315 лева, представляваща пропуснати ползи в качеството й на собственик на 1/2 идеална част от процесните имоти за периода от 08.05.2013 г. до завеждане на иска - 25.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателно изплащане, както и (3) на основание чл. 86 ЗЗД да заплати законна лихва за забава в размер на 105,74 лева за периода от 08.05.2013 г. до 25.08.2016 г., а до пълните претендирани размери, съответно от 5 000 лева и 200 лева исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, а при условията на алтернативност поддържа възражение за право на задържане на процесните имоти при основателност на иска по чл. 108 ЗС. Ответницата по касация В. Ц. Я. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат С. С. от АК - Л., като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Третото лице помагач „ВЕНИКА ТУРС” ООД (в несъстоятелност) не е подало отговор на касационната жалба. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 - 273 ГПК, въззивният съд е зачел силата на пресъдено нещо на Решение № 208 от 07.09.2011 г. по гр.д.№ 1122/2010 г. на РС – Троян, с което на основание чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) е обявена за относително недействителна по отношение на В. Ц. Я. до размера на припадащата й се 1/2 ид.ч. продажбата, обективирана в Нотариален акт № 153, т. ІІ, н.д.№ 431/2003 г. по описа на Съдията по вписванията при РС – Троян, с която съпругът на В. Я. – В. Х. Я., е продал на „Веника Турс” ООД недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, идентичен с процесните по настоящото дело три имота. Исковата молба по гр.д.№ 1122/2010 г. на РС – Троян е била вписана на 14.10.2010 г., а влязлото в сила решение - на 12.01.2012 г. От „Веника Турс” ООД (н) е било инициирано производство по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, но искането е оставено без уважение. С атакуваното в настоящото производство въззивно решение е прието, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от трите процесни имота поради относителната недействителност на извършената от съпруга й разпоредителна сделка. Възражението за изтекла придобивна давност при десетгодишно владение в полза на ответното дружество и третото лице помагач (включително – при условията на чл. 82 ЗС) е намерено за неоснователно по съображение, че давността е прекъсната с предявяването на иска по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.). Доколкото имотите са под фактическата власт на ответното дружество, последното е осъдено да предаде на ищцата владението на процесните 1/2 ид.ч. от вещите, както и да заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и лихви върху последното. По заявеното като евентуално възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е прието, че липсва безспорно вземане за ответника, поради което възражението е неоснователно. Банката е придобила имота с вече изградените от „Веника Турс” ООД (н) сгради и съоръжения, като няма данни след влизането в сила на постановлението за възлагане през 2013 г. да е извършвала нови такива. Несъстоятелно е да се определя като съпричастност към подобряването на имотите (своеобразна форма на участие) предоставянето на средства от Банката за строежа под формата на отпуснат кредит. Частичното отменяване на първоинстанционното решение е мотивирано с характера на възлагателното постановление, постановено по реда на чл. 717з ТЗ (официален диспозитивен документ, източник на права и задължения за страните в производството, в което е издаден), което може да бъде отменено само на основанията по чл. 717з, ал. 3 и 4 ТЗ, но не и по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, който е приложим единствено за охранителни актове (удостоверяващи вече възникнали права, а не създаващи такива). В представеното от касатора изложение на касационните основания са формулирани правни въпроси, като последният от тях (в съответствие с правомощието по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) съдът уточнява в питането „Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) ?”. Така поставеният правен проблем е разгледан от въззивния съд и има обуславящо значение за изхода на спора в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по иска по чл. 108 ЗС, т.е. представлява общо основание за допускане на касационното обжалване. По отношение на него е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се констатира да е формирана практика на ВКС. Искането за допускане на обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, следва да бъде оставено без разглеждане на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, защото цената на всяка от тези претенции поотделно не надхвърля минималния праг за допустимост на касационното обжалване в размер на 5 000 лв. за граждански дела, както и поради отсъствие на предпоставките за приложение на изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (доколкото тези искове нямат обуславящо значение по отношение на иска за собственост). При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 77,68 лв. за иска по чл. 108 ЗС. Присъединеното производство по ч.гр.д. № 599/2019 г. е образувано по касационна жалба с вх.№ 8810 от 21.12.2018 г. на В. Ц. Я. чрез адвокат С. С. от АК - Л. срещу решение № 250 от 20.11.2018 г. по в.гр.д.№ 265/2018 г. на ОС – Ловеч, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на В. Ц. Я. за изменение на постановеното по същото дело решение № 195 от 05.10.2018 г. в частта за разноските. Ответникът по тази жалба, имаща характер на частна жалба - „Банка Пиреос България” АД, е подал писмен отговор в срок, в който излага становище, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че атакуваният акт е правилен. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С оглед постановеното частично допускане на касационното обжалване, произнасянето по частната жалба следва да бъде отложено до момента на постановяване на решение по реда на чл. 290 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195 от 05.10.2018 г. по в.гр.д.№ 265/2018 г. на ОС – Ловеч в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на .......... ……….……………………… 2019 година от ………… часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касатора „Банка Пиреос България” АД да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 77,68 (седемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. В тази част настоящото определение не подлежи на обжалване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Банка Пиреос България” АД в частта й, насочена срещу частта от въззивно решение № 195 от 05.10.2018 г. по в.гр.д.№ 265/2018 г. на ОС – Ловеч, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД. В тази част настоящото определение може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от връчването му на страните по делото. Преписи от определението да се връчат на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: